Лишаването от емоции: глад за душата ви

Може ли човек наистина да се разболее, защото не получава внимание и любов? Отговорът е да. Вижте защо.

Лишаването от емоции е причина за много от заболяванията ни.

Така е, защото вниманието и ласките лекуват. Прегръдките ни карат да се чувстваме сигурни и обичани. Погледът, изпълнен с любов, докосва и радва душата ни.

Но може ли в действителност човек да се разболее, защото не получава достатъчно внимание и любов?

Отговорът е да .

Хората са социални и емоционални същества. Нуждаем се от емоционални връзки, за да се наложим и да подчертаем себе си като част от групата.

Ако ежедневните ни взаимоотношения са свързани със себичност, студенина, измама и недоверие, това засяга и самочувствието ни.

Малко по малко, постепенно изпадаме в състояние на духовна нищета. Накрая започваме да се съмняваме в самите себе си. Питаме се: “Дали въобще заслужавам да бъда обичан и уважаван?“

Този вид мислене ни води до състояние на беззащитност. Защитата ни се сгромолясва, имунната ни система отслабва и се появява плашещата сянка на депресията.

В днешната статия искаме да поговорим нашироко по тази важна тема и да се фокусираме върху емоционалното здраве на хората.

Лишаването от емоции: празнини в душата ни

Възпитавани сме да сме силни през целия си живот, от детството до старостта. Но има семейства, които не разбират значението на емоционалната сила и стабилност. Запомнете:

• Децата няма да станат силни, ако не получават прегръдки, целувки или любов, дори за някои хора това да е израз на “слабост.”
• Тинейджърът няма да се превърне в щастлив възрастен човек, ако е възпитаван да потиска емоциите си.
• Той няма да бъде силен, ако получава критики, когато плаче “защото само децата плачат” или защото “да си възрастен означава да решаваш сам проблемите си, без да се нуждаеш от помощта на другите”.
• Този вид възпитание е неправилно и опасно. Децата, които растат без любов от близките си, започват да мислят, че светът е място пълно с неприятели и те трябва сами да се защитават.
• Рано или късно тези деца стават враждебно настроени и развиват проблеми, свързани с прояви на гняв.
• По същия начин, ако младите хора не усещат подкрепа и близост, в крайна сметка губят връзката си със света. Те изграждат емоционални стени и се затварят в свой собствен свят.
• Това е изключително нараняващо и проблемно. Хората, които постоянно се изолират от света, развиват проблеми с храненето, посягат към наркотиците или попадат в лоша компания.

От друга страна, признаците на лишаването от емоции се проявяват в друга възраст.

Има моменти в живота ни, когато силата ни достига предела си. Това обикновено се случва, когато важни за нас хора ни нанасят т.нар. в психологията “отрицателни преживявания.”

Ще ви разкажем повече за тях сега.

Лишаването от емоции се предава чрез езика

Понякога думите нараняват повече от удар или директен контакт с тялото. Езикът е мощно средство за предаване на емоции и отношения, като така се изграждат здрави, достойни и щастливи връзки. Запомнете:

• Ако любимите ни хора общуват с нас, крещейки или са постоянно негативно настроени, ние ще изпитаме емоционална болка, която ще има своите последици.
• В допълнение към пълните с уважение, положителни и значещи думи, трябва да бъдем чути и разбрани.
• Изпращането на съобщение не е единственият начин за общуване. Важно е хората в дискусията да слушат активно, внимателно и конструктивно.

Връзка без любов не е истинска

Любовта, която не включва ежедневна грижа и простички, малки, но истински доказателства за обич постепенно умира. Или приключва, без да се превърне в пълноценна, щастлива връзка . 

Романтичната връзка не означава просто съжителство един с друг и споделяне на едно и също пространство, отговорности и легло. Необходимо е обръщане на внимание на малките детайли в отношенията, за да се изгради истински здрава връзка.

Поглед пълен с възхищение, неочаквана загриженост, прегръдка, търсенето на взаимност и близост ни карат да се чувстваме щастливи и в безопасност.

Лишаването от емоции може да се отрази на здравето ни

Може да ви изглежда странно, но има моменти в живота ни, когато свикваме да не ни прегръщат . Научаваме се да не получаваме целувки, грижи или позитивни емоции.

Казваме си, че сме добре и че връзката ни е достигнала крайната си точка. Може дори да си кажем, че децата ни са прекалено големи за тези неща.

Но това невинаги е вярно. Свикването към живот, лишен от емоции, не е истински живот. Живот като този може да ни доведе до депресия, защото чувстваме празнота, самота и неразбиране .

Помнете винаги, че душите ни се нуждаят от любов, емоционална загриженост и позитивни думи, за да живеем пълноценно .

Нека да живеем по този начин.