Забранено за деца: заведенията, които не допускат присъствието на децата

Фобията от деца е факт на много места в САЩ и Великобритания, които отказват достъп на непълнолетните и се придържат към политиката за забрана на деца

Щастливото дете, което обича да взаимодейства и да учи от света около себе си, е шумно и с буен нрав. “Забранено за деца” пък е движение, което набира популярност в последно време и засяга всички ни.

Някои хотели вече предлагат “престой без деца”. Това означава, че няма да има тичащи наоколо или скачащи в басейна деца, нито пък плачещи през нощта бебета. Същото започва да се случва и в баровете и ресторантите.

Движението “Забранено за деца” води началото си от САЩ и Великобритания. Нека отделим няколко минути, за да разгледаме в детайли този доста сложен въпрос.

Забравили ли сме наистина какво е да си дете? Наистина ли сме толкова несъпричастни и неспособни да си спомним онези невероятни, шумни и буйни години от нашето детство?

Приканваме ви да поразсъждаваме върху темата заедно днес на нашия сайт.

“Забранено за деца” обхваща публичните места

Ще започнем със случая на канадската певица и авторка на песни Сара Блекууд. През изминалата година тя е преживяла инцидент, който я е засегнал дълбоко. Разказвайки историята си, тя се надява да изостри вниманието на обществото върху този важен проблем.

Бременна в седмия месец, Сара се качва на самолет от Сан Франциско до Ванкувър, заедно с 23-месечния си син. Това не е първия случай, в който тя пътува със самолет натам, но този път става нещо различно.

Още преди да отлети самолета, синът й започва да плаче. Не след дълго всички пътници гледат с раздразнение към нея. Тя започва да чува коментари от типа “каква лоша майка”, “не може да се погрижи за собственото си дете”.

След това идват стюардесите, които я предупреждават, че трябва незабавно да успокои детето си, тъй като другите пътници се оплакват. Казват и още, че ако детето не спре да плаче, ще се наложи да я свалят от самолета.

Младата майка остава без думи.

Плачът на детето продължава не повече от 10 минути, след което то заспива и не се събужда до кацането.

Забравили ли са наистина всички какво е да си родител? Никой ли не си спомня, че бебетата плачат, смеят се, викат и пищят?

Фобията от деца или мисленето, че детето плаче в резултат на лошо възпитание

Това е само малък пример за ежедневните изпитания, с които много родители се сблъскват. Пазаруване, кино или вечеря навън в ресторант… Ако детето вика, плаче или привлича вниманието на околните по някакъв друг начин, изводите обикновено са, че родителите “не го възпитават правилно”.

• Такъв извод е признак на фалшиво и ограничено мислене. Всяко дете е уникално, със своя собствена индивидуалност и начини за взаимодействие с околните. Някои са по-неспокойни и шумни, докато има и такива с тих нрав. Това обаче не винаги е в резултат на възпитанието.

• Бебетата плачат. Това е техният начин да покажат, че имат нужда от нещо и да комуникират. Съвсем естествено поведение, което всяка майка добре разбира.

Затова и трябва да сме по-емпатични и търпеливи, когато пътуваме в обществен транспорт и видим родители, които се опитват да успокояват децата си.

Фобията от деца е факт на много места в САЩ и Великобритания, които отказват достъп на непълнолетните и се придържат към политиката Забранено за деца. Допускайки това обаче, те ограничават достъпа и на техните родители. А това определено е нещо, върху което е добре да поразсъждаваме.

Очевидно е, че туристическите компании са свободни да предлагат всякакви видове услуги. И ако човек иска да отиде на почивка, на която няма да вижда или слуша деца около себе си, изборът им трябва да бъде уважен.

Щастливото дете тича, вика и се нуждае от внимание

Децата искат да пипнат всичко, да експериментират, да чувстват, да се смеят и да учат… Ако ги принудим да мълчат, да спрат да плачат, да говорят тихо и да не стават от мястото си, ще отгледаме едно плашливо дете, което ще се страхува да опознава само света около себе си.

• Откликнете на техния плач, вместо да се опитвате да им запушите устата. Ако детето иска да пипне нещо, ние подсъзнателно ще се опитаме да го предпазим, но то има нужда да изследва, да е любопитно и във взаимодействие с околната среда.

• Детството винаги е свързано с много шум. Не е нужно да се връщате в детската градина, за да си спомните какво беше да си дете.

• С времето те ще пораснат и ще се научат да бъдат тихи, когато пътуват в самолет.

Защото наистина е важно да уважаваме родителите и тяхната мисия да отглеждат и да се грижат за своите деца.