5 последици от емоционалната злоупотреба, на които трябва да обърнете внимание
Емоционалната злоупотреба е вид насилие, което засяга емоционалната стабилност на жертвата. Това я кара да се чувства изплашена, виновна и дори напълно безполезна.
Обикновено агресорът е манипулативен човек. Той или тя се възползва от любовта или привързаността, която другият човек изпитва, за да установи почти пълен контрол над неговия живот.
Въпреки че има такъв интензивен ефект, това е и един от най-трудните видове злоупотреби, които се идентифицират. Това е така, защото по-голямата част от времето тези, които страдат от нея дори не го осъзнават в този момент.
Нещо повече, те обикновено се оказват в ситуация, в която оправдават или обясняват неприемливото поведение на насилника. Това се дължи на емоционалната зависимост, която те чувстват към него (независимо дали това е техния партньор, член на семейството или приятел).
Все пак има нещо особено тревожно относно това. Въпреки че може да бъде преодоляна с правилната помощ, емоционалната злоупотреба може да завърши, оставяйки жертвата с т.нар. емоционален багаж. Това става очевидно в характера или поведението на човека рано или късно, често по неочакван начин.
Поради тази причина е от съществено значение да разберем какви могат да бъдат тези последици. Освен това е важно да разберете какво да направите, за да се справите с тях. По този начин те не се превръщат в друга пречка за това да живеете добре като оцелял след емоционално насилие.
Тук ще разгледаме по-задълбочено 5-те общи симптома, които понякога са трудно уловими.
1. Търсене на одобрение от другите
Постоянното желание за одобрение от другите е една от класическите дългосрочни последици от емоционалната злоупотреба.
То често се проявява неочаквано чрез поведения като:
- Винаги отчаяно желание за харесване на другите
- Промяна на личността според начина на съществуване на друг човек
- Прекалена любезност
- Поставяне на собствените интереси настрана, за да се задоволят нуждите на другите
Нуждата да се чувстват приети в социалната среда, включително и с най-близките до тях, произтича от чувството, че “не са достатъчно” някой. Обикновено насилникът е поставил това в съзнанието на човека в хода на злоупотребяваща връзка.
Трябва обаче да имаме предвид, че истинската ни ценност като индивиди не се основава единствено на това, което правим за другите. Всъщност, в дългосрочен план такива модели на поведение могат да се превърнат в слабост.
Какво да правим за това
- Първата и най-важна стъпка е да разберете напълно, че подобни модели не са положителни, особено ако те в крайна сметка увеличават болката.
- Когато осъзнаете, че попадате в този модел на поведение, е нормално да се чувствате като че просто искате да се скриете от света. Това обаче не е отговора.
- Вместо това, отделяне на време за себе си да възвърнете чувството за самоуважение и усещане за комфорт със себе си е най-добрият начин да продължите напред.
Вижте и: Ранените хора нараняват останалите
2. Емоционалната злоупотреба води до недоволство
След като страдате от психологическа агресия, е нормално да чувствате недоволство. Това може да е както към себе си, така и към лицето, което е причинило вредата.
Това се натрупва с течение на времето. Освен това може да се прояви в усещане за вина, раздразнителност и чувство на неудовлетвореност.
В някои крайни случаи жертвата дори изпитва промени в кръвното налягане и може да изпадне в депресия.
Какво да правим за това
- Един от начините да излекувате душата при негодуванието е чрез търсене на прошка.
- Това не е нещо, което може да се постигне за една нощ. Възможно е обаче да го постигнете, ако положите усилия да спрете подхранването на тези отрицателни емоции, които забелязвате, че преживявате.
3. Тревожност и депресия
Тревожността и депресията са психични разстройства, обикновено засягащи хората, които са подложени на физическо или емоционално насилие.
Унищожаването на самоуважението и постоянното чувство на вина, които преживяват създават негативни емоции, които може да ги доведе до самоунищожение.
Ако не се пазят на сигурно място, такива чувства дори могат да ни накарат да чувстваме, че искаме да умрем. По този начин чувствата на безнадеждност и проблемите със съня също са много чести за хората в такава ситуация.
Какво да правим за това
- Ако разпознаете някое от чувствата, които описваме или познавате някой, който ги има е важно да потърсите професионална психологическа помощ.
- Има и курсове на лечение, които специалист може да ви изпише, и което може да бъде в състояние да ви осигури известно облекчение.
Вижте и: Как се лекуват емоционални рани?
4. Проблеми, свързани с другите
Много опустошаващо последствие от емоционалната злоупотреба е страха, който може да остави след себе си. Оцелелите могат да имат големи проблеми при започването на нови връзки. Това често се дължи на факта, че те се ужасяват да се окажат в ситуация, подобна на тази, от която преди това са избягали.
Ужасното въздействие на емоционалната злоупотреба върху емоциите им може дори да намали способността им да действат ежедневно и да се ангажират в разговор с други хора.
Нещо повече, тъй като проблемите със самочувствието и усещането за безопасност се задържат дълго след като емоционалната злоупотреба е към своя край, оцелелите често остават изложени на по-голям риск да попаднат в токсични връзки в бъдеще.
Какво да правим за това
- Най-добрите връзки са тези, които се изграждат с течение на времето, въз основа на това, че хората приемат себе си. Така те приемат другия човек такъв, какъвто е.
- Работата върху самочувствието и научаването как да опознаете другите хора, преди да започнете връзка, са фундаментални стъпки за всеки, който иска да изгради нещо здравословно след емоционалната злоупотреба.
5. Чувство на скованост
Преминаването през болезнени ситуации, при които самочувствието е било нападнато, често ви оставя блокирани. Това ви пречи да се отдавате и изразяте вашите емоции.
В такива случаи оцелелите може да не се чувстват точно “лоши”. Въпреки това, той или тя не изпитва чувство на щастие, дори и когато има добри основания да бъде щастлив.
Сякаш въпреки преодоляването на агресията, все още има вътрешна пречка, която пречи на оцелелите да преживеят пълния спектър от емоции, които се появяват спонтанно преди злоупотребата.
Какво да правим за това
- Тези чувства на скованост абсолютно могат да бъдат преодолени. Всичко е въпрос на време и воля.
- Всъщност чувството за вцепенение може да бъде от голяма полза първоначално. Това може да ви помогне да направите по-добри, по-безпристрастни решения. В началото може да е трудно. Въпреки това, с течение на времето ще откриете, че раните са изцеляващи и че сте по-способни да се чувствате както някога.
- Хората около вас по това време са от изключителна важност. Уверете се, че се обграждате с хора, които ви помагат да се отървете от отрицателните емоции, които изпитвате.
Последствията от психологическото насилие няма да изчезнат за една нощ. Изцелението, продължаването и преодоляването на миналото е процес, който изисква подкрепа, разбиране и много воля.
В началото всичко може да изглежда лошо и може да се страхувате, че раните, причинени от травмата, която сте понесли, никога няма да се излекуват. Но знайте, че с любов и време ще можете да преодолеете това, което сте преживели, и да живеете живота, който заслужавате.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Almendros, C., Gámez-Guadix, M., Carrobles, J. A., Rodríguez-Carballeira, Á., & Porrúa, C. (2009). Abuso psicológico en la pareja: aportaciones recientes, concepto y medición. Behavioral Psychology/Psicología Conductual, 17(3), 433-452.
- Carballeira, Á. R., Almendros, C., Solanelles, J. E., García, C. P., Martín-Peña, J., Javaloy, F., & Carrobles, J. A. I. (2005). Un estudio comparativo de las estrategias de abuso psicológico: en pareja, en el lugar de trabajo y en grupos manipulativos. Anuario de psicología/The UB Journal of psychology, 36(3), 299-314.
- García-López, L. J., Irurtia, M. J., Caballo, V. E., & del Mar Díaz-Castela, M. (2011). Ansiedad social y abuso psicológico. Psicología Conductual, 19(1), 223.
