5 неща, за които размишляват хората на смъртния си одър
Хората често жертват настоящето, докато се приготвят за бъдещето. Това е една от основните причини, които могат да провокират у човека усещане, че животът му е минал напразно. Попадането в капана на този начин на мислене “за всеки случай” и “това е нещо, което трябва да направя в името на бъдещето” има своята цена и я осъзнаваме, едва когато сме на смъртния си одър.
Заслужава ли си да плащате толкова висока цена за такава малка печалба? Не се тревожете твърде, че разрушавате блестящото си бъдеще, като се отдавате на забавления днес. В крайна сметка сигурни ли сте в това, че ще доживеете бленуваното бъдеще?
В обичайния случай не се замисляме на такива теми. Сещаме се, едва когато е твърде късно; в момент, в който животът се изплъзва от пръстите ни – поради една или друга причина.
Преди много години една медицинска сестра на име Брони Уеър, която посветила живота си на грижата за терминално болни пациенти, разкри необичайния ъгъл, под който гледа на живота. Тя споделя 5 най-чести размишления, проблясъци и разочарования на хората, които са на смъртния си одър.
Истината е, че когато четете следващите редове, ще бъдете провокирани да помислите как оценявате това, което скоро ще загубите завинаги. Ще разберете какво означава да усетиш разочарованието в пълния му потенциал.
Вероятно най-истинското нещо е способността на човек да продължава да се развива до последния си дъх.
Предупреждаваме: това са най-горчивите размишления и мечти, пълни едновременно с вкуса на надеждата и стремежа да се продължи напред и скръбта, която извира от невъзможността да бъдат постигнати, когато е имало време за това. Нека да хвърлим поглед върху най-честите съжаления на хората, които са на смъртния си одър. Брони Уеър ги разкрива.
Какво мислят хората на смъртния си одър?
1. “Иска ми се да имах куража да живея живота си така, както аз искам, а не да правя това, което другите очакват от мен”
Да бъдеш себе си в свят, който е пълен с имитации, е изключително трудно. Ако спрете да мислите за това, колко малко време имате, за да се опознаете, и се развиете като личност, която искате да бъдете, възможно е да се почувствате неудобно тревожни.
Това, което се случва, се дължи на факта, че цял живот сте били учени на друго. Животът ви изтича, докато сте заети да организирате и да изпълнявате чужди планове.
Според медицинската сестра Уеър това съжаление на прага на смъртта е най-често срещаното. Много хора на смъртния си одър разполагат със списък от неосъществени мечти, цели, които са останали непостигнати, и други неща, които са смятали за невъзможни за реализация. Това ли е истината или можете да я промените? Смятаме, че отговорът е ясен.
2. “Иска ми се да не работех толкова много”
Ежедневната рутина, стресът, необходимостта да работим, за да изкарваме пари или да изплащаме кредити – ние живеем, за да работим, вместо да правим обратното – да работим, за да живеем.
Тази нагласа може да звучи идеалистична, но в един перфектен свят човекът би инвестирал своето сърце и душа в работа, която сам избира, без стрес или болка.
Това означава, че работата не би трябвало да бъде такова главоболие или препятствие, за да усещате удовлетворение от малките радости на живота – като например прекарване на времето в компанията на любими хора и семейството.
Това съжаление означава, че е време да опростите начина си на живот и да се научите да бъдете доволни от това, което притежавате. Въвеждането на тази промяна е полезно, тъй като така няма да скърбите за решенията, които сте направили през живота си, когато дойде моментът да напуснете този свят.
3. “Иска ми се да имах куража да изразя своите чувства”
За да постигнете вътрешен мир, трябва да извадите на бял свят това, което е вътре във вас. Колко пъти сте замълчавали от страх? Колко думи са останали неизречени поради гордост, упоритост или гняв?
Безотговорно е и е против природата на човека да се затваря в себе си, когато има потребност да се изрази.
Прочетете и: Истинската сила се измерва със смелостта
4. “Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си”
Отсъствието на време, несъгласието и житейските промени могат да ви дистанцират от приятелите ви. Да имате и да поддържате отношенията си със своите приятели може да е трудно, но е жизненоважна част от личността ви. Тя трябва да бъде обгрижвана. Това са хората, които държите най-близо до сърцето си и спомените с които цените силно в добри и лоши времена.
На смъртния си одър е напълно възможно да съжалите горчиво, че не сте казали на някого нещо, което дълго време сте отлагали за по-удобен момент.
5. “Щеше ми се да изпитам истинското щастие”
В безмилостното преследване на щастието много хора приключват житейския си път, прахосали своето време. Възможно е да смятате, че щастието зависи от това, колко сте постигнали. Вие обаче не разбирате, че щастието не е дестинация. То е начин на живот.
Във финалните моменти преди смъртта някои хора осъзнават, че ключът към щастието е свързано с взимането на трудни решения, които биха им позволили да живеят пълноценно.
За да приключим днешната тема, прилагаме няколко възгледа на медицинската сестра Уеър. Намираме ги за стимулиращи мисълта и ценни за споделяне:
“Хората израстват много, когато осъзнаят, че са смъртни (…) Научих се да не подценявам способността на човека да се развива. Някои промени бяха феноменални.
Всеки човек изпитва палитра от емоции: отхвърляне, страх, гняв, разкаяние, още отхвърляне и накрая приемане. Всеки пациент достига по свой начин до вътрешно спокойствие, преди да напусне света.
По някакъв начин изправянето лице в лице със смъртта дарява с надежда и мир. Самото убеждение, че сте израснали и сте приели своя път в живота, е достатъчно, за да донесе желания комфорт преди края”.
С това искам да кажа, че животът не е това, за което го мислите или което сте създали. Животът е това, което се случва в момента, дори да размишлявате за миналото и бъдещето, което не може да бъде предвидено тук и сега.
Вероятно е добра идея да престанете да се концентрирате върху всичко, случващо се в живота ви. Наслаждавайте се на ролята, които шансът и възможността играят в съдбата ви.
