В този живот не сме необходими на другите, но сме нужни на самите себе си. Трябва да се научите да се цените повече и да бъдете щастливи без да сте необходими на останалите.
Една от най-болезнените истини за хората е – да разберат, че не са нужни.
Дори и да не искаме да го признаем, харесваме да се чувстваме герои. Обичаме да знаем, че сме важни и значими за някого, вярвайки, че другият човек не би могъл да живее без нас.
Действителността, обаче, от време на време разкрива, че не сме незаменими. Нормално е да мислите, че сте уникални, защото сте такива – вие сте специални. На света живеят много хора, и въпреки че може да звучи болезнено: не сме необходими в живота на никой друг.
Не сме незаменими
Може би не сте наясно колко нужни бихте могли да бъдете до момента, в който имате партньор. В семейството всеки човек поема роля, но дори и най-добрите приятели могат да ни напуснат и изоставят.
Какво се случва в най-интимните взаимоотношения? Какво става, когато станем интимно близки с някого?
В романтичните отношения съществува елемент, който е факт и днес, и причинява голяма болка – притежанието. Мислим, че да имаме партньор – означава да притежаваме някого, който трябва винаги да е до нас и с когото ще прекараме остатъка от дните.
Не сме сигурни дали това е любов или заслепение, причинено от влюбването, което ни кара да забравим, че никой на никого не принадлежи. И вие също не принадлежите на никого. Всеки е свободен. Проблемът е: как гледаме на взаимоотношенията.
Помислете например за времето, когато някой е бил част от живота и как тогава сте мислили, че сте му нужни и незаменими за него. Когато нещата приключат, целият свят се сгромолясва.
Свършил ли е светът? Не. Продължава да се върти и забравяте за всичко веднага, щом намерите някого друг.
Това е моментът на осъзнаването, че другият човек не е незаменим, както и самите вие!
Мисълта, че сте незаменими, понякога не позволява да допуснете нещо да си отиде. А всъщност е дошло време, то да си върви.
Представете си майка или баща, които мислят, че са незаменими за детето. Те не осъзнават, че е дошло времето да му позволят да си тръгне, за да полети. Вместо да му помогнат, в крайна сметка му вредят.
Същото се случва и с безкрайно много други взаимоотношения в живота. Понякога собствената необходимост за незаменимост за някого прави човека себичен и това му пречи да види ясно, че вече е време да си тръгне. Време е да позволи и на другия да си тръгне.
Романтичните взаимоотношения създават най-лошите ситуации, като често отравят живота. Трябва да се измъкнете от тази ситуация. Никой не е незаменим и не сте изключение от правилото.
Мислите, че винаги ще има някой, който да се нуждае от вас. Можете да подадете ръка за помощ на някого, който действително се нуждае от нея.
Хора ще стават част от живота, вие ще ставате част от техния. В даден момент всеки може да си тръгне.
Незаменими сте за себе си
Знаете ли за кого сте истински незаменими? На кого винаги ще сте нужни? Отговорът е: вие самите. Незаменими само за вас – единственият човек, който никога няма да си тръгне.
Винаги ще сте нужни на себе си, винаги ще сте най-добрия си приятел
Ето защо е важно да се доверяваме на себе си и да се обичаме. Трябва да се приемаме такива, каквито сме. След като осъзнаете, че не сте незаменими за другите, няма да се чувствате толкова лошо от този факт! Имате себе си и трябва да си доставяте задоволство и щастие.
Понякога е лесно да се чувстваме по-важни, когато другите хора се нуждаят от нас и ни обичат. Не оценяваме факта, че се нуждаем от самите себе си.
Първият човек, който трябва да обичате, сте самите вие. Първият човек, на когото трябва да се доверявате, сте вие!
Колко пъти сте искали да бъдете незаменими? Как сте се чувствали, щом осъзнаете, че не сте такива?
Надяваме се тази статия да отвори очите: да се заобичате и да си имате по-голямо доверие. Култивирайте първо любов към собствената личност. Не се оставяйте щастието да зависи от това – дали сте незаменими за някого друг.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
Hyatt, C. S., Sleep, C. E., Lamkin, J., Maples-Keller, J. L., Sedikides, C., Campbell, W. K., & Miller, J. D. (2018). Narcissism and self-esteem: A nomological network analysis. PloS One, 13(8), e0201088. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0201088
Kiviruusu, O., Berg, N., Huurre, T., Aro, H., Marttunen, M., & Haukkala, A. (2016). Interpersonal Conflicts and Development of Self-Esteem from Adolescence to Mid-Adulthood. A 26-Year Follow-Up. PloS One, 11(10), e0164942. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0164942
Showers, C. J., Ditzfeld, C. P., & Zeigler-Hill, V. (2015). Self-Concept Structure and the Quality of Self-Knowledge. Journal of Personality, 83(5), 535–551. https://doi.org/10.1111/jopy.12130
Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.
