Починете си: това ли е най-лошият съвет, който болен човек може да получи?
От древни времена – и до днес – много здравни специалисти предлагат почивката като част от процеса на възстановяване от болести или наранявания. Целта е да се намалят симптомите, но и да се избегнат евентуални усложнения. Често, когато сме болни, чуваме: “Починете си”. Но дали това е добра идея?
В зависимост от здравословния проблем често се препоръчва да останете неактивни часове, дни или седмици. И докато това първоначално носи усещане за благополучие и сигурност, има все повече доказателства, че може да бъде и контрапродуктивно. Разберете какво казва изследването.
Почивка по време на периоди на заболяване: най-лошият медицински съвет?
Идеята за почивка за насърчаване на възстановяването на тялото от болест съществува от векове. В древна Гърция Хипократ (бащата на медицината) описва, че почивката и неподвижността са решаващи за благоприятстването на естествения лечебен процес на тялото.
Тази препоръка се ползва и в наши дни, така че е обичайно лекарите да предлагат периоди на почивка при наличие на наранявания и заболявания. Идеята е да имате енергийни резерви и да избягвате стресови натоварвания, които могат да повлияят на функциите на имунната система.
Също така, целта е пациентите да бъдат в безопасна среда, където да не са изложени на фактори, които могат да влошат състоянието им или да доведат до други усложнения. Но до какъв момент това е полезно? Кога става контрапродуктивно?
Е, за да се отговори на тези въпроси, е необходимо да се вземе предвид какво е заболяването и какви ограничения причинява при засегнатите лица. Почивката сама по себе си не е „най-лошият медицински съвет“, както мнозина твърдят, но нейното прилагане в много случаи се тълкува погрешно.
Истината е, че има условия, при които почивката – частична или пълна – е необходима за добра рехабилитация. В други случаи поддържането на активност може да донесе повече ползи, отколкото оставането неподвижно.
Лекарят може да препоръча най-добрия вариант в зависимост от заболяването, симптомите или възрастта, наред с други фактори. В момента определена форма на физическа активност се включва в различни лечения, тъй като има доказателства, че може да бъде от полза.
Смятаме, че може да ви хареса да прочетете и тази статия: 8 храни за укрепване на имунната система
Примери, при които да останете активни е по-добре от “Починете си”
За да цитираме няколко примера, струва си да споменем случая с пациенти с болки в кръста. Често тези хора изпитват чувство на облекчение с малко почивка. Доказателствата обаче сочат, че ограничаването на активността – включително почивката в леглото – не носи никаква полза.
Вместо това удължава периода на възстановяване и предотвратява бързото възобновяване на ежедневните дейности. В това отношение изследване, споделено чрез Healthcare, установява, че упражненията и физическата активност подобряват гъвкавостта на мускулите, сухожилията и връзките на гърба. Също така увеличава обхвата на движение и подпомага функционалното движение на пациентите.
Поддържането на активност е полезно и при вирусни състояния, като грип и настинки. Изследвания, споделени чрез Exercise and Sport Sciences Reviews, посочват, че упражненията с умерена интензивност предизвикват противовъзпалителни и имуностимулиращи действия, които подпомагат възстановяването.
Подобна констатация е докладвана от Mayo Clinic, която в една от своите публикации описва, че леката до умерена физическа активност може да увеличи усещането за благополучие в случай на обикновена настинка без температура. Практикуването й помага за намаляване на назалната конгестия и леките дихателни затруднения.
Други състояния също изглежда подобряват прогнозата си с практикуването на физическа активност. Такъв е случаят на мозъчно сътресение, при което е доказано подобрение на симптомите с аеробни упражнения в контролирана среда.
Преглед на проучвания, докладвани в Current Sports Medicine Reports, заключава, че индивидуализираното аеробно упражнение е полезна нефармакологична интервенция при сътресение. Това предизвиква дългогодишното вярване за поддържане на продължителна почивка при тези пациенти, за да се постигне възстановяване.
Сама по себе си прогресивна програма на тренировки, в която се счита, че прагът на обостряне на симптомите определя какви дейности понасят тези пациенти, е установено, че помага както за подобряване на здравето, така и за ускоряване на връщането към активност.
И така, трябва ли да спортуваме, докато сме болни?
Отговорът на този въпрос е „зависи“.
Докато болестта не го изключва, поддържането на активност носи повече ползи, отколкото рискове. Всъщност, когато хората вече са свикнали да спортуват, спирането на дейността може да ги накара да се почувстват по-зле. И все пак не става въпрос за преливане от едната крайност в другата.
Какво означава това? Също така не става въпрос за подлагане на тялото на рутинни процедури, които изискват твърде много усилия. Когато тренировката е напрегната, тя генерира реакция на стрес в тялото, която се отразява на мускулно, дихателно и сърдечно ниво.
При нормални условия тялото лесно се адаптира към такъв стрес. Така прогресивно физическото състояние се подобрява. Въпреки това, когато преминавате през болестни процеси, това може да надхвърли усилията, които имунната система може да положи.
Ето защо е важно извършваната физическа активност да е лека или умерена. Няма причина да останете в леглото, но движенията или дейността не трябва да надхвърлят възможностите на тялото в това състояние.
Нека разгледаме подробно някои начини да останете активни. Разбира се, изборът на една или друга дейност ще зависи от вашето здравословно състояние. Ако се съмнявате, можете да се консултирате с вашия лекар.
- Танцуване
- Градинарство
- Каране на колело
- Плуване
- Йога или тай чи
- Разтягане
- Домакинска работа
- Разходка (за предпочитане на открито)
Преглед на проучвания, споделен в Journal of Sport and Health Science, подкрепя, че физическите упражнения са важен адювант на имунната система. Това е така, защото засилват антипатогенната активност, имат противовъзпалителни свойства и стимулират производството на бели кръвни клетки.
На свой ред, събраните доказателства сочат факта, че високите тренировъчни натоварвания и необичайно интензивното усилие могат да причинят преходни имунни смущения. Оттук и значението на избягването на напрегната дейност при епизоди на заболяване.
Как да тренирате безопасно, ако сте болни?
На този етап трябва да е ясно, че съветът “Починете си” не е най-лошият, но не е и най-добрият вариант в случай на определени здравословни състояния. Всичко зависи от диагнозата и ограниченията, които симптомите могат да наложат.
Ако решите да извършвате физическа активност или упражнения, трябва да вземете определени предпазни мерки.
Когато се занимавате с хронично заболяване или нараняване, изборът на една или друга дейност трябва да бъде направен в компанията на лекар или специалист. Ако е необходимо, той или тя може да ви насочи към професионалисти като физиотерапевт за по-индивидуализирана грижа.
При по-леки случаи, като настинка, всяка лека до умерена физическа активност може да помогне. Въпреки това, ако имате треска и продължителна умора, най-добре е да избягвате пренапрежението. След като тези симптоми се подобрят, можете да възобновите заниманията си.
Някои практически препоръки следните:
- Намалете интензивността и продължителността на тренировките. Около 20 минути са достатъчни, за да получите ползите от упражненията.
- Избягвайте упражнения, ако са налице симптоми като интензивна кашлица, треска и стомашен дискомфорт.
- В случай на заразни инфекции (като грип, например), избягвайте да спортувате с други хора. Освен това е препоръчително да се засилят мерките като миене на ръцете и използване на маски.
Харесва ли ви тази статия? Може да прочетете и: Помагат ли добавките с цинк срещу респираторни заболявания?
Съветът “Починете си” – какво да направите, ако трябва да сте на легло?
Има определени състояния, при които почивката в леглото – дни или седмици – е единственият вариант. Някои наранявания, операции и заболявания ви принуждават да спрете голяма част от движението си.
Въпреки това има някои неща, които можете да направите, за да избегнете пълно бездействие. Те включват следното:
- Сменяйте позицията в леглото поне на всеки два часа. Това може да бъде решаващо за избягване на появата на язви.
- Правете упражнения за подвижност на ставите. Например, изпънете краката и ръцете си, правете кръгови движения с главата си, свийте и разтегнете лактите си и приближете коленете до гърдите си, наред с други. Вашият лекар може да ви насочи как да извършвате тези дейности.
- Правете дихателни упражнения. Дълбокото, бавно дишане не само благоприятства имунното здраве, но също така намалява безпокойството и стреса, свързани с неподвижността.
Какво да запомните за съвета “Починете си”
И така, какво е добре да запомните за съвета “Починете си”? Идеята за почивка по време на епизоди на заболяване се е променила с времето. Вече е известно, че при определени условия пълното бездействие може да причини повече вреда, отколкото полза.
Следователно, докато заболяването го прави възможно, пациентите се насърчават да се занимават с някаква форма на физическа активност. Тя обаче трябва да е лека до умерена, тъй като изтощителните упражнения могат да попречат на способността на тялото да реагира на стреса.
Въпреки това общото правило е да се ръководите от симптомите и да използвате здрав разум. При необходимост може да се направи консултация с лекар или физиотерапевт, който да ръководи дейността.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
-
Al-Eisa, E., Buragadda, S., & Melam, G. R. (2014). Association between physical activity and psychological status among Saudi female students. BMC psychiatry, 14, 238. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4148004/
-
Casser, H. R., Seddigh, S., & Rauschmann, M. (2016). Acute Lumbar Back Pain. Deutsches Arzteblatt international, 113(13), 223–234. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4857557/
- Daniele, A., Lucas, S. J. E., & Rendeiro, C. (2022). Detrimental effects of physical inactivity on peripheral and brain vasculature in humans: Insights into mechanisms, long-term health consequences and protective strategies. Frontiers in Physiology, 13, 998380. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fphys.2022.998380/full
- Ejercicio y enfermedad: ¿puedo hacer ejercicio si estoy resfriado? (2022, abril 23). Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/es-es/healthy-lifestyle/fitness/expert-answers/exercise/faq-20058494
- Hipócrates. (s/f). Unam.mx. Recuperado el 1 de junio de 2023, de http://www.facmed.unam.mx/Libro-NeuroFisio/Personas/Hipocrates/Hipocrates.html
- Kujala, U. M. (2009). Evidence on the effects of exercise therapy in the treatment of chronic disease. British Journal of Sports Medicine, 43(8), 550–555. https://doi.org/10.1136/bjsm.2009.059808
-
Leddy, J. J., Haider, M. N., Ellis, M., & Willer, B. S. (2018). Exercise is Medicine for Concussion. Current sports medicine reports, 17(8), 262–270. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6089233/
-
Martin, S. A., Pence, B. D., & Woods, J. A. (2009). Exercise and respiratory tract viral infections. Exercise and sport sciences reviews, 37(4), 157–164. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2803113
-
McCarty N. A. (2021). Breathe-Your immune system is counting on it. The Journal of experimental medicine, 218(4), e20202643. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7970320/
-
Nieman, D. C., & Wentz, L. M. (2019). The compelling link between physical activity and the body’s defense system. Journal of sport and health science, 8(3), 201–217. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6523821/
-
Zaccaro, A., Piarulli, A., Laurino, M., Garbella, E., Menicucci, D., Neri, B., & Gemignani, A. (2018). How Breath-Control Can Change Your Life: A Systematic Review on Psycho-Physiological Correlates of Slow Breathing. Frontiers in human neuroscience, 12, 353. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6137615/