Простете на родителите си: дали са най-доброто, на което са способни
Простете на родителите си за всяка липса на привързаност, за всички лоши изживявания, които сте имали, за всяка болка и лошо отношение, които сте получили.
Знаем, че страдате от последствията от действия, които днес осъждате. Разбираме, че са ви наранили и са ви накарали да сдържате гняв към родителите си.
Ако помислите добре обаче, те са направили най-доброто, на което са били способни.
Простете на родителите си, защото те са направили най-доброто, на което са били способни
Простете на родителите си, защото никой не ги е научил как да изпълняват важната роля, която са решили да поемат.
Знаем, че през съзнанието ви неколкократно е преминавала следната мисъл: “По-добре би било никога да не се бях раждал.”
Това обаче не е справедливо и определено не е нещо, което родителите ви заслужават да чуят.
Поставете себе си на тяхното място и си помислите как бихте се почувствали, ако детето ви каже подобно нещо.
Да простите на родителите си ще ви помогне да простите и на себе си, когато откриете, че правите подобни грешки или съвсем противоположни на техните.
Никой не е застрахован от правенето на грешки, особено когато е поел отговорността да отгледа друго човешко същество.
Простете на родителите си. Независимо дали вярвате или не, грешките им са оказали положителен ефект върху вас.
Знаете ли какъв е той? Факт е, че след като сте наясно с тях, ще може да поемете по различен път.
Ако обаче в сърцето ви продължава да бъде натрупано негодувание, ще се озовете вършейки същите неща, а може би и още по-лоши, дори без да го осъзнавате.
Препоръчваме да прочетете: 7 неща, за които ще съжалявате с течение на времето
Освободете се от това бреме
Понякога гневът от лошото ви детство, причинено от родители, които не са били способни да ви отгледат по-добре, може да ви накара да носите бреме от негодувание в продължение на години.
Няма да сте способни да откриете истинското щастие, без дори да знаете защо. Възможно е да има нещо, което не желаете да видите или чуете.
Понякога гордостта ви пречи да поемете първата крачка към прошката и чакате да се обърнат към вас с молба за опрощение.
Защо да удължавате страданието си повече от необходимото?
Залогът е вашето собствено щастие. Ваша е отговорността да изберете пътя, по който да поемете. Вече не сте малко дете под крилото на родителите си.
Сега сте възрастни хора, които трябва да направят първата стъпка, без да чакат някой друг да я направи. Това не означава да се молите или да се унижавате.
Това е едно от най-добрите решения, които може да направите, защото по този начин ще се освободите от тежкия товар, който покрива света ви в гъст мрак.
Не пропускайте да прочетете: Лекуваме емоционалните рани от детството в 6 стъпки
Поуките, които може да си вземете
Дори родителите ви да не са се поучили от болката, която са ви причинили, то има някой, който със сигурност си е взел поука – вие самите!
Нанесените щети могат да ви наранят дълбоко, но бъдете сигурни, че има нещо полезно и в тях.
В края на краищата вие решавате дали да промените живота си или да продължите да носите това бреме, който ще ви накара да тръгнете по същите стъпки, които смятате за вредни.
Ако всичко в живота беше идеално, никога нямаше да се научим на каквото и да е.
Любопитно е, че често се учим от най-отрицателните си изживявания. Те ни помагат да израснем, да узреем и да станем по-добри хора.
Преди сте били малки деца, които са нямали силата да променят нещата, но сега сте възрастни хора, способни да променят съдбата си.
Може да решите дали да простите на родителите си и да се освободите от ужасния товар на миналото или да живеете живот, изпълнен с негодувание и ненавист към тях.
Какво ще бъде решението ви?
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- María Martina Casullo. (2005). La capacidad para perdonar desde una perspectiva psicológica. Revista de Psicologia de La PUCP.
- García, J. A. (2013). Perdonar y pedir perdón.