Какво е солипсизъм и какви са основните му идеи?

Чудили ли сте се някога дали реалността, която възприемате, е продукт на собствения ви ум? Е, солипсизмът мисли така. Нека видим от какво се състои тази философия.

Солипсизъм е философско течение, което защитава, че единственото нещо, което съществува, е собственото съзнание; той казва, че всичко, което наричаме “реалност”, е създадено от ума. С други думи, това е философска позиция, която твърди, че нищо не съществува освен съдържанието, създадено от собственото съзнание.

Тази идея присъства в теориите на велики философи като Рене Декарт и Джордж Бъркли. По-долу ще представим постулатите на това течение и ще обсъдим критиките, които получава.

Основни идеи на солипсизма

Терминът солипсизъм идва от латинските думи solus, което означава „сам“; и ipse, което се отнася до “себе си”. Следователно значението му на английски би било „само себе си“.

По този начин думата носи идеята, че съществува само собственото съзнание и че останалата част от Вселената (включително другите човешки същества) не е нищо повече от плод на човешкия ум или въображение.

Може да се потвърди само собственото съществуване

В този случай солипсизмът защитава, че единственото нещо, в което можем да бъдем сигурни, е собственото ни съществуване. Следователно никога не можем да докажем, че нещо друго наистина съществува.

Собственият опит е личен

Невъзможно е да познаваме преживяванията и усещанията на другите, както не можем да знаем дали те са като нашите.

Азът е единственото нещо, което наистина съществува

Това, което е известно като външен свят, е възприятие за нашето собствено аз. И така, всичко е сведено до това и няма нищо, което да съществува независимо от него.

Собствените мисли са единствените верни

В света няма нищо друго освен индивида и неговото съзнание. Следователно стова са единствените наистина истински елементи на реалността.

Обективната наука няма смисъл

Тъй като цялото знание се създава в съзнанието на индивида, няма смисъл да се говори за наука, която обективно изучава външния свят и законите, които го управляват.

Нещата са такива, само ако се възприемат

За солипсизма нещата могат да съществуват само ако субектът ги мисли или възприема. Когато не са в съзнанието на индивида, те изчезват или престават да бъдат.

Видове солипсизъм

В рамките на това течение могат да бъдат идентифицирани различни солипсични позиции. Това позволи появата на типология.

Метафизичен или онтологичен солипсизъм

Това е най-радикалната версия и подкрепя предпоставката, че единственото нещо, което съществува, е собственото съзнание и всичко останало зависи от него. Представител на този тип солипсизъм би бил Джордж Бъркли, който отхвърли обективното съществуване на реалността, както непосредствена, така и материална.

Това би било подчинено на човешкото възприятие. С други думи, умът би бил единственото място, където се намира истинското съществуване на нещата.

Гносеологически солипсизъм

Не отрича непременно съществуването на реалност, външна за съзнанието. Но той потвърждава, че единственото познаваемо нещо е това, което идва от ума, като самите идеи и усещания. Следователно съдържанието на съзнанието е единственият валиден обект на изследване

Това би бил солипсизмът, поддържан от Декарт, който потвърждава, че истинското знание се получава чрез изследване на собствените идеи чрез разума. В този случай ние знаем нещата от представите, които се формират от тях в нашето съзнание и които се получават от това, което възприемаме.

В същия този ред откриваме Кристин Лад-Франклин, която защитава, че човешките същества са медиирани и ограничени от начина си на разбиране на външния свят. Следователно единствената сигурност, която имаме, е нашето собствено възприятие. Останалото не може нито да се знае, нито да се гарантира.

Методологически солипсизъм

Потвърждава, че само сами можем да достигнем до истинско познание, независимо от всяка социална комуникация.

Емпатичен солипсизъм

Твърди, че е невъзможно да се разбере точно преживяването на други съзнателни същества. Така винаги ще бъдем изолирани от другите, въпреки социалния контакт, който имаме. Един от най-видните представители на това течение е Томас Нагел.

Критики към солипсизма

Въпреки че е вярно, че единственото нещо, в което можем да бъдем по-сигурни, е собственото си съществуване, също така е вярно, че има солипсични аргументи, които са несъстоятелни. И последното е отразено от недоброжелателите на това течение.

Едно възражение срещу солипсизма би било, че ако собственото съзнание произвежда цялата реалност, защо някой би се заел да създава болка и страдание за себе си? Друга критика би била относно езика: защо се нуждаем от комуникационна система, ако други хора не съществуват извън нашия ум?

Човек може също да постави под въпрос идеята за смъртта в солипсизма, независимо дали е естествена или провокирана. Когато човек умре, оцелява ли умът или загива заедно с тялото? И ако някой ни отнеме живота, измислена ли е атаката? Ако е така, защо ще сложим край на собствения си живот?

На въпроса за болката и страданието един солипсист може да отговори, че болката, която си причиняваме, има цел. Независимо дали това е вид несъзнателна карма или начин да изпитате нови емоции.

По същия начин друг солипсистичен контрааргумент за съществуването на болка би бил необходимостта да не се отегчавате. В този случай изпитаната болка възниква, за да ни забавлява.

Докато за клеветниците на солипсизма езикът служи за общуване с други хора, които наистина съществуват, солипсизмът твърди, че другите не съществуват, така че ние измисляме език, за да се забавляваме, като си въобразяваме, че говорим.

Да помислим по темата сами

Не всички солипсистки позиции са толкова радикални, колкото онтологичната или метафизичната, която отрича съществуването на външен свят. Така можем да открием течения, които утвърждават солипсизма в една област на реалността, като знанието или социалните отношения.

Какъвто и да е случаят, важно е да се замислим за степента, до която човешката субективност прониква в живота ни.