Ранни симптоми на генитален херпес

Гениталният херпес може да остане в тялото, без да се прояви с години. Въпреки това, дори и да няма симптоми, заболяването е заразно.
Ранни симптоми на генитален херпес

Написано от Edith Sánchez

Последна актуализация: 09 август, 2022

Първите симптоми на генитален херпес често остават незабелязани. Понякога те наподобяват тези на обикновена настинка. В много случаи симптоми не се наблюдават дълго време, дори след заразяване със заболяването.

Гениталният херпес е болест, предавана по полов път. Засяга представители и на двата пола, но е по-често срещана при жените. Смята се, че една от шест млади, сексуално активни жени може да бъде заразена с генитален херпес.

По-голямата част от хората се заразяват , когато имат сексуален контакт с някой, който все още не е показал ранни симптоми на генитален херпес. Херпесният вирус може да живее в тялото няколко години, без да се показва.

Какво е генитален херпес

Гениталният херпес е доста често срещано състояние. След като вирусът се разпространи, той остава в тялото за цял живот. Това е инфекция , причинена от два вида вирус: тип 1 (HSV-1) и тип 2 (HSV-2).

Най-общо казано, HSV-1 причинява орален херпес, а HSV-2 причинява генитален херпес. Това обаче не е абсолютно така. Човек може да се зарази с HSV-1 или HSV-2 чрез орален секс, например.

Генитален херпес

Херпесът се предава чрез контакт кожа с кожа. Това се случва само ако влезете в пряк контакт със зоната, в която има херпес на някой, който е заразен. Това обикновено се случва чрез целувка или при полов акт.

Херпесът е нелечим. Въпреки това, с времето и добрата медицинска помощ, огнищата стават по-рядко срещани и по-безобидни. За хората със слаба имунна система нещата могат да бъдат по-сложни.

Ранни симптоми на генитален херпес

При гениталния херпес се наблюдава огнище на заболяването. Това означава, че има момент, в който симптомите се изострят, но след това всичко се връща към нормалното. Тъй като вирусът остава в тялото завинаги, след известно време по-късно възниква ново огнище.

Първият епизод обикновено настъпва две до три седмици след заразяването с вируса. Голям брой хора имат много леки симптоми, които могат да останат незабелязани.

По гениталиите ви могат да се образуват рани, но те са толкова малки, че могат да бъдат сбъркани с обрив или сърбеж.

Много често първите симптоми на генитален херпес се появяват в рамките на първите 10 дни след момента на инфекцията. Тези първоначални признаци продължават още 10 дни. Те включват главно усещане за парене в областта на гениталиите.

Може да се появи и дифузна болка в гениталиите, краката или задните части. Мнозина изпитват и чувство на напрежение в корема.

 

Типични симптоми на генитален херпес

Първият епизод обикновено е най-тежък. Въпреки това през следващата година могат да се очакват четири до пет рецидива.

След появата на първите симптоми на генитален херпес е характерна появата на болезнени мехури, които причиняват сърбеж и болка. Те се образуват върху вагината, вулвата, шийката на матката, пениса, задните части, ануса или вътрешната част на бедрата.

Такива мехури се пукат и образуват рани. Някои хора имат и други по-малко очевидни симптоми. Те са подобни на тези, които се появяват, когато някой има грип. Те включват треска, неразположение, мускулна болка и подути жлези.

Вирус, който остава активен

Грижа за интимното здраве

След първата година, след първия епизод, огнищата стават по-спорадични. Симптомите на генитален херпес стават по-леки и по-лесни за овладяване.

Известно е, че след всяко огнище вирусът става неактивен. Той се движи и се настанява в края на гръбначния мозък. Там той остава в нервните клетки, без да генерира никакви симптоми или да причинява дискомфорт.

Периодично се активира и се връща на мястото, където е започнала инфекцията. Хората знаят, че може да имат ново огнище, когато отново изпитат първите симптоми на генитален херпес, основно болка или сърбеж в гениталните области.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.



Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.