Паниката за пазаруване и коронавируса – какво казва психологията по темата?

На всички ни е ясно, че сме в необичайна ситуация с епидемията от коронавируса COVID-19 и затова трябва да бъдем подготвени. Но паниката за пазаруване има негативни последици: недостиг на определени продукти и покачване на цените.

Празни рафтове. Дълги опашки с препълнени колички. Изнервяне, бързане, хвърляне на тревожни погледи около вас, страх от изчерпване на продукти от първа необходимост, храни и тоалетна хартия. Паниката за пазаруване в кризата с коронавируса е феномен, който ни изненадва и същевременно засилва чувството за паника.

А има ли смисъл блъскането в супермаркета и купуването на големи количества храна, която да съхраняване в дома си?  Или сме свидетели на поредното ирационално поведение? На първо място трябва да подчертаем един очевиден факт. Лавинообразното разпространение на коронавируса  COVID-19 ни подтиква към необичайни мерки, една от които е карантината.

Някои хора бяха задължени да останат в домовете си 15 дена, дори повече. А това със сигурност изисква значителни ресурси за времето, което ще бъде прекарано в изолация. Въпреки всичките ни опасения, пазарските рафтове ни казват, че няма никакви проблеми с доставките; продуктите се зареждат нормално и няма никаква индикация, че това ще се промени.

Въпреки това страхът у хората е очевиден. Паниката за пазаруване е навсякъде около нас: независимо дали живеете в САЩ, Нова Зеландия, Испания, Франция или Малайзия. Това поведение не е нещо ново, а в основата му стоят редица специфични причини. Днес ще анализираме именно тях.

Паниката за пазаруване и коронавируса: за какво става въпрос?

Според пирамидата с основни човешки потребности на Ейбрахам Маслоу  – на първото стъпало – стои нуждата от храна за оцеляването ни. В условията на несигурност и страх, запасяването с основни продукти у дома, ни дава спокойствие. Това е лесно разбираемо.

Фактът, че ни отне толкова малко време, за да реагираме по този начин с паника, доказва горното. Ясно е, че трябва да бъдем проактивни.

Но същата реакция на големи групи хора води до ситуации, които искаме да избегне: дефицит на определени продукти, дълги опашки и дори ситуации на стрес и конфронтация между хората. Ето защо трябва да имаме предвид някои аспекти на паниката за пазаруване в условията на епидемията с коронавируса.

Да бъдем проактивни – да; но да пазаруваме с паника – не

Дейвид Севидж е професор по поведенчески науки и микроикономика в Университета Нюкасъл в Австралия. Той казва, че трябва да предвидливи. Вероятността от спазване та 15 дневна карантина е реална и затова трябва да бъдем подготвени. Но трябва да направим това по рационален и балансиран начин.

Какво искаме да кажем  с това “рационален и балансиран начин”? Означава, че не трябва да купуваме 15 опаковки тоалетна хартия. Не трябва да пълним количката си с 20 шишета дезинфектанти. Именно това се случва в много градове и страни,  наблюдава се поведение за неоправдано трупане, от което има две основни негативни последици. Първата е, че тези продукти бързо се изчерпват. А второто е – покачването на цените им.

Паниката за пазаруване ражда още паника: порочният кръг на страха

Медиите също спомагат тази паника. Паниката по коронавируса не е просто инстинктивна реакция на хората в ситуация на страх и несигурност.

Показването по телевизията на хора обхванати от паника за пазаруване или споделянето на такива видеа в социалните мрежи е силно заразно.

Нека да запомним, че зад вируса COVID-19 не се крие нищо по-страшно от усещането за стрес, че ще останете без продукти, ако не реагирате бързо.

Подозрителният ум и нуждата да контролираме положението

Стивън Тейлър е клиничен психолог и професор в Университета на Британска Колумбия. Един от най-познатите му трудове е „Психология на пандемията“. В тази книга той обяснява нещо много интересно, което всички трябва да имаме предвид.

Човешкият мозък често не се доверява на информацията, която получава. Винаги у нас остава чувството, че “не всичко ни е било казано”. Понякога се доверяваме на фалшивите новини, които четем, друг път вярваме на противоречива информация. Тези ситуации само подхранват страховете ни и подсилват нуждата ни да контролираме положението.

Един от начините да постигнем това е като пазаруваме. Знаете, че миенето на ръцете, поддържането на адекватна хигиена и ползването на защитни средства със сигурност ще ви помогнат. Но прибирайки се у дома при пълните с храна и основни продукти шкафове ви успокоява много повече и ви дава онова усещане, че контролирате ситуацията.

Алтернативата: разумно пазаруване в условията на криза

Паниката за пазаруване в условията на коронавирус поражда  още паника. Затова трябва да се пазите да не попаднете в този капан. Очевидно е, че се намираме в необичайна ситуация с COVID-19.

Тя ви подтиква да се адаптирате към новите условия. Ключът към правилното справяне с действителността е, на първо място, да действате спокойно, балансирано и интелигентно. Само така ще покажете най-доброто от себе си.

Затова отговорът на въпроса дали трябва да бъдем проактивни е да, но по един разумен начин.

Дали е добре да увеличим обема на покупките си? Всичко зависи от указанията на експертите.

Карантина и затваряне на училищата

Ако ще прекарате дълго време у дома заради карантината или затварянето на училищата, вие и децата ви ще бъдете вкъщи по цял ден и очевидно трябва да бъдете подготвени за това.

• Трябва да избягвате паниката за пазаруване. Поведението предизвикано от тревожността и страха само влошава положението: цените започват да се покачват, а продуктите се превръщат в дефицитни стоки.
• Трябва да купувате това, което ви е необходимо за деня – нито повече, нито по-малко.
• Ако здравните експерти препоръчат и въведат специфични мерки, трябва да ги спазвате.
• Не трябва да мислите неразумно е неоснователно за бъдещето – магазините няма да останат без продукти. Ще можете да пазарувате нормално при нужда.

И накрая – ако усетите, че ситуацията ви натоварва повече отколкото можете да понесете, не се колебайте да потърсите професионална помощ.

Кризите се посрещат със спокойствие, консенсус и поведение на гражданско общество, хората се подкрепят, мотивират и окуражават едни други. Днес вече виждаме положителните резултати от всичко това. Китай се справя с кризата, а в момента се работи по повече от осем проекта за разработване на ваксина срещу вируса.