Разликата между стрес депресия и безпокойство

· 19.07.2016
Според проучвания, тези три нарушения директно променят начина, по който възприемаме живота

Чуваме тези три думи все повече и повече в ежедневието.  Стрес депресия и безпокойство – всяко едно тези състояния може да се прояви поотделно или в съчетание. Важно е да умеем да идентифицираме предупредителните сигнали,за да ги преборваме.

Как ни влияят стрес депресия и безпокойство?

Според проучвания, стрес депресия и безпокойство директно променят начина, по който възприемаме живота. Те влияят на мозъкаи на начина, по който се отнасяме с хората. Стрес, депресия и безпокойство могат да променят самооценката, да потушат ентусиазма и удоволствието, с което вършим обичайната ежедневна дейност.

Стрес депресия и безпокойство се отразяват и върху имунната системаДепресията, безпокойствието и стресът атакуват префронталната кора. Именно там се извършва по-голямата част от мисловната дейност, там представяме бъдещето, правим стратегии и решаваме проблеми, взимаме решения. Тази част от мозъка е свързана с лимбичната система – емоционалният мозък.

Как ни влияят стрес депресия и безпокойство?

Стрес: Какво е необходимо да знаете за него

Всеки говори за него. Той може да се появи след обичайна активност или по време на нея, да предизвика безпокойство, гняв или обърканост. Лекарите казват, че малко доза стрес е полезна за здравето,но от ниските нива на стрес нагоре, нищо не става добро.

Ситуациите и ежедневието, изпълнено с прекалено много стрес, могат да предизвикат развитието на различни физически и психологически заболявания. Той може да доведе до понижаване на кръвната захар, до хиперактивност.

Изследванията показват, че хранително меню, бедно на витамин В12, предизвиква стрес. Консумацията на продукти, като алкохол, никотин или наркотици, оказват същия ефект.

Стрес: Какво е необходимо да знаете за него

Депресия: Какво е необходимо да знаем за нея

Този проблем може да бъде описан, като да бъдеш тъжен, нещастен, меланхоличен, унил и безрадостен. Понякога наистина присъстват причини, поради които се чувстваме по този начин. Има случаи, обаче, в които причина няма.

Повечето хора се сблъскват за кратко време с депресията през определен етап от живота. Клиничната депресия представлява нарушение, което продължава за определен период от време и повлиява всяко едно настроение.

Депресираните хора са раздразнителни и лесно стават неспокойни, изведнъж започват да плачат за напълно незначителни неща. Може да бъде различна: лека, средна и тежка. Един психиатър може да диагностицира заболяването в рамките на една или повече сесии и да препоръча адекватно лечение.

Вижте и: 3 начина за балансиране на химичния състав на мозъка и за справяне с депресията

Най-често срещаните симптоми на депресията са:

Проблеми със съня, успиване, промени в апетита (емоционално похапване по всяко време на деня или пък невъзможност да се сложи залък в устата). Качване на килограми, загуба на енергичност, силна умора, самоомраза, чувства за безполезност, необяснимо чувство за вина.

Превъзбуденост, раздразнителност, безпокойство, отклонение на вниманието, преустановяване на  обичайни занимания, безделие, запускане, чувство за безнадеждност и помисли за смърт и самоубийство.

справяне със стрес депресия и безпокойство

Понижаването на личната самооценка е един от най-често срещаните симптоми на депресията. Друг симптом е липсата на удовлетворение при извършването на дейности, които обикновено са ни правили щастливи (като семейни сбирки, правене на секс и т.н.). 

За да бъде определен един депресивен период като депресия, трябва да бъдат налице поне пет и нагоре симптома. Те трябва да се проявяват в продължение на две последователни седмици. Доказано е, че една трета от пациентите страдат от атипична депресия.

Дистимията представлява друг вид нарушение ( лека депресия), позната още като следродилна депресия: след раждане на дете; менструален цикъл (една седмица преди започване на менструацията), и други причини – по време на студените месеци през есента и зимата, поради отсъствието на достатъчно слънчева светлина.

Това състояние се нарича утива- с настъпването на пролетта и установяването на лятото.

Безпокойство: Какво е необходимо да знаете за него

Безпокойствието е емоционален отговор на един или друг стимул – вътрешен и външен за пациента. Това означава, че може да става дума за мислите на човека, за неговите чувства или за случки от ежедневния живот. 

Безпокойствието има физически аспекти, стимулирапериферната и двигателна системи и може да промени начина, по който се държим обикновено. Това състояние е свързано с емоции като: страх, гняв, щастие или печал.

Вижте и: 10 храни, които се борят с безпокойството

Доказано е, че над 20 % от населението страда от безпокойство, като мнозина въобще не предполагат за това състояние. Медицинското обяснение на този проблем е, че тялото на човека активира адренергичната система, преминавайки в състояние на повишено внимание и изпращайки сигнали на централната нервна система.

Сигналите на безпокойството са:

Хиперактивност, тахикардия, чувство за давене, загуба на контрол или отсъствие на причина, трепeрене, прекомерно потене, гадене, инсомния, скованост или слабост в мускулите, невъзможност за отпускане, негативни помисли, обсебване или проблеми в комуникацията с другите.

Безпокойствието може да причини хипогликемия или сърдечна аритмия, както и паническо разстройство. Пациентът обикновено мисли за собствената  смърт и постоянно размишлява как нещо лошо ще му се случи. Кръвното налягане тръгва нагоре, наблюдава се сърцебиене, кожата на лицето почервенява или пък обратното – губи цвят, гръдният кош се усеща тежък, за да  диша.

Хората, страдащи от безпокойство, могат да надебелят или пък да отслабнат драстично. Нормално явление е да се хранят обилно, да усещат сухота в устата или в очите. При жените се наблюдава аменорея.

Images courtesy of Vic, Gisela Giardino, Joe Penna, Louis Crusoe, Michael Dorokhov and Orin Zebest

  • American Psychiatric Association. Depressive disorders. In: American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. 5th ed. Arlington, VA: American Psychiatric Publishing. 2013:155-188.
  • Craske, M. G., & Stein, M. B. (2016). Anxiety. The Lancet. https://doi.org/10.1016/S0140-6736(16)30381-6
  • Taíz and Zeiger, & Physiology, S. (1982). Stress Physiology. Plant Physiology.
  • Lovibond, S. H., & Lovibond, P. F. (1995). Manual for the Depression Anxiety Stress Scales. Psychology Foundation of Australia. https://doi.org/DOI: 10.1016/0005-7967(94)00075-U