Какво е наративна терапия и за какво се използва?
Наративната терапия е стил на психотерапия, който има за цел да „овласти“ хората да пренапишат своя разказ по по-състрадателен начин. Състои се от осъзнаване на това как историите, разказвани през целия живот, влияят върху благосъстоянието и самовъзприемането.
Като цяло на всяко преживяване и взаимодействие се придава значение, което влияе върху това как някой вижда себе си и света. Въз основа на това, този терапевтичен модел предлага да създадете истории, които могат да укрепят вашето самочувствие и да подобрят вашия професионален живот, взаимоотношения и умения. Искате ли да научите повече за това?
Какво представлява наративната терапия?
Наративната терапия е рожба на Майкъл Уайт и Дейвид Епстън. Развитието й е близко до еволюцията, настъпила в областта на семейната и системна терапия през 80-те и 90-те години. Една от най-силните идеи е свързана с идеята, че човекът не е сам, а винаги съществува във връзка с контекст.
Уайт и Епстън са много заинтересовани от начина, по който си разказваме житейските си истории и обясняваме своята идентичност. Те вярват, че ние не само описваме живота си чрез такива истории, но и го конструираме.
Оттук и значението на познаването на значенията, ценностите и вярванията зад подобни истории. Значения, които имат не само индивидуално закрепване, но са силно обусловени от контекста и социалната среда.
Наративната терапия е разговорно лечение, характеризиращо се със съвместната работа на терапевта и лицето (съавтор) в изграждането на нови истории – от подход на сътрудничество – ориентиран към това, което трябва да се постигне.
Основава се на идеята, че човекът има ресурсите и уменията да го направи, докато ролята на терапевта е да придружава или насочва човека по пътя към знанието.
Има силна основа в социалния конструктивизъм. Той постулира, че вярванията, идеите, ценностите, нормите, практиките и дискурсите не винаги са налице, а са конструкции, от които се позиционираме, за да интерпретираме света.
Основните принципи на наративната терапия
За изграждането на нови или алтернативни разкази, наративната терапия се основава на различни принципи и инструменти. По-долу ще подчертаем основните.
Принципи на наративната терапия – наративни метафори
Историите, които разказваме, са селекция от последователни събития, които са свързани във времето. Тези разкази ни дават представа за себе си и заобикалящата ни среда и също така служат като препратки за бъдещи действия.
Историята обаче е само един от начините да се разкажат нещата. Ето защо чрез наративна терапия сме поканени да създадем алтернативни разкази, които включват аспекти или подробности, които преди това са били пропуснати.
Наименуване на проблема
В първите сесии разказът обикновено се представя по по-неподреден начин, сякаш е катаракта от епизоди. Въпреки това, докато човекът изразява себе си, този поток става по-подреден.
В този момент терапевтът се опитва да накара пациента да даде име на това, което изитва. Това може да стане чрез дума или кратка фраза. По този начин целта е да се „ изнесе навън проблема“, друг от принципите.
При наименуването му е необходимо да се вземат предвид няколко аспекта по отношение на езика. От съществено значение е пациентът да избере думите, които най-добре описват ситуацията (тези думи да не са наложени) и тези думи да не засилват ситуацията, която поддържа проблема. По същия начин терапевтът трябва да използва езика на пациента.
Принципи на наративната терапия – екстернализиране на проблема
Тази стратегия се стреми да направи проблема по-конкретен и управляем. Целта е да се депатологизира пациентът от привързване към диагноза или етикет.
Екстернализацията се използва като техника, така че хората да могат да се дистанцират от конфликта и да не го разпознават като присъщ на тяхната личност. По този начин, поставяйки проблема навън, човек започва да отслабва идеята за себе си като за „слаб“, „счупен“ или „безполезен “.
Обмислете контекста и обстоятелствата
Проблемите и историите не възникват във вакуум, а в даден социален и исторически контекст, в който присъстват различни властови отношения.
Вземането под внимание на тези обстоятелства, изясняването им и споделянето им с човека помага да се разбере, че много ситуации са пряко свързани с тях. На свой ред това помага да се облекчи тежестта на тяхната вина.
Например манията за тънки и стройни тела има като фон култура, която непрекъснато затвърждава тези идеи. Терапевтът напътства пациента, за да му помогне да разбере важността на тези идеи.
Принципи на наративната терапия – питане за ефектите от проблема
След това терапевтът насочва пациента да определи как проблемът е повлиял на живота му. Например, какви са били “триковете” или “гласовете”, чрез които е установен проблемът, неговите начала и контекстът, в който се появява?
Въпреки това, лицето също така се насърчава да проучи своя проблем и да идентифицира каква е била неговата роля в поддържането на проблема. Това са известните като „въпроси за реципрочно влияние“.
Идентичността е социална
Наративната терапия се основава на конструктивистки или постструктуралистки възгледи. Тя счита, че идентичността не е нещо, което трябва да открием в себе си. Това не е „констатация“ или нещо фиксирано, а напротив, Уайт заявява, че е нещо релационно и контекстуално.
Това отваря набор от възможности, в които лицето има способността да изгради своята „преднамерена идентичност“, като се фокусира върху своите желания, мотивации, вярвания и т.н.
Не пропускайте и: От какво се състои методът на сивата скала?
За какво се използва наративната терапия?
Наративната терапия може да се използва в индивидуална, семейна терапия и работа в общността. Въпреки че е установена работна рамка и се спазва поверителността, има известна гъвкавост, която се съгласува с лицето.
Възможно е да поканите на сесиите значими хора, които са били засегнати или са участвали в дискомфорта на пациента.
Чрез “деконструктивно слушане” терапевтът използва тези пропуски или неясноти в историята, за да извади наяве тези аспекти, които са били малко проучени или игнорирани и които могат да улеснят нова версия на историята.
По този начин тази терапия помага да се отменят доминиращите дискурси, които се постулират като уникални и непроменими истини, и приканва пациентите да изградят версия на историята, която е в по-голямо съответствие с техните цели и желания.
Какви са ползите от наративната терапия?
Сред многото си предимства, наративната терапия позволява изграждането на алтернативна история, отваряйки други пътища и възможности, които са по-функционални и здравословни.
От друга страна, в резултат на екстернализиране, хората могат да се отделят от проблема и да се съсредоточат върху своите ресурси и способности и върху това какво могат да направят, за да предизвикат промяна в ситуацията, която ги засяга.
Като се фокусира върху проблема във връзка с контекста, това им позволява да изградят нов поглед върху него. По същия начин самопознанието се засилва и човекът става овластен в живота си.
Проблемът си е проблем: човекът не е проблемът
Това е един от ключовите принципи, на които се основава наративната терапия. Следователно, той работи върху екстернализиране, за да елиминира стигматизиращия ефект на определени етикети.
Този модел на психотерапия разбира, че значението на дадено събитие не е „продукт на ума“, а конструкция. Оттам настъпва промяната.
Само по себе си то разширява версиите на едно и също събитие и позволява на всеки човек да възстанови проактивната си и протагонистична роля в различните решения в своя живот.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Wallis, J., Burns, J., & Capdevila, R. (2010). What is narrative therapy and what is it not? The usefulness of Q methodology to explore accounts of White and Epston’s (1990) approach to narrative therapy. In Clinical Psychology & Psychotherapy (Vol. 18, Issue 6, pp. 486–497). Wiley. https://doi.org/10.1002/cpp.723
- Hutto, D. D., & Gallagher, S. (2017). Re-Authoring narrative therapy: Improving our selfmanagement tools. In Philosophy, Psychiatry, & Psychology (Vol. 24, Issue 2, pp. 157–167). Project Muse. https://doi.org/10.1353/ppp.2017.0020
- López De Martín, Silvia Roxana (2011). Terapias breves: la propuesta de Michael White y David Epston. III Congreso Internacional de Investigación y Práctica Profesional en Psicología XVIII Jornadas de Investigación Séptimo Encuentro de Investigadores en Psicología del MERCOSUR. Facultad de Psicología – Universidad de Buenos Aires, Buenos Aires.
- Moreno, A. (2014). Terapia narrativa. En A. Moreno: Manual de terapia sistémica. Principios y herramientas de intervención. Bilbao: Desclèe De Brouwer. Págs. 468-69.
- Payne, Martín (2002) Terapia Narrativa. Una introducción para profesionales. Buenos Aires. Paidos.
