Хроничната тъга: дистимия

· 16.01.2016
Състоянието се развива около 21-ата година, по-често при жените

Всички знаем какво е да преминаваме през труден етап от живота си. Тогава вътре в нас се натрупва скръб и негативните мисли ни навеждат към преосмисляне и равносметки. Понякога сблъсъкът с труден момент е достатъчен, за да научим важни неща и да открием правилния начин за справяне. Какво да направим обаче, ако развием хронична тъга (дистимия)?

Какво се случва, когато този вътрешен дискомфорт, тази скръб и отчаяние, не отминават, а продължават да ни дърпат надолу с всеки изминал ден? В днешната статия ще поговорим за едно нарушение, наречено дистимия. То се различава до известна степен от класическата депресия и затова си заслужава да знаете повече за него.

Продължавайте да четете и ще разберете, що за заболявание е дистимията.

Какво представлява дистимия (или хронична тъга)?

depresiya

Става дума за тип депресия, придружена с характерни експресивни и емоционални нюанси. Според Наръчника за ментални нарушения (DSM-V) дистимия е устойчиво депресивно разстройство. Да разгледаме основните характеристики на заболяването:

  • Става дума за състояние на хронична тъга и обезсърчение. Тук не са налице по-добри или по-лоши периоди. Това негативно емоционално усещане често продължава до 2 години.
  • Струва си да знаете, че този тип разстройство не зависи от никакви „външни фактори“. Не е задължително да сте изпитали загуба или пък разочарование, за да изпаднете в него. Коренът на дистимията е органичен и често се дължи на генетична обусловеност. Среща се преимуществено при жените.
  • Обикновено се развива при хора на възраст около 21 години.
  • Малко са, но съществуват сериозните случаи, при които хората са неспособни дори да се грижат адекватно за себе си и се нуждаят от ежедневна помощ, за да се хранят, да се обличат и т.н.
  • Макар заболяването да има наследствен характер, стресът също допринася за влошаване на чувството за потиснатост. Стресът е способен да ви доведе до състояние, в което да развиете още по-сериозно ментално разстойство.
  • Към хроничната тъга можем да добавим постоянна промяна на настроението, изтощение, безсъние, нарушения в храненето и трудности в концентрацията.
  • Когато дистимията не се третира отрано, тя може да доведе до развитието на депресия – още по-сериозно разстройство, съпроводено от емоции като гняв, ярост и дори опити за самоубийство. Този риск е изключително опасен и показва колко важно е навременното и адекватно лечение още при появата на първите симптоми на дистимия.

Как се лекува дистимия?

tazhna zhena

На първо място, трябва да сте напълно наясно, че дистимия е заболяване, с което ви предстои да се справяте до края на живота си. Можете ли да се наслаждавате на високо качество на живот всеки ден? Разбира се. Възможно е да постигнете това, стига да следвате няколко препоръки:

  • Лечение с антидепресанти.
  • Следване на поведенческа и когнитивна психотерапия, която е дори по-добра от познатата групова терапия.
  • Ходене на редовни профилактични прегледи до края на живота.
  • Заобикаляне с хора, които оказват положително влияние и подкрепа.

Трябва да имате предвид преди всичко, че коренът на дистимията е наследствен и органичен. Почти винаги има леки промени в невротрансмитерите на серотонина. Това означава, че медикаментозното лечение ще бъде ефикасно и че без съмнение психотерапията ще бъде от голяма помощ. Въпреки това изискването да ги прилагате до края на живота ви остава. Ще можете да изпитвате удовлетворение всеки ден, ще можете да работите и да превръщате мечтите си в реалност.

Хората, които са диагностицирани с дистимия, трябва да са наясно, че имат проблем и е препоръчително да полагат вътрешни усилия, за да разберат напълно какво се случва с тях. Това е заболяване, което изисква контрол, лечение и най-вече – адекватно намаляване на ежедневния стрес и тревожност. Именно последните два фактора лежат в основата на риска състоянието да бъде влошено.

depresiya 1

Запомнете, че ако някой в семейството ви страда от дистимия, сте изложени на висок риск от развитие на същото заболяване. Вземете мерки, говорете с лекаря си и следвайте стриктно препоръките му.

В заключение си струва да отбележим, че е важно да умеете да правите разлика между дистимия и познатата депресия:

  • Дистимия обикновено се проявява около 21-ата година или преди това. Представлява устойчиво състояние на тъга, което не се характеризира с конкретни причини или първопричина за изпитваната емоция. Продължава от 1 до 2 години и, ако не се лекува адекватно и отрано, може да доведе до развитието депресия, за която знаем, че често е съпроводена с опити за самоубийство.

Имайте това предвид!