Рисковете от потиснатите емоции

30.12.2018
Да знаете кога да говорите и кога да останете мълчаливи е едно от най-важните умения, които си заслужава да развиете

Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. Вероятно сте чували тази умна мисъл. Тя е стара и, подобно на много други поговорки, ни припомня мъдростта на нашите предшественици и универсалната истина, която всеки трябва да знае. Колко неща затаявате вътре в себе си всеки ден? Колко мисли и чувства прикривате в опита си да не нараните околните? Бъдете внимателни, защото накрая се оказва, че вредите сериозно на себе си. Ще ви обясним някои от опасностите, които крият потиснатите емоции.

Прочетете и: Писмо до емоционално наранено дете, което се държи сякаш всичко е наред

1. Тишината може да означава съгласие, но… всяко нещо си има граници

Мълчението е мъдрост, няма съмнение по този въпрос. По-добре е да замълчите, отколкото да изречете някоя глупост. Преди да направите неподходящ коментар или да кажете нещо не на място, препоръчително е да си затворите устата и да покажете интелигентност като човек, който размишлява, преди да говори.

И все пак – трябва да има баланс между мълчанието и защитаването на собствените потребности:

  • Пазенето на мислите и чувствата за себе си не позволява на околните да разберат, че ви нараняват или че са прекрачили границата. Никой човек не е гадател. Ако не информирате хората около вас, че нещо ви кара да се чувствате зле или ви обижда, те няма как да разберат.
  • Понякога е по-мъдро да запазите мълчание, а друг път – да изберете точните за момента думи. Да знаете кога да говорите и кога да останете мълчаливи е едно от най-важните умения, които си заслужава да развиете. Не става дума за отказ от споделяне и изразяване на мнение, нито пък за изговаряне на всяко едно нещо, което ви хрумне – добре е да избягвате екстремните състояния. Стремете се да поддържате баланс, но помнете, че потиснатите емоции носят след себе си рискове за вас. Те позволяват на другите да нахлуват в личното ви пространство, да пресичат допустимата граница, да говорят вместо вас, когато предпочитате да замълчите, и да избират вместо вас, когато не говорите. Накрая малко по малко се превръщате в кученце, водено на каишка от хората край него.

Вижте още: Може ли анемията да засегне емоциите ни?

2. Потиснатите емоции провокират психосоматични заболявания

потиснатите емоции провокират заболявания

Не бива да ви изненадва фактът, че съществува връзка между тялото и ума. Тя е толкова силна, че специалисти предупреждават: 40% от населението на Земята страда или е страдало от някакъв тип психосоматично заболяване през живота си.

Познати ли ви е нервността? Тя влияе върху храносмилателните процеси в тялото, провокирайки диария и главоболие. Болките в гърлото са резултат от повишени нива на стреса. Игнорирането на мислите и чувствата, потиснатите емоции водят до повишаване на тревожността.

Помислете за нещата, които не сте казали на своите родители и приятели, защото не сте искали да нараните чувствата им. Колко са случаите, в които те правят нещо за вас с мисълта, че ви помагат, а в същото време ефектът е точно обратен – чувствате се зле? Защо не им кажете истината? Всеки човек се стреми да не обиди своите родителите, но има моменти, в които те се държат по начин, който ни прави нещастни. Често в такива ситуации предпочитаме да останем безмълвни.

Всичко това, потиснатите емоции рано или късно водят до психосоматични заболявания – мигрена, напрежение, силна хронична умора…

3. Проговарянето: ключът към емоционалната свобода

потиснатите емоции

Не бива да се страхувате да изразявате вътрешния си свят, както и обратното – да ви е страх другите да направят същото. Този процес е толкова важен, колкото дишането, храненето и съня… Емоционалната комуникация е необходима ежедневно с цел изграждане на по-здравословни отношения с другите хора и самите нас.

Ето няколко ключови стъпки, които да следвате:

  • Помнете, че всяко нещо има граници. Ако не проговорите за чувствата и емоциите си, вие вредите на своето достойнство, губите високата си самооценка и дори контрола над живота си. На първо място, винаги помнете, че е ваше право да изразявате какво мислите и чувствате.
  • Когато казвате какво мислите, вие не наранявате никого. По този начин се защитавате и позволявате на околните да разберат вътрешния ви свят.
  • Не се обсебвайте от идеята какво ще помислят другите за вас и как ще реагират. Не се страхувайте. Ако се тревожите за това, как ще бъдат изтълкувани думите ви, можете да се подготвите предварително за възможните реакции. Ето един пример: уморени сте от редовните визити на родителите ви всяка седмица и отсъствието на лично време за вас и партньора ви. Решавате да кажете на родителите си да спрат да идват толкова често. Как смятате, че ще реагират? Ако очаквате да се обидят, пригответе се да обясните, че няма причина да се разстройват. Ако смятате, че ще ги нараните с молбата си, тогава се подгответе да ги уверите, че не бива да се чувстват по този начин.
  • Помнете, че говоренето за емоции и чувства преставлява най-добрият начин за емоционално освобождение. По-добро от него в реалността няма. Практикувайте го мъдро и се грижете за себе си.
  • Campbell-Sills, L., Barlow, D. H., Brown, T. A., & Hofmann, S. G. (2006). Acceptability and suppression of negative emotion in anxiety and mood disorders. Emotion. https://doi.org/10.1037/1528-3542.6.4.587
  • Le, B. M., & Impett, E. A. (2016). The Costs of Suppressing Negative Emotions and Amplifying Positive Emotions During Parental Caregiving. Personality and Social Psychology Bulletin. https://doi.org/10.1177/0146167216629122
  • Goleman, D. J. (2005). Destructive emotions. In Buddhist Thought and Applied Psychological Research: Transcending the Boundaries. https://doi.org/10.4324/9780203098899