"Микроагресията": Най-лошият враг на една двойка

Дори да е прикрита с мили думи, микроагресията на партньора може да ви сломи, както и да понижи самоувереността и самочувствието ви.
"Микроагресията": Най-лошият враг на една двойка

Последна актуализация: 09 декември, 2018

Микроагресията е прикрита форма на психически тормоз, базиран на упорито извършвано, всекидневно презрително отношение.

Това е поведение на унижение, чрез което другият човек си служи с шеги и подигравки, за да смачка постепенно самочувствието на другия.

Става въпрос за онзи тип насилие, за който не се говори често, тъй като не е толкова очевиден и не оставя видими следи. Причината е, че често нито причинителят, нито жертвата осъзнават ситуацията и фактът, че разрушават връзката си ден след ден.

Нека разгледаме някои примери за това, за да разберем по-добре този тип ситуация.

Често се случва както при мъжете, така и при жените да казват неща, като “Харесва ми колко си непохватен. Това как чупиш неща просто осмисля деня ми”.

“Нека по-добре аз да говоря, защото ти ще съсипеш всичко”, “Спри, не го прави, остави на мен, защото кашкавалените ти ръце ще изпочупят всичко”.

Както виждате, в тези ситуации се усещат чувства на любов и интимност, но всъщност така се слага контрола в ръцете на единия, а другия трябва да се подчинява.

Съветваме ви да проучите по-сериозно този въпрос, за да научите за типичните изрази, да ги разпознавате и да им противодействате.

Характеристика на микроагресията

Връзката на двама души се гради върху няколко основни стълба: уважение, търпение, съпричастност, интимност и взаимно разбиране.

Щом едно от тези измерения пропадне, останалите започват да отслабват. Причината е, че без добра комуникация, например, съпричастността никога не би просъществувала, а без нея едва ли би могло да съществува истинско взаимно разбиране.

Щастливата, здрава връзка е като здрава тъкан с много хармонизиращи помежду си цветове. Различията трябва да се уважават, тъй като съществува баланс сред тази група на конци и материали, които образуват материята.

В този ред на мисли, микроагресията е все едно всекидневно да дърпаш конец по конец. Навярно не осъзнаваш моментните си действия, но това евентуално отслабва плата и оставя малки дупки, през които хармонията и щастието могат да се изплъзнат.

Нека разгледаме основните характеристики на микроагресията:

Безчувственост и подценяване

Безчувствеността и подценяването представляват очевидна липса на интерес към чувствата и нещата, които вълнуват другия. Затова и това представлява тип микроагресия, която се случва постоянно, всеки ден.

Ето някои примери за най-лошите врагове на една връзка:

  • Осмиване на това, което другия човек харесва.
  • Липса на внимание, което поддържа живота на връзката.
  • Да нямаш време да правиш това, което любимият човек прави, както и това никога да не е подходящото време.
  • Подигравки с това, което другия харесва пред чужди хора (“тя прекарва по цял ден в четене, каква загуба на време…”).

Отричане на другия, карайки го да се чувства като глупак

Отричане на другия, карайки го да се чувства като глупак

Със сигурност това е една от най-изявените характеристики на микроагресията.

Въпреки това, сложното в случая е, че на първо място това е вид разглезване на другия. С други думи, често се смята за невинна ситуацията, в която се демонстрират грижа и състрадание.

Ето някои примери, върху които си заслужава да се замислим:

  • Другият човек започва да поема отговорност за неща, просто защото твърди, че “го прави по-добре от вас, като по този начин ще ви облекчи“.
  • Често говори за предполагаемите ви недостатъци пред семейството и приятелите. “Тя просто не може да готви, всичко, до което се докосне се чупи, трябва да видите какво направи с компютъра…”.
  • Всичко това е много нараняващо и атакува чувството на идентичност и самоуважение.

Липса на нарастващо доверие в другия

микроагресията и липсващото доверие

Докато продължавате напред и търпите ударите от тези микроагресии, ще преживеете много личностни промени.

Освен че разрушават самочувствието ви, чрез тях ще осъзнаете, че вече не вярвате на партньора си.

  • Ще продължавате да правите неща, за които се страхувате да не бъдете съдени и критикувани.
  • Ще стане невъзможно да комуникирате с партньора си както преди, тъй като езикът му ще бъде винаги изпълнен с болезнен сарказъм.

Също така е често срещано за жертвите на насилие в тези обстоятелства да реагират бавно.

Това е така, защото на подсъзнателно ниво смятат, че насилникът удря с ръцете си, повишава тон, както и пречи на свободата.

Микроагресията е като леко физическо насилие и се забелязва трудно. Но въпреки това си е акт на насилие. Не забравяйте защо:

  • Базирано е на това да смачка другия.
  • Отрича се мнението на другия човек, с цел надделяването върху него.
  • То не позволява на партньора ви да бъде себе си, да се почувства цял, както и да бъде щастлив с това какъвто е, и да харесва това, което е той самия.
  • Добрите ви качества, сили и успехи вече нямат значение. Другият човек използва микроагресия, за да ги премахне.

Научете се как да разпознавате микроагресията. Бъдете силни и имайте куража да се изправите срещу тях.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • Bourdieu, P., y Passeron, J. C. (2001). “Fundamentos de una teoría de la violencia simbólica”. En La reproducción. Elementos para una teoría del sistema de enseñanza. Madrid: Popular, pp. 15-85.
  • Hirigoyen, M. F. (1999). El acoso moral: el maltrato psicológico en la vida cotidiana. Buenos Aires: Paidós.
  • Velazquez, S. (1996). “Extraños en la noche”. En Burin, M., y Dio Bleichmar, E. Género, psicoanálisis, subjetividad. Buenos Aires: Paidós.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.