Прекаляването със сол или захар: кое е по-вредно за здравето?

05 Март, 2020
Прекаляването със сол или захар е свързано с повишен риск от поява на различни хронични заболявания. Някои се чудят кое е по-вредно – прекомерният прием на сол или захар. Ще ви дадем отговор на този въпрос в следващите редове!

От много години лекарите свързват прекаляването със сол или захар с различни болести. Днес специалистите съветват да ограничим консумацията им, за да се погрижим за здравето си. Някои хора все още се чудят кое е по-вредно – прекаляването със сол или със захар.

От много години се смята, че солените храни и мазнините са сред основните виновници за появата на голям брой болести. Въпреки напредването на науката и големият брой проучвания н областта на храненето, много от тези твърдения бяха отхвърлени.

Днес много лекари свързват редица сложни заболявания с прекомерния прием на захар. Така че – кое е по-вредно? В следващите редове ще се спрем на темата подробно.

Прекаляването със сол или захар: кое е по-вредно за здравето?

Солта

Обикновено солта се свързва с атеросклерозата и повишеното кръвно налягане. Истината е, че редица скорошни изследвания, като това публикувано в The American Journal of Medicine, поставят под въпрос тази връзка.

Солта ни е необходима, за да живеем, както и за предаването на нервните импулси. За разлика от захарта, хората трябва да приемат минимално количество сол, за да може организмът ни да осъществява основните си функции.

Освен това организмът ни не може сам да произвежда сол. Трябва да си я набавяме чрез храната. Именно затова недостатъчната консумация на сол може да доведе до редица усложнения, част от които засягат работата на щитовидната жлеза и свързаните с нея заболявания.

Проблемите, които преди бяха отдавани  на прекомерния прием на сол, сега се свързват с нездравословния начин на живот. Затлъстяването, уседналият начин на живот и консумацията на висококалорични храни са сред рисковите фактори за появата на атеросклероза. Освен това те могат да нарушат и кръвното налягане.

Организмът ни се нуждае от минимално количество сол, за да функционира правилно.

Вярно е, че трябва да избягваме прекаляването със солта. Но същевременно трябва да си набавим необходимото на организма ни минимално количество сол, за да може той да функционира нормално.

Прочетете и: 5 натурални средства при високо кръвно налягане

Захарта

Тя е една от най-използваните съставки в хранителната промишленост. Заради вкуса и текстурата си, повечето готови продукти съдържат захар. Въпреки че СЗО не е определила минимално необходимо на организма ни количество от това вещество, тя е задала максимално препоръчително такова.

Захарта съдържа основно глюкоза, която е необходима за протичане на метаболизма и осигуряване на енергия. Това хранително вещество се синтезира от самия човешки организъм – от протеините и мастните киселини. Затова то не е жизненоважно.

Дори да вземем предвид допустимото количество захар, позволено при спортуване например, като цяло консумацията на захар е доста над препоръчителното количество.

Този повишен прием е свързан с повишена предразположеност към наднормено тегло и затлъстяване. Освен това е рисков фактор за много комплексни заболявания като диабет и някои видове рак, както става видно от проучване публикувано в списанието PLoS One.

Прекаляването със сол или захар: кое е по-вредно за здравето?

Определено прекаляването със захарта. Причината за това е, че тя не е жизненоважно вещество, а консумацията й е свързана с редица заболявания. Необходима е единствено при спортуване, но солта също е важна в такива ситуации.

Намаляването на консумацията на захар и дори пълното й изключване от менюто ви е много полезно за здравето. Първо диабетът няма да се среща толкова често.

Така ще се намали и риска от напълняване, а оттук – и много свързани с него проблеми, като сърдечните заболявания, например. Ще се понижи и риска от поява на определени видове рак свързани с храносмилателната система.

Прекаляването със сол не е толкова опасно колкото прекомерната консумация на захар.

Специалистите свързват повишената консумация на захар с повишен риск от редица хронични заболявания. Захарта е по-вредна от солта, тъй като не е жизненоважна. Изключването от менюто ви може да ви помогне по различни начини.

Препоръчваме ви да прочетете и: Съвети за детоксикация на тялото от излишна захар

Как да намалите консумацията си на захар

Един от основните проблеми, които можете да срещнете при опитите си да намалите консумацията си на захар, е навикът и свикването с вкуса й. Най-доброто, което можете да направите е да започнете постепенно да замествате продуктите съдържащи захар с такива без съдържание на това вещество.

Можете да започнете да си приготвяте сладкиши без захар у дома. Използването на плодове е страхотен начин за придаване на сладост на приготвяните от вас десерти. Въпреки че съдържат захар, тя е в много по-малко количество от използваната в сладкишите рафинирана захар.

В началото ще ви бъде трудно, тъй като със сигурност сте привикнали към вкуса на готовите продукти. С течение на времето „нуждата“ ви от консумация на такива продукти ще намалее и ще се радвате на по-добро здраве.

А по отношение на спора кое е по-вредно за здравето – прекаляването със сол или захар – истината е, че всичко трябва да се консумира умерено.

Затова трябва да се храните балансирано и да приемате отговорно и с внимание вещества като солта и захарта. Може би този начин на хранене е най-добрият избор за съчетаване на грижата за здравето с удоволствието от консумираната храна.

  • Frisoli TM., Schmieder RE., Grodzicki T., Messerli FH., Salt and hypertension: is salt dietary reduction worth the effort? Am J Med, 2012. 125 (5): 433-9.
  • Fuchs MA., Sato K., Niedzwiecki D., Ye X., Saltz LB., Mayer RJ., Mowat RB., Whittom R., Hantel A., Benson A., Atienza D., et al., Sugar-sweetened beverage intake and cáncer recurrence and survival in CALGB 89803 (Alliance). PLos One, 2014. 9 (6).
  • Erickson J., Sadeghirad B., Lytvyn L., Slavin J., Johnston BC., The scientific basis of guideline recommendations on sugar intake: a systematic review. Ann Inter Med, 2017. 166 (4): 257-267.