Приапизъм: какво представлява, какво го причинява и как се лекува?
Причините за приапизъм може да се дължат на лекарства за лечение на еректилна дисфункция, употреба на вещества (алкохол или наркотици) или определени състояния и наранявания.
Макар и рядко, в определени случаи представлява спешен случай, който изисква незабавно внимание. Ако не се овладее навреме, води до трайна еректилна дисфункция.
Какво е приапизъм?
Приапизмът е продължителна ерекция, продължаваща повече от четири часа. Може да се дължи на сексуална стимулация, но не е задължително.
Този термин идва от бог от гръцката митология: Приап, син на Дионис и Афродита. Според легендата Приап е роден с огромен член. Той беше символ на плодородието или мъжката сексуалност.
Приапизмът не е много често срещано състояние. По-вероятно е да се наблюдава при мъже на възраст над 30 години. Въпреки това може да се появи при деца със сърповидно-клетъчна анемия.
Честотата му се оценява на 1,5 случая на 100 000 души годишно. При мъжете над 40 години съотношението се увеличава леко, достигайки 2,9 случая на 100 000.
Според някои изследвания този проблем е по-често срещан през последните години, поради прекомерната или неадекватна употреба на лекарства за лечение на еректилна дисфункция, като силденафил.
Прочетете и тази статия: Какво се счита за микропенис и какво може да се направи в тези случаи?
Видове и симптоми
Симптомите на приапизъм варират в зависимост от вида. В това отношение се отбелязва, че може да бъде исхемичен и неисхемичен, в зависимост от това дали има затруднения при дрениране или изпразване на кавернозните тела или прекомерен кръвен поток към пениса.
1. Исхемичен приапизъм
Исхемичният приапизъм, наричан още венооклузивен или нисък поток, е най-честата форма на това състояние. Причинява се от неспособността или затруднението венозната кръв да напусне пениса поради обструкция или проблем със свиването на гладката мускулатура.
В същото време се намалява и притока на артериална кръв, което може да причини исхемия на кавернозните тела (откъдето идва и името му). Освен това, ако се проточи във времето, води до фиброза, тъй като натрупаната кръв губи кислород и ацидозата се увеличава.
Симптомите на исхемичен приапизъм включват следното:
- Продължителна ерекция
- Влошаваща се болка
- Твърдо тяло на пениса с мека главичка
2. Неисхемичен приапизъм
Нарича се и приапизъм с висок поток и е по-рядък. За разлика от предишния, той се дължи на излишния кръвен поток в кавернозните тела, който е по-голям от изтичащия.
Може да настъпи поради удар или нараняване. Но тъй като кръвта, която се натрупва е по-богата на кислород, няма риск от исхемия.
Симптомите му включват следното:
- Продължителна ерекция.
- Стволът на пениса не е напълно твърд.
- По-малко болезнен е.
Причините за приапизъм
Приапизмът обикновено е вторичен след изменение на хемодинамичните механизми, които допринасят за намаляване на обема на кръвта в кавернозните тела или детумесценция. От своя страна проблемът може да е свързан с кръвоносните съдове, мускулите или нервите.
И въпреки че в някои случаи не е възможно да се знае първопричината, има редица фактори и дори условия, които могат да играят роля в този проблем. Те включват следното.
Някои заболявания и състояния
Рецидивиращият приапизъм се среща често при мъже със сърповидно-клетъчна анемия и в по-малка степен с други заболявания на кръвта: левкемия, мултиплен миелом и таласемия.
Патологиите, които могат да бъдат свързани с приапизъм, също включват следното:
- Рак на пениса, пикочния мехур, простатата или ректума.
- Неврологични заболявания като енцефалопатия и множествена склероза.
- Инфекциозни заболявания като паротит и малария.
- Възпаления като простатит и тромбофлебит.
- Други заболявания като подагра, амилоидоза и болест на Фабри.
Лекарства
Епизодът на приапизъм може да бъде предизвикан като страничен ефект от някои лекарства, използвани за лечение на различни патологии и разстройства. В тази връзка се споменават следните:
- Антикоагуланти, като варфарин и хепарин.
- Други лекарства, използвани при лечението на еректилна дисфункция.
- Анксиолитици, антидепресанти и лекарства за психотични разстройства.
- Андрогени и други хормони: тестостерон, гонадотропин-освобождаващ хормон.
- Инжектиране на вазоактивни вещества: в проучванията се сочи като една от първите причини за приапизъм.
- Антихипертензивни средства, включително калциеви антагонисти, които могат да предизвикат венооклузивен ефект, и алфа-блокери.
Наранявания
Травмите и нараняванията на пениса, перинеума или таза в някои случаи произхождат от фистули, причиняващи необичаен приток на артериална кръв към кавернозното тяло. По същия начин нараняванията на гръбначния мозък могат да повлияят на механизмите на ерекция, което води до загуба на булбокавернозния рефлекс.
Други причини
Приапизмът може също да се дължи на:
- Прекомерна консумация на алкохол.
- Използването на наркотици като кокаин и хероин.
- Ухапвания от паяци и други паякообразни, като скорпиони.
Диагностика и лечение
При диагностицирането на приапизъм лекарят ще търси разлики в симптомите. Например, в случай на исхемичен приапизъм, ерекцията е болезнена. Освен това пациентът може да изглежда възбуден. При неисхемичния приапизъм пенисът е в състояние на непълна ерекция.
Като задават въпроси, лекарите ще научат историята на ситуацията. И други изследвания ще допълнят диагнозата. Те включват анализ на кръвни газове, за да се знае дали кавернозното пространство е пълно с артериална или венозна кръв и дали има хипоксия и ацидоза. Те могат също така да извършват Доплеров ултразвук и селективна артериография.
Въпреки че целта на лечението на единия или другия тип приапизъм може да бъде сходна, механизмите на действие се различават. Това включва дори спешността на грижите. Венооклузивният или исхемичният приапизъм изисква незабавни действия и малко по-инвазивни мерки.
В този ред на идеи, за да насърчите изтичането на кръв от кавернозните тела, можете да приложите мощен аналгетик заедно с локалното прилагане на студ. Също така може пририложи подкожно тербуталин.
Ако тумесценцията продължава, медицинският специалист ще извърши аспирация с пункция в дисталната част на кавернозното тяло. Ще дренира кръвта, докато не излезе яркочервена артериална кръв.
Ако кръвта не се оттича естествено, защото е твърде гъста, ще я измият с физиологичен разтвор. И ако ерекцията се появи отново, в допълнение към нова аспирация, ще се инжектира интракавернозно алфа-адренергичен агонист. Когато ерекцията продължи дълго време, трябва да се отворят фистулите, за да се позволи дренаж.
В някои случаи на неисхемичен приапизъм лечението може да не е необходимо, тъй като обикновено не води до усложнения. Най-често целта е да се намали потокът чрез селективна емболизация или други процедури, за да се постигне детумесценция.
Кога да отидете на лекар
Понякога епизодът на приапизъм се разрешава от само себе си. Това обаче може да представлява и спешен случай. В зависимост от тежестта може дори да остави последствия, като например трайна еректилна дисфункция.
Когато ерекцията продължи няколко часа, трябва незабавно да отидете в център за спешна помощ. След това лекарят ще определи какъв тип приапизъм имате и всички последващи действия.
От друга страна, повтарящите се епизоди изискват превантивно лечение. Като мярка, лекарят може да посъветва спиране на някои лекарства. По същия начин, лицето трябва да избягва консумацията на лекарства или вещества, които могат да повлияят.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Altman A, Seftel A, Brown S, Hampel N. Cocaine associated priapism. J Urol. 1999; 161: 1817-1818.
- Aoyagi T, Hayakawa K, Miyaji K, Ishikawa H, Hata M. Sildenafil induced priapism. Int J Impot Res. 2001; 13: 357-359.
- Bschleipfer T, Hauck E, Diemer T, et al. Heparin-induced priapism. Int J Impot Res. 2001; 13: 357-359.
- Bugarín González R, Casais Gude J, Alonso López C, et al. Priapismo. JOUR Medicina Integral. 2002; 40(8); 338 – 342.
- Capua Sacoto C, Lujan Marco S, Morales Solchaga G, et al. Cáncer de pene: Nuestra experiencia en 15 años. Actas Urol Esp. 2009; 33(2): 143-148.
- Eland I, Van der Lei J, Stricker B, Sturkenboom M. Incidence of priapism in the general population. Urology. 2001; 57: 970-972.
- Madrid F, Díez A, Madrinero C, Rivas J, Delgado M, García J. Priapismo secundario a la administración de testosterona en el tratamiento de la pubertad retardada. Arch Esp Urol. 2001; 54; 703-705.
- Miguélez E, Rodríguez L, Sáenz I. Priapismo. Actualización en Andrología. 1998; 24: 17-32.
- Pagà Carbonell J, Peri L. Priapismo de alto flujo y larga evolución: Presentación de un caso y propuesta de algoritmo diagnóstico y tratamiento. Actas Urol Esp. 2005; 29(7): 708-710.
- Zúñiga P, Martínez C, González L, Rendón D et al. Sickle cell disease: A diagnosis to keep in mind. Rev. chil. pediatr. 2018; 89(4): 525-529.
- Rodríguez, R., Et al. (2015). Priapismo. Actas Urol Esp vol.29 no.10. https://scielo.isciii.es/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0210-48062005001000008
