9 мита за това да имате единствено дете
Съставът на родните ни семейства оформя редица аспекти на нашите личности. Това обаче поражда поредица от погрешни вярвания, много от които свързани с това какво означава да си единствено дете.
Не е вярно, че най-голямото дете винаги е лидер, нито е вярно, че най-малкото винаги е разглезено и зависимо. Нито пък е вярно, че единственото дете е дребен тиранин, белязан от егоизъм. Определящият фактор във всеки случай е стилът на родителство.
Единственото дете не винаги има изключителното внимание на родителите си. Темпераментът на всяко дете е различен и начинът, по който то е възпитано, е различно.
И така, време е да спрете да вярвате на определени вярвания. Днес ще говорим за неоснователните митове за това да си единствено дете.
Прочетете и тази статия: Ефектите от родителското отхвърляне върху децата
Единствено дете
До преди известно време беше обичайно двойките да решават да имат няколко деца. Това се е променило много, до точката, в която се изчислява, че около 40% от семействата имат само едно дете. Също така е много вероятно тази тенденция да продължи и дори да се увеличи.
Много родители имат съмнения дали да имат едно единствено дете или не. Тези колебания произтичат до голяма степен от погрешни вярвания по темата. Истината е, че няма сериозни доказателства, че липсата на братя и сестри е проблем.
Фалшивите вярвания за единственото дете са от дълго време. Без да се връща много назад, първият президент на Американската психологическа асоциация, Гранвил Стенли Хол, отива толкова далеч, казвайки, че „да си единствено дете е болест само по себе си“. Доказано е, че това не е вярно, но този вид твърдения продължават да циркулират и до днес.
Някои погрешни вярвания за това да имате единствено дете
Голямо проучване, направено в Германия и публикувано през 2019 г., заключава, че няма връзка между това да си единствено дете и да имаш нарцистични черти или да си по-егоцентричен. Други изследвания са стигнали до подобни резултати.
Ето и основните вярвания за единственото дете, които са неоснователни.
1. Единствените деца са по-егоистични
Това е може би най-разпространеният мит около това да си единствено дете. Казват, че тъй като нямат братя и сестри, тези деца не се научават да споделят.
Това е отчасти вярно, тъй като те трябва да изживеят своите малки приключения и преживявания сами. Това ги прави по-смели и независими.
Но възпитанието е това, което внушава способността да споделяш с другите. Има деца, които са егоисти, дори и да имат братя и сестри. Следователно това не е определящ фактор.
2. Едно единствено дете – има трудности с общуването с другите
Децата с братя и сестри често развиват социални умения по-бързо и по-плавно. Междувременно единственото дете прави това с другите деца, с които има контакт.
Първото може да има някои предимства, но не е съществено. Всъщност единствените деца са склонни да изграждат по-силни приятелства именно защото ценят общуването толкова много.
3. Вашето единствено дете има по-голяма нужда от обич
Не е вярно, че единствено дете расте, нуждаещо се от вниманието и глезотиите на всички. Всъщност обратното често е вярно.
Тъй като е имало изключително внимание у дома, обикновено няма нужда да запълва празнота или да търси външно признание. Въпреки това, отново е важно да запомните, че отглеждането на децата е определящият фактор.
4. Те са по-малко умели в управлението на емоциите си
Това може да е най-невярното от всички вярвания за това да си единствено дете. Единствените деца трябва да се научат как да развиват много от своите преживявания за себе си, което им позволява да опознаят себе си по-добре и да развият повече автономност.
Следователно те също стават по-умели в управлението на емоциите си. По-специално това се случва, защото те общуват с възрастни през повечето време.
5. Имат по-ограничено детство
Това е един от факторите, при които родителството е решаващо. Ако едно дете е прекалено защитено и изолирано, то ще има по-ограничени преживявания.
От друга страна, ако родителите насърчават взаимодействието с другите деца и със света, техните преживявания ще бъдат по-пълни. Единственото дете расте само, без други деца наоколо. Дали това ще стане ограничаващо или не, зависи родителите.
Не пропускайте и: Столът за мислене: Полезен ли е този метод за обучение на деца?
6. Единствените деца са тирани
Да имаш тираничен характер не зависи от това да си единствено дете. Родители, които не поставят граници на децата си и които се поддават на капризите на децата си, ще създадат тиранични деца, независимо дали имат братя и сестри или не.
Установяването на правила за съвместно съществуване и спазването им е основата децата да не развиват нарцисизъм.
7. Те имат всичко и затова не ценят нищо
Да цените това, което имате, е нещо, което родителите учат чрез родителството. Ако на децата се даде всичко и не се научат да ценят това, което получават, те ще обезценят това, което притежават. Това обаче няма нищо общо с това да си единствено дете или не.
8. Единствените деца са по-конкурентноспособни
Единственото дете не е изправено пред конкуренция за родителска обич, както се случва с деца, които имат братя и сестри. Следователно, противно на общоприетото схващане, те са склонни да бъдат по-автономни и по-малко зависими от поведението на другите. Има по-голяма тенденция децата с братя и сестри да се сравняват с другите.
9. Те не знаят как да работят като част от екип
Единственото дете споделя живота си с възрастните. Разликата във възрастта означава, че и родителите, и детето трябва да положат усилия да общуват по-добре и да споделят.
Това благоприятства развитието на емпатия и способността за взаимодействие с хора, които мислят и са различни. Те нямат проблем да работят в екип.
Фокусът винаги трябва да е върху родителството
Родителите на единствено дете трябва да се стремят да не стават свръхпротективни. Също така е важно да се улесни социализацията с други деца, тъй като това е много важно за тяхното развитие.
Важно е обаче да запомните, че изолирането им и държането им сами сред възрастни не е добра идея.
Домашният любимец може да им осигури компания и усещане за защита и грижа, така че това е добра алтернатива. Най-важното е да предложим здравословно възпитание с ясни ценности и граници. По този начин вашето дете ще се развива здравословно.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Quilodrán, J. (2000). Atisbos de cambios en la formación de las parejas conyugales a fines del milenio. Papeles de población, 6(25), 1.
- Dufner, M., Back, M. D., Oehme, F. F., & Schmukle, S. C. (2020). The end of a stereotype: Only children are not more narcissistic than people with siblings. Social Psychological and Personality Science, 11(3), 416-424.
- FIRPO, P., & RICHARD-PALMERO, F. (2018). Habilidades sociales: diferencias entre adolescentes con hermanos mayores y adolescentes sin hermanos (Doctoral dissertation, Tesis de licenciatura). Universidad del Aconcagua, Argentina. http://bibliotecadigital. uda. edu. ar/objetos_digitales/843/tesis-6118-habilidadess. pdf).
