Един ден ще разберете, че търпението наистина е добродетел

Ние сами създаваме своята реалност, но трябва да се научим да чакаме

Търпението наистина е добродетел, но малцина са хората, които могат да го практикуват в живота си.

Причината е, че отлагаме прекалено много неща в живота си и чакаме на това или онова да му дойде времето. След това изведнъж губим контрол върху живота си.

Казват, че мечтите се превръщат в реалност, когато спрем да чакаме и започнем да действаме. Но не винаги в това е истината. Има случаи, в които се борим всеки ден за мечтите си и жертваме едва ли не всичко, но накрая се проваляме и не успяваме.

Това, което трябва да се случи, се случва, но в правилния момент. Например, никой не може със сила да накара любовта да се появи в момента, в който пожелае това.

Не винаги е в наши ръце да получим страхотната работа, да намерим най-добър приятел или да живеем живота си на пълни обороти, или пък да имаме всичко това наведнъж.

Сами създаваме своята реалност, но трябва да сме търпеливи. С редовете по-надолу ви приканваме да поразсъждавате върху тази интересна тема.

Не губете търпение: за някои неща си струва да почакате

Една бременност трае девет месеца. Връзка, която се превръща във вечна любов, трябва да се развие с времето. Кексът също има време за приготвяне и определени съставки, като те трябва да са в точно определени количества.

Всичко изисква време, грижа, интерес и най-вече търпение. Нетърпението никога не е добър съветник. Нещата, които се развиват твърде бързо, никога не завършват по начина, по който ни се е искало.

Как обаче да бъдете търпеливи, ако животът ви досега ви е поднесъл повече разочарования, отколкото радост?

Това е често срещана грешка, която доста хора правят: ако нямате доверие и не вярвате в нещата, ще промените начина, по който ги виждате. С други думи, просто ще спрете да вярвате, че ще ви се случат хубави неща.

Когато се случват лоши неща на добрите хора

Как да продължавам и да чакам да ми се случат хубави неща, като до този момент се сблъсквам само с лоши?

На всеки му се е случвало тази мисъл да му мине през главата. Понякога проблемите спохождат точно хората, които най-малко ги заслужават. Благородни хора, които се изправят лице в лице с бедствие и нямат представа как да го преодолеят.

Това са жизненоважни моменти, в които човек губи увереност и нагласата, че може да постигне мечтите си или да изпита отново щастието, което е държал в ръцете си преди.

В тези трудни мигове е по-добре да замените фразата “защо на мен?” с “какво мога да направя сега със ситуацията, пред която съм изправен?”.

По аналогичен начин заместването може да продължи по следния начин:

• Партньорът ми ме изостави ⇒ “Какво мога да направя сега със ситуацията, пред която съм изправен?” ⇒ “Трябва да се науча как да живея, да се боря, да опитвам и да намеря щастието отново”.

• Докторът ми каза, че съм болен ⇒ “Какво мога да направя сега със ситуацията, пред която съм изправен?” ⇒ “Трябва да се боря всеки ден заради себе си и моето семейство. След тази битка и чакане, ще спечеля, а моето здраве ще се подобри”.

• Загубих работата си ⇒ “Какво мога да направя сега със ситуацията, пред която съм изправен?” ⇒ “Мога да работя върху себе си, а дори да започна отново от нулата и да стартирам нова кариера. Не трябва да се отказвам, защото рано или късно ще стигна до мястото, до което искам”.

Изкуството на търпението – да чакаш, за да ти се случат хубави неща

Има хора, които просто са се отказали да очакват хубави неща, както и каквато и да е промяна в живота си. Понякога попадаме в инерция и постоянно униние, от което не можем да излезем при каквито и да е обстоятелства.

Разбира се, това не е правилният начин да чакате. Тези, които го правят, не губят активност, нито пък пълнят умовете си с негативни мисли, например “това никога няма да ми се случи” или “корабът отдавна е отплавал”.

Страхът е основният фактор, който ни пречи да бъдем щастливи. Ето защо изкуството на търпението създава и умение малко по малко да се освободиш от собствените си страхове.

Струва си да скочим с вяра и надежда, след като сме чакали толкова дълго.