За какво обикновено съжаляваме преди да умрем
Съжалението е нещо, което много хора, които са били близо до смъртта преживяват. Това е чувство на празнота, желанието да се върнем, за да се възползваме повече от времето, което сме живели без да съжаляваме за нищо.
Изглежда обаче че само когато сме близо до смъртта осъзнаваме стойността, която има живота.
Но струва ли си наистина да чакаме този момент да дойде? Вместо това да се опитаме да живеем живота си така, че да не съжаляваме преди да умирем.
Да съжаляваме за нещата преди да умрем, е безсмислено
Да съжаляваме за нещата преди да умрем е нещо, което изобщо не ни помага. Имайки предвид това обаче, ще обсъдим някои от нещата, за които повечето хора съжаляват.
Писането им на хартия, за да ги задържите в ума ви, ще ви попречи да живеете на автопилот. Обърнете внимание на нещата, за които можете да съжалявате в бъдеще.
Нека да видим кои са те.
1. “Не живях живота, който исках”
Това е едно от най-честите съжаления. То идва от несигурността, която ни пречи да вземаме решения и да живеем живота, който искаме.
Това често се дължи на търсенето на одобрение от другите и на различни мнения:
- “Внимавай, това е опасно”,
- “Нямаше да харча парите си, ако бях на твое място”,
- … и много несигурности, които ни карат да правим стъпка назад.
Колко хора са следвали същия модел на живот като родителите си? Колко са изследвали живота с повече “отклонения”?
Кое би ви направило по-щастливи?
Придаваме твърде голямо значение на това, което другите мислят за нас. Поради това ни липсват възможности да живеем така, както винаги сме мечтали.
2. Работих прекалено много
Това е друго нещо, за което повечето хора съжаляват: че са живели, за да работят, вместо да работят, за да живеят.
Работата може да се превърне в приоритет в живота на много хора, които оставят зад себе си семейството си, а също и приятелите си.
С течение на времето те осъзнават, че не са видели как децата им растат, че отношенията им с партньора са охладнели поради голямата част от времето, което са прекарали разделени. Също защото не ги е грижа за приятелствата, понеже нямат истински приятели.
Личните взаимоотношения са много ценни за всички хора. Така че нека ги направим приоритет. Работата е важна, но изграждането на силни взаимоотношения е много по-важно.
3. Трябваше да направя много по-забавни и луди неща
Поглеждайки назад и откривайки колко луди неща са минали през умовете ни. Тези, които не сме направили поради страх, несигурност или извинения оставят горчив вкус в устата ни.
Искате да скочите с бънджи? Направете го! Искате да пътувате? Грабвайте раницата и опознайте света!
Всички неизпълнени желания ще бъдат причина да съжаляваме на смъртното ни легло.
Тези диви, луди идеи не са нищо повече от смелостта да напуснем зоната на комфорт. Това е безопасна и удобна област, но в същото време ни ограничава толкова много.
Живеем само веднъж, защо да не го правим интензивно?
Прочетете и това: Открийте щастието в реалността, а не в мечтите си
4. Иска ми се да бях изразявал чувствата си
Още от деца сме насърчавани да потискаме чувствата си. “Не плачи на публично място, не говори на висок глас, запази самообладание…”
Всичко това означава, че когато дойде момента, не можем да освободим нашите емоции в интимността на нашия дом.
Важно е да се научите да изразявате как се чувстваме, да разбирате своите емоции и да знаете как да ги управлявате правилно.
- “Защо не й казах, че я обичам?”
- “Иска ми се да бях пролял всички сълзи, които биха ме освободили”
Не чакайте до края, за да направите всичко това.
Сега, когато знаете за какво обикновено съжаляват хората, преди да умрат, е време да промените начина си на живот. Само тогава можете да затворите очите си с усмивка на лицето, доволни от това как сте живели през всичките си години.
