Нигерия забрани обрязването на клитора

Според данните от неправителствени организации броят на увредените по този начин жени е над 137 милиона

Осакатяването на клитора, клиторното обрязване или “дамското обрязване”, както бива наричано в много страни, представлява практика, която се състои от частичното или цялостно премахване на женските полови органи, особено клитора.

За много култури, предимно коренното население на Африка, обрязването на клитора е практика с дълга история. То е част от тяхната вяра и традиции.

Благодарение на усилията на Световната здравна организация, през годините бяха положени много усилия тази практика да бъде спряна. Като резултат в много страни и общества обрязването на клитора бе прекратено. Тъй като бяха взети предвид многобройните рискове за здравето на младите момичета, подложени на тази болезнена процедура.

На 9 юни 2015 година Нигерия стана 23-ата страна в Африка, която забрани със закон обрязването на клитора на млади момичета.

Това постижение е много важно, тъй като Нигерия е страната с най-многобройно население. Там живеят около 20 милиона жени и момичета.

Законът в Нигерия е важна стъпка към пълното забравяне на тази отвратителна практика, която за съжаление продължава да битува в 29 страни в Африка и Азия.

Какво представлява обрязването на клитора?

Този обичай се практикува върху момичета на възраст между 8 и 14 години. Майките им ги съпровождат до тъмна стая, където не са налице добри санитарни условия.

Там чака жена, която ще извърши обрязването. Тя стои в тъмната стая с бръснач и ножове в ръка, за да изпълни ужасната процедура, която понякога отнема до 15 минути.  

Щом момичето влезе в тъмната стая, жената започва да преглежда гениталиите ѝ и почти насляпо, използвайки малък нож и други остри предмети, започва напълно или частично да отстранява клитора, малките срамни устни и големите срамни устни.

В тези условия, без никаква анестезия и дори хигиена, жената уврежда момичето, което крещи и плаче, заради ужасната болка, която ѝ причиняват. Силната болка и кръвта във вътрешността на стаята противостоят на радостта на семейството отвън. Те се радват, че дъщеря им е готова да стане жена.

Когато тази “процедура” приключи, започва търсенето на съпруг, който ще предложи добра зестра в замяна на това вече смятано за “жена” момиче. Разбира се, в случай че момичето оцелее след увреждането на този изключително важен за жените орган.

Много млади момичета умират в резултат на загуба на кръв или неврогенен шок, провокиран от силната болка и травма. Други умират поради сериозни инфекции, които често са неизбежни поради ниската хигиена.

Ето защо Световната здравна организация от години заклеймява обрязването на клитора, тъй като не са налице медицински причини за нея. Често тя е провокирана от трети лица, които целят да не позволят на жената да изпитва сексуално удоволствие.

Доказано е, че обрязването на клитора провокира сериозни последици при жените и момичетата. Например кръвоизливи, проблеми с отделителната система, кисти, инфекции, безплодие и проблеми при раждането.

Срамните факти

Изчислено е, че 4 момичета под 15-годишна възраст стават жертва на клиторно обрязване всяка минута. Според данните от неправителствени организации броят на увредените жени е над 137 милиона. Въпреки многобройните протести и постоянната борба за премахването на тази отвратителна практика.

Най-лошото е, че обрязването на клитора продължава да бъде факт в 29 страни в Африка и Азия. До 2030 година още 86 милиона момичета ще бъдат подложени на тази процедура.

Независимо че законът забранява практиката в много страни, тя не е напълно елиминирана. В много култури клиторното обрязване се извършва незаконно.

За щастие Световната здравна организация продължава да полага усилия да промени това. Резултати имаи така днес сме свидетели как Нигерия обявява практиката за незаконна.

Ключово е хората да бъдат наясно със здравословните рискове, свързани с клиторното обрязване.

Целта на организации от цял свят не е да променят обичаи и традиции, а да образоват хората колко големи са щетите за живота на милиони хора, да не говорим за страданието.