9 вида вредни риби, които е най-добре да избягвате

Важно е винаги да избирате здравословните разновидности, тъй като има много видове риба. които е възможно да съдържат големи количества живак, а организмът ви не е способен да изхвърли този метал.
9 вида вредни риби, които е най-добре да избягвате
Maria Patricia Pinero Corredor

Прегледано и одобрено от диетолог Maria Patricia Pinero Corredor.

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 23 ноември, 2022

Рибата е една от най-полезните храни, които може да консумирате. Въпреки това съществуват някои  вредни видове риба, които е най-добре да избягвате.

Имайте ги предвид и изберете други по-здравословни варианти.

Научете повече за тези видове  риба

1. Сом

Сомът е от онези вредни риби, които трябва да избягвате.

Сомът може да достигне значителни размери. Независимо от това, за да се ускори растежа, много рибовъди започват да ги хранят с хормони.

Този вид риба обикновено идва от азиатските държави. Съветваме ви да изберете по-малко токсичен вид.

2. Скумрия

Скумрията не е сред най-препоръчителните видове риба. Това се дължи на високото й съдържание на живак.

За съжаление, тялото не може да изхвърли живака. Вместо това, започва да го натрупва. Този метал не е полезен за здравето и може да предизвика различни заболявания.

3. Чернопера риба тон

Вредни риби, които съдържат живак.

Тази риба съдържа много живак.

За съжаление е почти невъзможно да я намерите отгледана в естествена среда, тъй като е застрашена от изчезване.

Рибата, която виждате по магазините, идва от специализирани рибовъдни стопанства. В тези стопанства изхранват рибите с антибиотици и хормони.

В резултат от това този вид риба също добива високо съдържание на живак. Затова не е препоръчително да консумирате повече от 100 грама месечно.

Тази риба не бива никога да се дава на деца.

4. Тилапия

Тилапията е изключително мазна риба. Тя съдържа големи количества токсични мазнини, съизмерими с тези на бекона.

Ако ядете твърде много от тази риба, това ще доведе до повишени нива на лошия холестерол (LDL). Освен това прави организма ви по-чувствителен към алергени.

Ако страдате от сърдечни заболявания, астма или артрит, опитайте да избягвате консумацията на тилапия.

5. Змиорка

Змиорката има високо ниво на токсичност;

Змиорката е друг вид изключително мазна риба. Тя усвоява лесно всички видове отпадъци от водата. По тази причина нивата на токсичност на американските разновидности са особено високи.

Колкото до европейските змиорки, те също съдържат голямо количество живак. При възрастните не е препоръчително да се надвишава количеството от 300 грама на месец, а при децата – 200 грама.

6. Пангасиус

Пангасиусът е вид сомова акула, която се отглежда във Виетнам, във водите на река Меконг. Тази река се счита за една от най-замърсените реки в света.

Този вид риба съдържа големи количества живак, нитрофуран и полифосфати. Освен всичко, което казахме за живака, другите две субстанции са канцерогенни.

Разбира се, препоръчително е да избягвате консумацията на тази риба.

7. Бодлопера

Вредни риби с високо съдържание на живак.

Тази риба има високо съдържание на живак. По тази причина не се препоръчва за жени и деца.

При мъжете приемът й трябва да се ограничи до максимум 100 грама на месец.

8. Бяла риба тон

Тази риба съдържа гемпилотоксин. Това вещество е сходно с восъка и придава на месото мазен вкус.

Тази субстанция не се усвоява от организма. Това може да доведе до проблеми с храносмилането, независимо че не е толкова токсично.

За да намалите нивата на гемпилотоксин, препоръчваме или да изпържите рибата, или да я изпечете на скара. Ако имате храносмилателни проблеми обаче, най-добре изберете друг по-здравословен вариант.

9. Морски костур

Винаги избирайте по-полезните видове риба.

Морският костур съдържа много живак.

При всички случаи е по-добре винаги да избирате по-полезните видове риба, които съдържат по-малко живак.

Винаги избирайте прясна риба

Също така е важно да имате предвид, че прясната риба има бистри очи, твърда опашка и лъскави люспи. Ако мислите, че си купувате прясна риба, а опашката й е увиснала, значи не е толкова прясна, колкото си мислите.

Можете да проверите дали е прясна и като погледнете перките. Ако перките на рибата са сухи, а хрилете са сиви вместо червени, значи вероятно не е прясна.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.


  • FDA. FDA/EPA. (2004). Advice on What You Need to Know About Mercury in Fish and Shellfish. Recuperado el 7 de marzo de 2021. https://www.fda.gov/food/metals-and-your-food/fdaepa-2004-advice-what-you-need-know-about-mercury-fish-and-shellfish
  • Gracia, L., Marrugo, J. L., & Alvis, E. (2010). Contaminación por mercurio en humanos y peces en el municipio de Ayapel, Córdoba, Colombia, 2009. Revista Facultad Nacional Salud Pública. https://www.redalyc.org/articulo.oa?id=12016346003 
  • Heo, H. C., Lim, Y. H., Byun, Y. S., & Sakong, J. (2020). Mercury concentration in shark meat from traditional markets of Gyeongsangbuk-do, South Korea. Annals of occupational and environmental medicine32, e3. https://doi.org/10.35371/aoem.2020.32.e3
  • H. H. Huss. (1998). El Pescado Fresco : Su Calidad y Cambios de su Calidad. FAO Documento Tecnico de Pesca. https://www.fao.org/3/v7180s/v7180s00.htm
  • Kerguelén, M. (2021). Condiciones de exposición de la población habitante de la cuenca del río Atrato (municipio de Turbo) y su relación con niveles de mercurio en cabello producto de la actividad de minería de oro. Facultad de Ciencias de la Salud.
  • Lowenstein, J. H., Burger, J., Jeitner, C. W., Amato, G., Kolokotronis, S. O., & Gochfeld, M. (2010). DNA barcodes reveal species-specific mercury levels in tuna sushi that pose a health risk to consumers. Biology Letters. https://doi.org/10.1098/rsbl.2010.0156
  • Olivero, J., Mendonza, C., & Mestre, J. (1995). Mercurio en cabello de diferentes grupos ocupacionales en una zona de miner??a aurifera en el Norte de Colombia. Revista de Saúde Pública. https://doi.org/10.1590/S0034-89101995000500006
  • Ortega, M. (2014). Niveles de plomo y mercurio en muestras de carne de pescado importado y local. Pediatría. https://doi.org/10.1016/S0120-4912(15)30135-X
  • Polak-Juszczak L, Robak S. (2015). Mercury toxicity and the protective role of selenium in eel, Anguilla anguilla. Environ Sci Pollut Res Int. Jan;22(1):679-88. doi: 10.1007/s11356-014-3382-x. Epub 2014 Aug 8. PMID: 25099659.
  • Righetti, M., Pascale, M., Giorgi, I., Forneris, G., Guarise, S., Tarasco, R., Arsieni, P., Abete, M. C., & Prearo, M. (2014). Livelli di contaminazione da cadmio, mercurio e piombo in siluri (Silurus glanis) pescati lungo il bacino idrografico del Fiume Po. Italian Journal of Freshwater Ichtyology1(1), 310–310. http://www.aiiad.it/ijfi/index.php/ijfi/article/view/71
  • Rodríguez, M., Gutiérrez, Á. J., Rodríguez, N., Rubio, C., Paz, S., Martín, V., Revert, C., & Hardisson, A. (2018). Assessment of mercury content in Panga (Pangasius hypophthalmus). Chemosphere196, 53–57. https://doi.org/10.1016/j.chemosphere.2017.12.137
  • Simopoulos AP. (2002). The importance of the ratio of omega-6/omega-3 essential fatty acids. Biomed Pharmacother. 2002 Oct;56(8):365-79. doi: 10.1016/s0753-3322(02)00253-6. PMID: 12442909.

Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.