Научете се да отстоявате позицията си

Да се научите да казвате

Кога бе последният път, когато надигнахте глас, казахте „достатъчно“ и отстояхте позицията си? Това не е лесно за изпълнение. Стъпката изисква доста личен кураж и отваря вратата към емоционалната свобода, но не е посилна всекиму.

Противно на представите на мнозина, хората рядко се променят с течение на времето. Както знаем, промените в личността, ценностите и поведението ни позволяват да се адаптираме по-добре към житейските трудности.

Вместо да се променят обаче, повечето от нас продължават да живеят в същия дух. Това се отразява върху нашето психично и емоционално здраве. Вместо да изпитваме страх от промяната, трябва да се научим да я възприемаме като възможност. Трябва да открием щастието, вътрешния си мир и благоденствие.

Днес искаме да ви приканим да поразмишлявате по темата, за да разберете колко е важно да отстоявате позицията си.

Да се научите да казвате “Достатъчно!”: акт на свобода

Ако за малко спрем и се замислим за всички „да“-та, които сме казали през деня си, и ги съпоставим с броя на „не“-тата, ще осъзнаем, че казваме „да“ много по-често, отколкото „не“. Цената е нашата искреност.

През целия си живот сме се стремили да бъдем учтиви, да  откликваме положително на молбите на околните, да благодарим и да бъдем вежливи във всяка ситуация.

Сега е време да постъпим достойно, да станем по-осъзнати и да предадем на децата си способността да отстояват себе си. Ще обясним защо.

Защо е важно да умеем да отстояваме позицията си

Да умеем да отстояваме себе си преди всичко означава да защитаваме своите права, мнение и потребности по уважителен начин, имайки предвид позицията на човека пред нас.

• Това не е лека задача. За да станем по-уверени в себе си и да отстояваме позицията си, трябва на първо време да очертаем границите, които не бива да бъдат преминавани. Те защитават нашето самочувствие.

• Веднъж, щом сме наясно с границите на личното си пространство, ставаме по-способни да ги защитаваме.

• Става дума за това – да умеем да уважаваме и да бъдем уважавани. Трябва да знаем как да слушаме другите, но и как да използваме гласа си, за да обясним ясно своите потребности, предпочитания и какво ни наранява.

• Не се бойте да използвате личното местоимение „аз“ (Аз нямам намерение да слушам тона, с който ми говориш“, „Аз не понасям тази ситуация повече, тя ме наранява“, „Аз се чувствам  недооценен и така, сякаш не ме уважаваш“.)

Възможни последствия, когато казваме „Достатъчно!“

Всички промени вървят ръка за ръка със страх и несигурност, които са плод на това, което си представяме като възможни последствия, резултат от нашите действия и решения.

• Да кажете „Достатъчно“ в семейна обстановка е малко по-сложно, тъй като роднините ви може да реагират негативно и да ни отхвърлят.

• Да кажете „Достатъчно“ в една непоносима ситуацията на работното място може да означава, че губите работата си.

• Да кажете „Достатъчно“ като отговор на лошото поведение на деца може да провокира изречения от рода на „не ни обичаш“ от тяхна страна.

• Всички се страхуваме от негативните последствия, но вместо да ги предчувстваме и да се страхуваме от тях, трябва да спрем да размишляваме върху това, какво може да се случи и как ще реагираме, когато се сблъскаме с потенциално негативна ситуация.

• Често е по-опасно да останем в тази лоша ситуация, отколкото да направим нещо по въпроса или да кажем „достатъчно“. Понякога, вярвате или не, решителната ни стъпка може да отвори нови пътища, които да ни отведат към по-добро, отколкото сме си представяли.

Необходимостта да останем верни на своите ценности

Нашата емоционална стабилност е пряко свързана с поведението ни, основано на ценностна система и убеждения.

Ако свикнем да не отстояваме своята позиция, ще изживеем живота си в угода на другите. Накрая ще дойде денят, в който няма да сме способни да се познаем в огледалото.

• Няма начин, по който да „прелетите“ над живота. В същото време сме наясно, че не е възможно винаги да получаваме това, което искаме. Нито пък винаги е подходящо да казваме това, което чувстваме или мислим.

• Трябва да бъдем последователни, да държим на своите принципи, да уважаваме себе си и другите.

• За да живеем заедно, трябва да сме наясно с потребностите на другите, като наедно с това се вслушваме в своите собствени сърца.

• Вътрешният ни мир не е въпрос на договорки. Същото е и с достойнството ни. Ако си позволим да играем второстепенна роля в своя живот и делегираме на другите правата да се изказват вместо нас, ще загубим своето самочувствие и ще разрушим сериозно представата за себе си.

Отстоявайте твърдо своите ценности. Вслушвайте се във вътрешния си глас и не се страхувайте да казвате „достатъчно“, когато това се налага.

Хората се променят, но не и за една нощ. Става дума за постепенен процес, изтъкан от много малки стъпки, които водят към нашето израстване и съзряване.