Негативните емоции може да са от полза

Да бъдем тъжни е нещо нормално, защото е естествено да има меланхолични дни и такива, в които сме по-чувствителни.

Учили са ни да смятаме, че негативните емоции могат да ни донесат само болка, объркване, тревога, страх, стрес, сълзи и поредица от още неприятни емоции.

Но вярно ли е това? Наистина ли негативните емоции ни носят само лоши неща?

Трябва ли винаги да бъдем щастливи?

Вярваме, че трябва постоянно да бъдем щастливи, за да се радваме на прекрасен живот, но това не е естествено. Може ли някой да бъде винаги щастлив? Когато сме изпълнени с щастие, защо не се замисляме за негативните емоции?

Дори и да живеем щастлив живот, неминуемо в някакъв момент ще се появят и негативни емоции. По принцип смятаме, че това е лошо, но всъщност не е. Този тип емоции са задължителни.

Можете ли да си представите живот, в който всеки ден без прекъсване сте щастливи? В такъв свят ще има моменти, в които ще се чудим дали правим нещата добре, или не.

Не трябва винаги да сме щастливи. Вместо това е необходимо да приемем своите емоции, независимо дали са негативни, или позитивни. Нашият проблем е, че имаме склонността и навика да отхвърляме негативните емоции и да се борим с тях, защото те ни плашат. Често дори се опитваме да избягаме от тях.

Никога не отхвърляйте негативните емоции, тъй като, както ще се уверите след малко, те носят ползи. Проблемът е, че този тип емоции ни карат да се чувстваме зле. Смятаме, че това не бива да се случва!

Това, което не успяваме да осъзнаем, е, че изпитването на негативни емоции е това, което ни определя като хора.

Негативните емоции – полезни и вредни

Когато дълбаем дълбоко в темата за негативните емоции, важно е да знаем как да различаваме онези, които са „полезни“ и „нормални“. Те произлизат от истински негативните емоции.

Това се случва, тъй като понякога позволяваме на самите себе си да бъдем повлияни от една емоция, която оценяваме като негативна. След това неволево я изпускаме от контрол. В днешната статия ще разгледаме няколко „негативни“ емоции, които са нормално, но произлизат от други истински негативни емоции, които заслужават сериозно отношение.

Безпокойство и тревожност

Безпокойството е нормална емоцията и никак не е негативна.

Това е чувство, което се проявява, когато нещо ни вълнува или когато нещо се случи и бележи живота ни. Безпокойството ни обзема, когато трябва да вземем решение и се колебаем дали то ще бъде правилно, или не.

Проблемът се появява в момента, когато това безпокойство излезе извън контрол. Тогава се заражда нещо друго: тревожността.

Когато тя се появи, това означава, че не можем да намерим решение на собствените си вълнения, което често е свързано с убедеността ни, че сме направили нещо лошо. Това в отговор ни кара да променяме начина си на действие.

Може да се безпокоим за нещо, което не би трябвало да провокира чак толкова вълнения. Именно в такива моменти ни обзема тревогата.

Тъга и депресия

Да бъдем тъжни е нещо нормално, защото е естествено да има меланхолични дни и такива, в които сме по-чувствителни.

Но какво се случва, когато тази тъга продължава прекалено дълго време? Какво се случва, когато нещо ни повлияе толкова силно, че провокира понижаване на самочувствието ни и ни кара да се подценяваме?

Тогава на гости ни идва депресията.

Да си ядосан на себе си и чувството на вина

Ядосваме се на самите себе си често, защото сме искали да направим нещата иначе, но не се е получило. В други случаи сме ядосани на себе си, защото сме казали нещо, което не е трябвало. При всички положения да изпитваме яд на себе си е различно от това да се самообвиняваме.

Чувството на вина е нещо негативно. Ние се учим от своя опит, учим се от моментите, в които сме си ядосани. Какво обаче прави самообвиняването? То ни прави по-несигурни. Оттам нататък започваме да се подценяваме.

Никога не отивайте твърде далеч в самообвиняването. С това няма да постигнете нищо положително.

Раздразнение и гняв

Раздразнението е нещо напълно нормално и приемливо. Това е естествена реакция, която отвръщаме на нещо, което не ни харесва.

Когато раздразнението се трансформира в гняв, ситуацията коренно се променя. Това е така, тъй като с гнева си ние нараняваме другия човек. Освен това гневът представлява голяма доза емоционален и умствен стрес. За разлика от него раздразнението помага на човека да освободи напрежението.

Много нормални емоции често се израждат в негативни, тъй като не знаем как да се справяме с тях по правилния начин. В същото време можем да объркаме раздразнителността с гнева или тъгата с депресията, например.

Емоциите, които ние възприемаме като негативни, понякога са напълно нормални и необходими. Представете си, че никога не се безпокоим за нищо, че никога не чувстваме тъга? Тогава ще ни вълнува ли въобще нещо?

Сега е времето да промените своя начин на възприемане на негативните емоции. Приемете всяка една от тях.