5 характеристики на емпатичните хора

16.02.2019
Един съпричастен човек не слуша, само за да каже нещо на свой ред. Той наистина се интересува от това, за което му говорите.

Емпатичните хора имат способността да се поставят на мястото на другите. Те успяват да видят нещата от гледната точка на отсрещния човек.

Емпатията е полезен социален инструмент за средата, в която живеем. Чрез нея ние можем да се свържем по-дълбоко с хората около нас.

Въпреки, че тази способност е уникална черта, която само хората притежават, не всички успяват да я развият по еднакъв начин. Има хора, които са съпричастни по природа. Те не трябва да работят упорито, за да развият това качество.

Другите обаче трябва да се постараят повече, за да могат по-лесно да се свързват с околните.

В тази статия ще споделим с вас основните характеристики на емпатичните хора:

1. Те наистина слушат какво казват другите

Тези хора обръщат внимание на всяка дума по време на разговор. Разликата между тях и останалите е, че те насочват цялото си внимание в тази посока.

Един съпричастен човек не слуша, само за да каже нещо на свой ред. Той наистина се интересува от това, за което му говорите.

Дори да не ви изглежда толкова важно, вниманието и това да изслушаш отсрещния е като дар за човека, с когото говорите.

В действителност е трудно за прилагане качество.

Повечето от нас обикновено не насочват цялото си внимание в разговора. Нормално е да слушате, за да можете да кажете нещо или да обсъдите даден въпрос. Проблемът е, че връзките, които създаваме с другите всъщност не са толкова силни.

От друга страна емпатичните хора реагират на това, което казвате с цялото си тяло.

С просто око се вижда, че те обръщат внимание на това, което казвате – обикновено го показват с жестове, енергия и поза.

Вижте и: 4 будистки учения за любовта

2. Емпатичните хора ценят любопитството

емпатичните хора ценят любопитството

Докато сме деца, другите ни внушават идеята, че задаването на твърде много въпроси е нещо лошо. Но реалността на ситуацията е малко по-различна.

Има някои въпроси, които не трябва да бъдат задавани, докато не стигнете до определено ниво на доверие. Едва ли това означава, че не трябва да питате нищо.

Емпатичните хора не вярват в този възглед за света. Те се оставят да се понесат от любопитството, което изпитват към обичаите, преживяванията и знанията, които събеседникът им притежава.

Така че, следващият път, когато разговаряте с някого, попитайте го за неговите интереси, мечти и цели. Това упражнение ще ви помогне да развиете съпричастност. Това също ще ви накара да видите реалността от гледната точка на другия човек.

3. Поставят своите мнения на изпитание

Емпатичните хора не поддържат сляпо едно и също мнение през целия си живот.

Вместо това те слушат и задават въпроси.

Те разбират, че не съществува само един отговор на всичко и че всеки има своите собствени мотиви. Те не се интересуват от това непрекъснато да бъдат прави. Вместо това предпочитат да обсъждат и обменят идеи.

В края на този процес не е необичайно да променят мнението си или дори да възприемат вашето. Но не ни разбирайте погрешно – те не правят това, за да ви накарат да ги харесвате.

Ако променят мнението си, причината е, че наистина вярват в това.

За да бъдете по-емпатични, говорете с хора, които мислят по различен начин от вас по определени теми. Слушайте техните идеи и дайте своите.

Най-важното е, че при този процес не се опитвате да убедите някого, че вашите идеи са правилни. Просто слушате.

4. Те обръщат внимание на това, което казват

Качества на емпатичните хора

Думите, които използвате са толкова важни, колкото и слушането.

Емпатичните хора разбират, че думите са оръжие, което може да спаси или да нарани хората. Поради това те са много внимателни за нещата, които казват.

Когато говорят, те го правят без да съдят, да искат или да посочват нещата. Това дори означава, че ще попитат дали могат да дадат някакъв съвет, преди да го споделят.

Понякога не знаем как да направим разлика между това да помогнем или просто да зададем въпрос. Поради това, когато говорите с някой, който преживява труден период, е важно да използвате фрази като „Дори не мога да си представя тази ситуация, в която си“ или „Как мога да ти помогна?“

По този начин другият ще почувства, че наистина разбирате и не го съдите.

Вижте и: Думи, които лекуват: изпробвайте ги!

5. Те разбират, че всеки трябва да бъде третиран по различен начин

Емпатичните хора разбират, че фразата “ Отнасяйте се към другите, както бихте искали да се отнасят към вас“, не е правило. Това е така, защото не всеки иска да бъде третиран по определен начин.

Да бъдеш съпричастен означава да оставиш настрана арогантността и гордостта. Това означава също да приемем, че в определени ситуации всеки е прав по различен начин и няма победители.

Понякога напускаме някого, заради лошото му отношение или опита, който сме имали с него. Не мислим за това какво стои зад неговите действия. Може би незначително преживяване за нас е представлявало емоционално тегло със сериозни психологически последствия за него.

Това не означава, че емпатичните хора премълчават това, което имат предвид. Точно обратното: те обясняват какво чувстват или искат, но винаги имат предвид ситуацията, в която се намира и събеседника им.

Имайки предвид това, мислите ли, че сте част от емпатичните хора? Искате ли да бъдете част от тях? Опитайте и приложете тези характеристики на практика!

  • Fernández-Pinto, I., López-Pérez, B., & Márquez, M. (2008). Empatía: Medidas, teorías y aplicaciones en revisión. Anales de Psicologia24(2), 284–298. https://doi.org/10.6018/42831
  • Moya-Albiol, L., Herrero, N., & Bernal, M. C. (2010). Bases neuronales de la empatía. Revista de Neurologia50(2), 89–100.
  • Extremera, N., & Fernández-Berrocal, P. (2004). Inteligencia emocional, calidad de las relaciones interpersonales y empatía en estudiantes universitarios. Clínica y Salud: Revista de Psicología Clínica y Salud15(4), 117–137. https://doi.org/10.1016/j.gloplacha.2006.04.001
  • Esquerda, M., Yuguero, O., Viñas, J., & Pifarré, J. (2016). La empatía médica, ¿nace o se hace? Evolución de la empatía en estudiantes de medicina. Atencion Primaria48(1), 8–14. https://doi.org/10.1016/j.aprim.2014.12.012