Какво представлява елинистическата философия?

Елинистическата философия е мисловна школа, която възниква в древна Гърция. Тя е съставена от различни философски направления, които се различават от философската традиция на Платон и Аристотел.

Елинистическата философия е мисловна школа, възникнала в Древна Гърция. Нейният период обхваща времето от смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. н. е. до нашествието в Македония от римляните през 148 г. пр. н. е.

През този период гръцките градове губят своя суверенитет и Атина престава да бъде културен, политически и търговски център на Средиземноморието. По този начин градовете държави отстъпват място на елинистичните монархии; възниква ситуация на политическа нестабилност и се засилват различията между социалните класи.

Предвид тези обстоятелства възникна мисловна школа, белязана от противопоставяне на Аристотеловия лицей и Платоническата академия. Повечето философи от онова време дават приоритет на практическото поведение, както и на индивидуалното и социалното благополучие пред метафизичното изследване.

Основни характеристики на елинистическата философия

Елинистическата философия се състои от няколко школи, които, въпреки че не споделят едни и същи постулати, имат общи черти между тях. Ето защо се каталогизира като определена школа на мисълта.

Ето основните й характеристики:

• Елинистическата философия е по-загрижена за личното щастие и личната сигурност, вместо да търси универсална истина.
• Това течение на мисълта търси сигурност, вземайки за ориентир неизменните закони на природата и космоса. За тази цел се разработва нова физика и нова етика от натуралистичен и космополитен характер.
• Научната мисъл се фокусира върху приложните и специализирани знания. С други думи, философите от елинистичния период са се интересували от решаването на конкретни проблеми, а не от получаването на глобално разбиране за Вселената.
• Появява се нов тип философия, основана на действието: философията като терапия.
• В елинистическата философия концепцията за човечеството се променя. Аристотел ги възприема като граждански животни, тъй като тяхното благосъстояние е свързано със самодостатъчността на полиса. Но когато полисът рухва, хората започнаха да възприемат себе си като социални животни, тъй като сега те са отговорни за собствения си живот, като присъщи части на човечеството и природата.
• Тъй като метафизиката застава на заден план, философът е не само някой, който знае, но и някой, който знае как да живее.
• С падането на абстрактната мисъл философията започва да се разделя на три специфични клона: етика, физика и логика.

Школи по елинистическа философия

Както вече казахме, елинистическата философия се характеризира с появата на различни школи, в които има много взаимни влияния, но и много полемики. Нека да разгледаме някои от тях.

Цинизъм

Цинизмът е философска школа, която се появява през четвърти век пр. н. е. в древна Гърция. Освен всичко друго, той защитава тезата, че щастието трябва да се намери в простото и хармонично съществуване с природата.

От гледна точка на цинизма, човешките същества носят в себе си това, което им е необходимо, за да бъдат щастливи. Затова те отхвърлят богатството и всякаква форма на материална грижа. Човекът с по-малко нужди е най-свободният и най-щастливият.

Основните му мислители са Антистен, Диоген Синопски, Кратес от Тива, Хипархия, Менип от Гадара и Деметрий Киник.

Киренаическо училище

Основано през 5-ти век пр.н.е., това е течение, което се фокусира върху въпросите на етиката. За киренаците доброто в живота се отъждествява с удоволствието, въпреки че това трябва да се разбира като духовно удоволствие.

Що се отнася до тяхната теория на познанието, киренаиците защитават тезата, че тя е субективистка (присъща на индивида) и сенсуалистична (получена чрез сетивата).

Основните му представители са Аристип, Птолемей от Етиопия, Антипатър от Кирена, Аристип Млади, Теодор Атеист и Хегесий от Кирена.

Елинистическата философия – епикурейство

Епикурейството е философска доктрина, която възниква през 4 век пр. н. е. в Гърция и Рим. То защитава тезата, че щастието се получава чрез интелигентното задоволяване на удоволствията. То разбира щастието като липса на болка или какъвто и да е вид страдание (като глад, сексуално напрежение, скука).

Основните мислители на това движение са Епикур, Метродор от Лампсак, Хермарх Митилински, Амафаний, Каций, Зенон от Сидон, Филодем от Гадара, Лукреций, Адриан и Диоген от Ойноанда.

Стоицизъм

Стоицизмът е философска доктрина, основана през 311 г. пр.н.е. Твърди, че цялата реалност трябва да се изучава въз основа на три дисциплини :

• логика
• Физика
• морал

Основните му представители са Зенон от Ситиум, Аристон от Хиос, Клеант, Хризип от Соли, Зенон от Тарс, Панетий от Родос, Посидоний, Марк Тулий Цицерон, Епиктет, Сенека и Марк Аврелий.

Пиронов скептицизъм

Пиронизмът или философският скептицизъм е основан през трети век преди Христа от Пирон. Принципът на това уение е да се подлага на съмнение всичко, което може да се счита за истина.

Целта му е да постигне атараксия (да си психически невъзмутим), която се постига чрез епоха (прекратяване на преценката) по неочевидни въпроси (т.е. въпроси на вярата).

Неговите главни мислители са Пирон, Тимон Силограф, Енесидем и Секст Емпирик.

Елинистическата философия – неоплатонизъм

Неоплатонизмът е философска доктрина, която се стреми да обедини философията на Платон с тази на Аристотел, Питагор, Зенон от Ситиум и източния мистицизъм. Неговите идеи се простират и през Средновековието, а основните му мислители са Плотин, Порфирий, Ямвлих и Хипатия.

Елинистическата философия в нейния контекст

Както видяхме, елинистическата философия възниква като следствие от политическите и културните промени, настъпили в древна Гърция след смъртта на Александър Велики. Освен това това течение се характеризира с прекъсване на философската традиция на Платон и Аристотел. Поради това се счита за движение на мисълта със свои собствени определящи характеристики.