Паник атаките: когато оставаме неразбрани

Малко безпокойство, което се управлява правилно, може да ни мотивира за това да бъдем по-ефективни в своето ежедневие.
Паник атаките: когато оставаме неразбрани

Последна актуализация: 27 февруари, 2019

Паник атаките могат да се случат по всяко време. Фактът, че те не са съвсем ясни и разбрани от околните, може да причини още по-голямо отчаяние у хората, които ги получават.

Тревожните разстройства са описани в Диагностичния наръчник на психичните разстройства (DSM-V).  Тези нарушения могат да се случат внезапно или с определена периодичност.

Стресовите ситуации, емоционалните травми или напрегнатото ежедневие – всяко едно от изброените може да отключи паник атаките.

Изживяването е сякаш умирате или пък, че сърцето ви ще се пръсне. Чувството е силно травмиращо, особено когато околните не са наясно какво се случва с вас. Възможно е дори те да реагират по най-лошия начин, като ви казват “Всичко е наред”, “Не се тревожи за глупости”, “Успокой топката, няма от какво да се тревожиш”.

Днес ще се опитаме да покрием голяма част от въпросите за тези състояния и да ви предложим основни стратегии в борбата с паник атаките.

Паник атаки: когато чувстваш, че сърцето ти ще се взриви

Първо трябва да изясним факта, че понякога паниката може да ни бъде от полза.

  • Тревожността ни сигнализира за опасност, от която трябва да избягаме, или която да преборим.
  • Малко безпокойство, което се управлява правилно, може да ни мотивира за това да бъдем по-ефективни в своето ежедневие.
  • Проблемите започват, когато тревожността достигне нива, които трудно могат да се контролират.
  • Мозъкът интерпретира повишеното безпокойство като реална и непосредствена заплаха, която трябва да бъде преодоляна. Това предизвиква серия от промени в организма: учестен пулс, високо кръвно налягане, увеличени нива на адреналин в кръвта…

И докато мозъкът и тялото ни призовават “да избягаме”, в съзнанието ни се се появяват негативни и катастрофални мисли, които допълнително усложняват ситуацията.

Паник атаките могат да се случат по всяко време

Симптоми на паник атака

Тревожните разстройства възникват от най-различни фактори и ежедневни ситуации.

 Някои хора се страхуват да летят със самолет, други страдат от агорафобия, арахнофобия, хидрофобия, всяко едно от които обикновено причинява паник атаки. Има и такива, които са жертва на тези ужасни състояния в резултат от емоционални травми.

Въпреки разнообразието от фактори, които могат да предизвикат паник атаки, симптомите са общи и лесно разпознаваеми.

Психологически симтоми

  • Безпокойство, или силен и неконтролируем страх.
  • Затруднена концентрация.
  • Усещане за напрежение и непрекъсната нервност.
  • Фаталистични мисли: очакване да се случи винаги най-лошото.
  • Фокусиране върху негативните неща, паникьосване.
  • Черногледство, т. нар. тунелен синдром: всичко е тъмно или пък ще стане такова рано или късно.

Физически симптоми

  • Учестен сърдечен пулс.
  • Повишено кръвно налягане.
  • Хипервентилация.
  • Изпотяване.
  • Болки в стомаха и гадене.
  • Често уриниране или диария.
  • Тежко дишане и усещане за получаване на инфаркт.
  • Треперене и тикове.
  • Напрежение в мускулите.
  • Прекомерна умора и слабост.
Паник атаките предизвикват учестен сърдечен пулс.

Паник атаките обикновено са свързани с депресия

Ако тези състояния се случват често е възможно да страдате от скрита депресия.

  •  Тревожността и депресията често водят началото си от един и същ проблем: чувството за безпомощност. Това се случва, когато изгубим контрол над нещата в ситуации на силен стрес.
  • Добре е да подчертаем, че тревожността и депресията са две отделни психични нарушения. Както обаче споменахме по-горе, едното често е симптом на другото. За да сте сигурни, консултирайте се с личен лекар или специалист в областта.

Как да се справим с паник атаките

За да се справим с тях, първо трябва да анализираме емоционалните симптоми. Добре е да се изправим срещу заплахата, страха или стресовата ситуация и да я погледнем от логичната й страна.

  • Опитайте се да унищожите в съзнанието си всичко, което ви тревожи и да погледнете рационално на източника на безпокойството, докато той не изчезне.

Как да помогнем на човек, който е получил паник атака

Проявете разбиране към състоянието му. Той не полудява, а просто има нужда от вашата помощ, и най-вече – от спокойствие и разбиране.

  • Попитайте го как се чувства и го заведете на място, където да “вземе въздух”.
  • Освободете го от стегнатите дрехи и колани.
  • Ако е в състояние на хипервентилация, дайте му плик, в който да диша или го накарайте да диша силно, все едно се опитва да угаси свещ (със свити устни).
  • Повтаряйте му: “В момента имаш паник атака”, “Аз съм тук и ти помагам, всичко ще бъде наред”. Говорете спокойно и внимателно.
  • Накарайте го да постави едната си ръка на стомаха, а другата – на сърцето. Нужно е дишането му да се успокои и да е под контрол.
Как да помогнем на човек, който е получил паник атака.

Ако симптомите не изчезнат и пулсът продължава да е много висок, свържете се с лекар, особено ако човекът страда от кардиопатия, диабет или затлъстяване.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • NHS. (2016). Generalised anxiety disorder in adults. NHS Choices, 2018(May 2014), 2014–2015. https://doi.org/10.1523/JNEUROSCI.1495-09.2009
  • Reiman, E. M., Fusselman, M. J., Fox, P. T., & Raichle, M. E. (1989). Neuroanatomical correlates of anticipatory anxiety. Science243(4894), 1071–1074. https://doi.org/10.1126/science.2784226
  • Li, AW, y Goldsmith, CAW (2012, marzo). Los efectos del yoga sobre la ansiedad y el estrés. Revisión de Medicina Alternativa. https://doi.org/10.1016/j.jinsphys.2011.01.005
  • Carlos, R., Lima, M. A., & A, M. (2014). El manual diagnóstico y estadístico de los trastornos mentales de la asociación psiquiátrica norteamericana. una aproximación crítica a su quinta edición (DSM-5). Gaceta Médica De Caracas, 122, 208-218.
  • Mathews A. Why worry? The cognitive function of anxiety. Behav Res Ther. 1990;
  • Na, H. R., Kang, E. H., Lee, J. H., & Yu, B. H. (2011). The genetic basis of panic disorder. Journal of Korean medical science, 26(6), 701–710. https://doi.org/10.3346/jkms.2011.26.6.701
  • Siracusano A, Niolu C, Sacchetti L, Ribolsi M. Depression and anxiety. In: Neuropsychiatric Dysfunction in Multiple Sclerosis. 2012.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.