Страданието създава хора със силен дух
Често казваме, че ако успеем да контролираме страданието и да го преодолеем ще получим така желания „паспорт към свободата“.
Тези думи са толкова красиви, а докато ги четем се питаме: “Добре, но как да постигна това? Как да спра да се страхувам, да мисля за неуспехите си, да се тревожа или да страдам?”
За да можем да контролираме емоционалното си състояние и да трансформираме негативната енергия, която ни измъчва, трябва да сме наясно с вътрешния си свят.
Страданието и тъгата се крият в мозъка ни чрез деликатни, но мощни механизми. Те имат специална цел, която ще ви обясним в следващите редове.
Надяваме се, че тази информация ще ви е полезна.
Страданието и “тъжния” мозък.
Страданието е вътрешен диалог, който създаваме в мозъка си. Може да преживяваме нещо болезнено, да страдаме за дадена загуба, да преминаваме през провал, изневяра или разочарование. Но трябва да правим разлика между физическата и емоционалната болка.
Страданието, което ни измъчва и което понякога води до депресия си има свой вътрешен диалог.
Хората преминаващи през едни и същи изпитания се справят с тях по различен начин. Всичко зависи от вътрешната им нагласа и диалога, който протича в ума им.
Когато негативността е „изключена“, спокойствието и равновесието заемат мястото й. Това е нещо, което лесно можете да разберете. Въпреки това е трудно „да изключим“ неприятните и негативни мисли и да се справим със страданието.
Тъй като тази болка е емоционална и свързана с душевността ни, тя ни улавя в капана си и ни задушава. Не е лесно да се откопчим от нея просто защото искаме това.
“Тъжният” мозък функционира различно
В човешкия мозък има милиони нервни клетки, които изграждат сложна мрежа от връзки. Същевременно те изграждат това, което наричам “съзнание”.
Прочетете и: Открийте навик за по-добро самочувствие
Според невролозите страхът е много силна емоция в мозъка ни.
Чрез хипокампуса и амигдалата мозъкът събира информация за заобикалящата го среда, за да ни алармира за евентуалните рискове, без реално да сме ги видели.
- Мозъкът се грижи за оцеляването ни и затова негативните емоции като страх, страдание и тъга ни предупреждават, че нещо не е наред.
- Тъгата, както бе доказано чрез диагностични тестове, обхваща около 70 различни части на мозъка.
- Амигдалата, хипокампусът, префронталният кортекс са едни от тях, както и инсулата, една много специфична и интересна част от мозъка.
- Инсулата е част от мозъка свързана с възприятията на тялото и вкуса. Това обяснява и факта, че когато сме тъжни и страдаме ни се струва, че всичко спира, дори усещанията и възприятията ни като вкуса.
- Въпреки че хората около нас ни казват да спрем да страдаме и да се върнем в реалността, мозъкът ни не реагира и не можем да се възстановим.
Вътрешният ни свят е изпълнен с друга музика, защото “тъжният” ни мозък е изключил звука на живота.
Преодолейте страданието, за да станете още по-силни
Струва си да си припомним една хубава мисъл на Ленард Коен: “Всяко нещо си има пукнатина, през която преминава светлината”.
Независимо дали нещо е „счупено“ или „на парчета“, това не трябва да ни спира да продължаваме напред в живота
Счупванията “зарастват,” но тази промяна никога няма да ни позволи отново да се върнем в предишното ни състояние. Никога няма да бъдем същите отново.
- Ставаме по-силни. Пукнатините позволяват на светлината на разума, познанието и знанията да влезе и да ни промени.
- За да преодолеете страданието трябва да си дадете време. Вече знаете, че мозъкът ви функционира по различен начин. Трябва да сте търпеливи и да потърсите подкрепа в хората, които ви обичат.
- Трябва да разберете, че мозъкът ви иска да сте спокойни. По този начин ще можете да концентрирате енергията си за намирането на решение на проблемите, които ви тревожат и ви нараняват.
Невролозите винаги ни съветват, че разбирането на механизма, по който мозъкът функционира ще ни помогне много в преодоляването на тези състояния на тъга и страдание.
Не пропускайте и: 6 навика, които ще ви помогнат да се справите с живота
Добре е да запомните, че тъгата не е вечна, а временен процес, през който преминаваме, за да научим нещо ново и да продължим да живеем.
Продължаваме да се адаптираме към тези бурни води и сложни ситуации.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Goldberg, E. (2001). El cerebro. Libros. https://doi.org/10.1109/BRACIS.2014.46
- Gardner, H. (1999). Arte, mente y cerebro. Psychology.
- LeDoux. (1999). El Cerebro Emocional. Catedratico de Psicología. https://doi.org/10.1115/1.2073227
- Luria, A. R. (2007). El Cerebro En Acción. Viaje Al Universo Neuronal. https://doi.org/10.1080/00397911003587499
- Belmonte, C. (2007). Emociones y cerebro. Real Revista de Ciencias Exactas, Fisicas y Naturales.