Апорофобията: Отхвърлянето и презрението към бедните
Апорофобията е неологизъм, образуван от комбинацията на два гръцки термина: áporos (без ресурси) и fobos (страх). Това означава омраза, страх, отвращение или враждебност към бедните, бедстващите или безпомощните.
Първият, който използва и разпространи тази нова концепция, беше философът и професор в Университета на Валенсия, Адела Кортина, през 90-те години. Нейната цел беше да разграничи това отношение от други дискриминационни прояви като ксенофобия или расизъм. В този смисъл Кортина вярва, че актовете на ксенофобия, расизъм и отхвърляне на имигранти или бежанци всъщност са прояви на отвращение, което не се случва поради състоянието им на чужденци, а поради простия факт, че са бедни.
През 2017 г. Urgent Spanish Foundation избра апорофобията за дума на годината, за да привлече вниманието към това явление. По същия начин терминът вече е част от Речника на испанския език и през същата година испанският Сенат одобри предложение за включване на апорофобията като утежняващо вината обстоятелство в Наказателния кодекс.
Как се изразява апорофобията?
В ежедневието апорофобията се проявява в двойно отношение. Първо, това се случва в тенденцията да се застане на страната на по-заможните, от които може да се получи някаква полза; и второ, може да се открие в склонността да се игнорират най-уязвимите, които изглеждат неспособни да предложат нещо в замяна.
Следователно за мнозина отхвърлянето на имигрантите не е защото са чужденци, а защото нямат какво да предложат. Например никоя нация не отказва да позволи на арабски шейх да се засели в нейната страна, нито на известен чуждестранен футболист се отказва пребиваване. Освен това яхтите акостират безпроблемно на брега на Средиземно море, докато изгнаниците потъват, опитвайки се да стигнат до там.
В този момент Кортина се чуди какво се крие зад този двоен стандарт на приемане и отхвърляне на имигрантите. Дали някои са отхвърлени, защото са чужденци или просто защото са бедни?
Авторът отговаря на този въпрос, като заявява, че “бедните са отхвърлени, дори и да са от собственото семейство”. С други думи, бедните, вместо да събуждат гостоприемство, предизвикват отхвърляне и враждебност.
Прочетете и тази статия: Какво е агорафобия? Научете за тревожното разстройство, което има Зак Ефрон
Възможни причини за апорофобията
Причините за апорофобията не са много ясни. Въпреки това са предложени някои хипотези.
Ксенофобски мозък
Базирайки се на неврологията, Кортина казва, че мозъкът има ксенофобски компонент като механизъм за оцеляване. Тоест хората имат биологична склонност да се обграждат с хора, с които изпитват по-голяма близост.
Това означава, че сме склонни да се групираме с хора, които говорят един и същи език, имат сходна физиономия, имат същата култура и т.н. Следователно е вероятно тези, които се различават от нас, да предизвикат форма на отхвърляне. Мозъкът може да ги интерпретира като заплаха.
Въпреки това, това обяснение само по себе си не оправдава наличието на апорофобия. Важно е да се отбележи, че хората са рационални животни със силен емпатичен компонент. Ние сме способни да се грижим за другите, независимо от нашите различия.
Причини за апорофобията – липсата на реципрочност
Кортина заявява, че апорофобията се основава на принципа на реципрочност и икономически обмен. Хората трябва да имат помощна програма в системата.
Бедните, тъй като са без ресурси, следователно са отхвърлени, защото нямат какво да предложат на обществото от тази перспектива. С други думи, бедните са тези, които нямат инструментите да върнат това, което им е дадено.
Когнитивен дисонанс
От психологическа гледна точка се предполага, че апорофобията също може да бъде следствие от когнитивен дисонанс. Това се определя като психологическо смущение, което изпитваме, когато имаме две несъвместими идеи или поведение, което е несъвместимо с нашата система от вярвания.
В случай на апорофобия има възприемано несъответствие между това как някой вижда себе си ( „Аз съм добър човек“) и неговото поведение ( „Не помагам и не гледам на другата страна, когато попадна на уязвим човек“). Този конфликт може да ни накара да търсим оправдания за рационализиране на дисонансното поведение, създавайки причини за отхвърляне на бедните хора.
Не пропускайте и: Кортикофобията или страхът от кортикостероиди
Причини за апорофобията – политически идеологии
От идеологическа гледна точка неолибералното мислене (базирано на индивидуализма, конкурентоспособността и меритокрацията) приема, че успехът зависи само от волята, усилията и таланта и че социално-икономическите обстоятелства нямат нищо общо с това.
Следователно, вместо да разбираме бедността като социален провал, ние реагираме, като презираме и обвиняваме бедните за тяхното положение. Или в най-добрия случай правим това, като приемаме, че те са поне малко отговорни за тях.
Социални и лични въздействия
Апорофобията е феномен, който подхранва порочния кръг на изключване и маргинализация. Първо, това е така, защото има отрицателно въздействие върху самочувствието на хората, което се връща обратно в спиралата на деградацията.
Второ, това е така, защото отхвърлянето пречи на социално-трудовата реинтеграция. Бедността се приема като постоянна и неизменна характеристика на идентичността на хората.
Дискурсът, основан на апорофобията, води до дехуманизация и обективизация на хората. Най-тежкият му вариант може да провокира вербално или физическо насилие, с подигравки, обиди, унижение или физическа агресия.
От своя страна подобна агресия има тежко въздействие върху психичното здраве на жертвите, които често изпитват чувство на безпомощност и уязвимост, страх, тревожност, депресия или дори мисли за самоубийство.
Как да преодолеем апорофобията
Адела Кортина предлага, че най-добрият начин за прекратяване на апорофобията е чрез формално и неформално образование (училища, университети, медии и социални мрежи ). Там трябва да се култивират състрадание и алтруизъм.
Междувременно трябва да разрушим фалшивото убеждение, че бедните нямат какво да предложат. Кортина твърди, че няма човек, който да не е способен да предложи нещо ценно. Ако не можем да го видим, това е защото трябва да изострим зрението си.
Състраданието и емпатията се анулират, когато вярваме, че бедните са виновни за своята бедност. Ето защо, за да живеем в по-състрадателен свят, трябва да поставим под въпрос и да преосмислим собствената си система от вярвания.
Идеологията, че бедността не е резултат от структурни условия, а резултат от безхаберие, индивидуална грешка или лична вина, насърчава бедните да бъдат възприемани като заплаха. По този начин, обвиняването им само ги насърчава да бъдат игнорирани – или още по-лошо – дори преследвани.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Cortina A. Aporofobia, el rechazo al pobre: Un desafío para la democracia. Barcelona: Paidós, 2017.
- Del Prado, L. (2019). Adela Cortina: Aporofobia, el rechazo al pobre. Comunitania: Revista internacional de trabajo social y ciencias sociales, (17), 161-164.
- Esquembre, C. O. (2019). La aporofobia como desafío antropológico. De la lógica de la cooperación a la lógica del reconocimiento. Daimon Revista Internacional De Filosofía, (77), 215-224.
- Rojas D. Aporofobia, el rechazo al pobre. Rev. filos. [Internet]. 2018 [cosultado 19 oct 2021] 74: 319-321. Disponible en: https://www.scielo.cl/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0718-43602018000100319
- Valverde, E. M. P., Librero, A. B. N., Ordaz, R. G., Macho, A. Y., & González, Á. J. (2019). Detección de la discriminación hacia los pobres,«aporofobia». Miscelánea Comillas. Revista de Ciencias Humanas y Sociales, 77(151), 417-430.
