Необвързани или обвързани, няма значение: Просто бъдете щастливи

Истината е, че много хора са напълно наясно, че не е толкова лесно да се намери партньор в живота.

О бразът на необвързаната жена , д ори днес ,   е често възприеман за проблем в повечето култури. Неотдавна описахме историята на жените в Китай, които, ако останат необвързани до 25-годишна възраст, минават в групата на „остатъците“.
Подобни сценарии се случват и в други страни по различен начин. Всички те се отразяват негативно върху живота на жената, избрала да остане необвързана пред това – да влезе във връзка, която не желае.

Антропологът Хелън Фишър е добре запозната с изследванията на връзките и образа на жената в различните култури. В своята книга „Първият пол“ тя възхвалява ролята на жената, която не се чувства задължена да открие съпруг , постига ща  сама успехи в обществото.

Това е жената, която знае как да бъде щастлива.

Днес ще поразмишляваме върху тази тема.

Необвързани в едно патриархално общество и едно матриархално семейство

Откриваме любопитна двойнственост. Някои държави продължават да бъдат доста патриархални дори и днес,  например Китай и Индия. Там една млада жена трябва да се обвърже, за да служи на семейството (особено на бащата), да запази неговия социален статус.

В други страни, обаче, жената в семейството е тази, която оказва натиск върху дъщерята да продължи рода.

Една майка, която иска внуци или иска да види своята дъщеря устроена в живота. Тя иска да я види „привързана“ за съпруг, който има добра работа и социално положение. Това е често срещан случай, който благодарение на традицията, се наблюдава и днес.

Именно поради това е важно да обърнем внимание на темата.

Двойките, които се събират и разделят

Много хора са напълно наясно, че не е толкова лесно да се намери партньор в живота. Хората растат, развиват се, променят се и се усъвършенстват . По време на това приключение е по-вероятно да имат повече от една романтичн а връзк а .

• Добре известен факт е, че е възможно да споделяте безброй прекрасни мигове с един човек, след това да приключите връзката и да продължите напред необвързани и напълно удовлетворени.
• Можете да водите живот пълноценно, като необвързани или обвързани, стига хората наоколо да подхождат уважително и да позволят да бъдете щастливи.
• Вашата лична свобода е дар, който за жалост, може да не бъде поддържан във всяка култура. Дори в наши дни може да бъдете изненадани, четейки новини за момичета и млади жени, които се купуват и продават с цел брак, подобно на всяка друга стока в магазина.
• Жената не е вещ. Тя не бива да бъде смятана за нещо „несъвършено“, тъй като не се е сдобила със съпруг.
• Всеки един е пълноценен индивид, който се развива, расте и разполага със  собствено огледало, което отразява това, което иска да бъде. Независимо дали е обвързан или необвързан.

Да си необвързан и „да не търсиш“

Друг добре познат факт днес е, че дори в най-напредналите общества битува разбирането, че ако човек не е семеен (независимо дали е мъж, или жена), той трябва постоянно да търси своята „половинка“.

• Всеки човек има право да прави, каквото желае. Може да търси партньор, ако реши това. Възможно е и да не търси, да остави живота сам да го срещне с него. А може просто да бъде щастлив, независимо от семейния статус.
• Човек може да бъде щастлив, наслаждавайки се на своите приятелства, семейство и работа. Той не се нуждае от търсене на някого, който да го направи „цял“.
• Този баланс и вътрешен мир осигуряват удовлетворение и щастие.

В допълнение към това: човек може да изгради по-зряла връзка, в която партньорите да са щастливи, да се приемат такива, каквито са – без да се боят.

Жените днес

Да се върнем към някои от теориите на Хелън Фишър. Известната антроположка пише книгата  “Първият пол”, за да отправи критика към добре известния трактат на Симон дьо Бовоар “Вторият пол”.

• В нея тя разглежда няколко представи за жени, които са окуражавани да разчитат на своите собствени способности, за да станат лидери в обществото.
• Според Фишър женският мозък е по-интуитивен и емпатичен, което може да бъде полезно в работен и организационен контекст. Поради това си заслужава да се борим за него.
• Жените трябва да преследват своето собствено щастие по път, който сами избират: с партньор, без партньор, с голямо семейство, без деца, с важна кариера, с обикновена кариера (която им носи спокойствие).

Струва си да се помисли и за това, дали жените са „първият пол“, или – не. Дали всички не сме хора, които трябва да се уважават взаимно и да подкрепят по-свободното общество, в което възможностите са равностойни.