Нефротичен синдром при децата: причини и лечение

Подуването и рязкото покачване на теглото са два от основните симптоми на нефротичния синдром при децата. Научете повече от тази статия.

Броят на децата с нефротичен синдром е около 15 на 100000 според Испанската педиатрична асоциация.

Но какво точно представлява това заболяване? Кои са възможните причини и лечения за него?

В тази статия ще отговорим на тези въпроси.

Какво е нефротичен синдром при децата?

За да разберете какво представлява този синдром, трябва да ви обясним как работят бъбреците. Тези два органа с форма на бобчета се намират точно над бедрата. Те отговарят за филтрирането на кръвта, за да:

• Изхвърлят отпадните вещества от организма, включително излишната вода.
• Възстановят важни елементи като калий, фосфор и да ги върнат в кръвообращението.

Всеки бъбрек има около един милион нефрона. Те представляват малки органи с филтър наречен гломерул. Гломерулът отговаря за пречистването и филтрирането на плазмата в кръвта. Когато работата му е нарушена, в бъбреците могат да премине прекалено голямо количество протеини.

Една от функциите на протеините и на албумина в частност е да запази течностите в кръвообращението. Затова, ако протеините преминат в урината (микс от излишна вода и отпадни вещества), течностите могат да “избягат” от кръвта и да причинят подуване на краката, ръцете, дланите и други части на тялото.

Симптоми на нефротичен синдром при децата

При децата с нефротичен синдром, освен наличието на голямо количество протеини в урината, се наблюдава и рязко напълняване и подуване на стомаха, лицето (особено около очите) и крайниците. Оттичат най-вече глезените и пръстите на краката след стоене прави или седнали по-дълго време.

Това са едни от основните и най-очевидни симптоми, но не са единствените. Децата с този синдром могат да имат и следните оплаквания:

• Диария
• Затруднено уриниране
• Тъмна или пенеща се урина
• Умора
• Болка в корема
• Бяла кожа около ноктите
• Липса на апетит

Три причини за нефротичния синдром при децата

Нефротичният синдром при децата е идиопатичен. С други думи това означава, че лекарите не са сигурни какво точно го причинява при 90% от децата на възраст 2-12 години страдащи от заболяването.

Обикновено бъбреците на тези деца са нормални. Затова лекарите не могат да кажат какво не е наред с тези органи дори под микроскоп. Бъбречната тъкан е нормална и обикновено причината не може да бъде установена.

Втората най-честа причина е диабетът при децата. Той може да увреди бъбреците като засегне гломерула и да им попречи да преценяват кое е отпадно вещество и кое е полезно за организма.

Третата причина са генните мутации. Счита се, че нефротичният синдром е генно обусловен. При децата на възраст под 12 месеца  този синдром се смята за вроден.

Възможни лечения

Ако смятате, че детето ви е с нефротичен синдром, трябва да посетите лекар. Най-вероятно урината на детето ще бъде изследвана, за да се види дали съдържа повече протеини.

След това лекарят ще се опита да установи причината за заболяването, за да назначи най-подходящото лечение. Освен това може да изиска извършването на кръвни изследвания и дори на бъбречна биопсия. При биопсията ще се изследва малка проба от бъбречната тъкан.

Обикновено нефрологът назначава лечение с кортикостероиди, освен при вродените случаи. Ако при това лечение се появят странични ефекти, лекарят може да опита терапия с други видове медикаменти като циклофосфамид. Специалистът може да препоръча използването на диуретици за облекчаване на подуването.  Поради същата причина диетата с ниско съдържание на сол е идеална за децата страдащи от това заболяване.

Много деца с генетичен нефротичен синдром не реагират добре на лечението. Според направено проучване при някои пациенти използването на имуносупресори дава добри резултати. Със сигурност лекарят е този, който ще прецени кое е най-подходящото лечение според специфичния случай на детето.

Прочетете го в Здраве и Красота

Какво представлява WISC тестът и за кои деца е предназначен?

WISC  тестът (Wechsler Intelligence Scale for Children) е средство за оценяване на интелектуалните способности на децата на възраст под 16 години.