Научете се да приемате смъртта

Понякога не се замисляме колко много страда любим за нас човек, а се фокусираме върху загубата му и как се чувстваме след нея. Научете как да се справяте с тези загуби и да приемете факта, че смъртта е неизменна, естествена част от живота ни.

Загубата на близък човек е част от живота ни. Ако има нещо сигурно в този живот, това е смъртта.

И докато в някои култури организират празненства, а други считат смъртта за освобождаване на душата, ние я считаме за трагедия.

Тъга, разочарование, гняв … тези и много други чувства се преплитат в нас. А когато не ги усещаме, дори се обвиняваме за това.

А възможно ли е, плачейки за смъртта на някого, всъщност да сме по-тъжни заради самите нас и всъщност да оплакваме себе си? 

Отхвърляне на загубата

Често говорим за приемането на трудностите в живота, на токсичните  хора, които няма да се променят и на грешките, които продължаваме да правим. Опитваме се да приемем всичко това.

Защо не можем да приемем смъртта?

Представете си, че обичан от вас човек е починал в следствие на болест като рака например. Заболяване, което е толкова болезнено, опустошаващо и често – без лечение.

И докато е нормално да чувствате тъга и да сте депресирани, също така е важно да приемете този край като нещо положително.

Виждайки как любимия ви човек страда от ужасна болест, по-добре ли е да е жив и да продължава да се бори агонизирайки, вместо да си отиде по естествен начин?

Причината за отхвърлянето на загубата се крие много по-дълбоко. Произлиза от чувството ни за самосъхранение и егоизъм, които надделяват и ни карат да мислим за себе си.

Загуба и зависимост

Внезапно се чувстваме неспособни да живеем без любимия ни човек и точно това ни кара да се чувстваме тъжни. И не защото са е отишъл от този свят, а защото ни е изоставил.

Това е егоцентричен начин на мислене, тъй като емоциите ни контролират. Знаем много добре, че щом приемем този факт ще продължим напред.

Прахосваме енергията, времето си и всичко останало в страдания. Не заради тях самите, а заради обстоятелствата, в които сами сме се поставили.

Избягването на смъртта не е изход и решение на проблема. По-добре да я приемем, защото накрая тя винаги печели.

Животът не ви иска разрешение за смъртта

Последиците от това могат да се окажат пагубни, ако не сте се научили да приемате смъртта. Ако се скриете в болката си, ще я подхранвате и тя ще започне да нараства до такава степен, че няма да можете да се справите с нея.

Животът не е отговорен за чувствата ви и че ви се случват лоши неща, тъй като любимият ви човек е починал. Отговорността е ваша и трябва да приемете нещата такива каквито са.

Говорете за смъртта открито, не оставяйте тази тема да се превърне в табу, избягвайте фалшивата тъга, когато в действителност изпитвате вина …всичко това ще ви помогне да продължите напред.

Не се оставяйте да бъдете контролирани от обществото

Отхвърлянето на смъртта като естествена част от живота е едно от негативните неща, които са ни е втълпявани. Смъртта е нещо естествено. Не можем да се борим срещу нещо, което рано или късно се случва на всеки от нас.