Превенция и лечение на гонореята

· 22.06.2018
Гонореята е една от най-често срещаните болести предавани по полов път. В много случаи не се наблюдават никакви симптоми, а това повишава риска от предаване на заразата и на други хора. Затова превенцията е много важна.

Гонореята е полово-предавана инфекция причинена от бактерията Neisseria gonhorrhoeae. Бактерията е позната и като гонокок. За съжаление това заболяване е едно от най-често срещаните в днешния ни начин на живот.

Тъй като се предава по полов път единственият начин да се заразите с това заболяване е при сексуален контакт с някой носител на инфекцията. Това може да се случи при нормален (вагинален секс), анален секс и орален секс. Инфекцията може да се предаде на детето от майката по време на раждане.

Изключително важно е да запомните, че тази инфекция няма специфични симптоми. Затова е познато като асимптомно заболяване. 

Често носителите на заразата не подозират за болестта си (тъй като не се оплакват от никакви симптоми) и затова не знаят, че трябва да се лекуват. Това е и една от причините за разпространението на болестта.

Клинична проява на гонореятасимптоми на горонеята

От медицинска гледна точка е важно да се прави разлика между пола и възрастта на болния. Това означава, че протичането на болестта се разграничава при мъжете, жените и децата.

При мъжете

При по-малко от 10% от мъжете болестта протича асимптомно. В останалите 90% се наблюдават симптоми при заразяване с гонорея. След едноседмичен инкубационен период се появяват следните симптоми:

  • Секрет (гноен) от пениса. Секретите се появяват при уриниране; в някои случаи се наблюдават постоянно.
  • Възпаление в областта на таза – усещане за сърбеж и парене в срамната област.
  • Болка и парене при уриниране.
  • Болка и възпаление на тестисите.

При женитепарене при уриниране

При повечето от половината жени не се наблюдават симптоми. Но когато се появят симптоми при жените, те са по-сериозни отколкото при мъжете. Освен това вероятността нещата да се усложнят се увеличава. Симптомите при жените са:

  • Жълти секрети (гнойни) и неприятна миризма от влагалището/уретрата.
  • Честа нужда от уриниране и усещане за болка и парене по време на уриниране.
  • Зачервяване на лигавицата на половите органи, което може да бъде придружено с болка, парене и/или сърбеж.
  • Болка в корема.
  • Кървене извън дните на месечния цикъл.

При жените инфекцията се разпространява, което е много опасно. Може да се стигне до появата на тазово-възпалителна болест (ТВБ), която е болезнена, често става хронична и може да доведе до стерилност.

Освен това гонореята може да засегне фалопиевите тръби, да доведе до появата на салпингит, ендометриоза…

Най-неприятният факт е, че всяка една част от женската репродуктивна система може да бъде засегната от това заболяване. Освен това стигайки до коремната кухина инфекцията лесно може да се разпространи и до други части на тялото.

При децатагонореята при децата

По време на раждане майката може да зарази детето си с гонорея, ако е носител на инфекцията. Това се случва при контакта на бебето със секретите и лигавицата на родовия канал на майката, които са носители на заразата.

В повечето случаи заразените бебета развиват конюнктивит познат като Oftalmia neonatorum или неонатална офталмия.

Този вид конюнктивит не се среща често, защото след като се роди бебето очите му биват почистени с еритромицин или сребърни соли. Така се избягва появата на усложнения.

Други възможности

Съществува вероятност да се развият и други усложнения при заразяване с гонорея. Срещат се по-рядко и зависят от вида секс, който практикувате.

  • Аноректална гонорея. Наблюдава се при разпространението на болестта или заради практикуването на анален секс. При ходене по голяма нужда болните се оплакват от болка и парене, заради възпаления ректум. Освен това може да доведе до промени в лигавиците на дебелото черво под формата на брадавици или хемороиди. Понякога изпражненията могат да са съпроводени с гной или кръв.
  • Фарингеална гонорея. Свързва се с практикуването на орален секс. Клиничната картина наподобява много тази на фарингита.

Поставяне на диагноза и превенцияпредпазни мерки при секс

За да може да бъде поставена или отхвърлена диагнозата гонорея лекарят трябва да се запознае с клиничната история на болния. Освен това болния трябва да бъде прегледан. По време на прегледа лекарят ще прецени симптомите и оплакванията на пациента. След това ще бъде назначено адекватно лечение. 

При жените освен споменатата процедура се прави и цитонамазка на влагалището. По този начин ще бъде поставена по-точна диагноза.

Както и останалите полово-предавани инфекции, броят на случаите на гонорея през последните години се е увеличил. Това може и да звучи иронично заради превантивните мерки (като използването на презервативи), на които се дава широка гласност, но е истина.

През 80-те години на миналия век, по време на кризата с разпространението на СПИН, страхът от разболяване кара хората да използват предпазни средства. По-късно с появата на ефикасно лечение и с новите контрацептиви страхът от разболяване от полово-предавани болести намалява. Това обяснява увеличаването на случаите на гонорея.

Единственият начин за предпазване от това заболяване е чрез добро сексуално обучение, което препоръчва използването на предпазни средства при сексуален контакт (независимо дали става въпрос за вагинален, анален или орален секс). Сексуалното обучение акцентира и върху необходимостта от редовно посещение на гинеколог (за жените) и на уролог – за мъжете.

Лечение на гонореята

Лечението на гонореята е медикаментозно. И по-точно на болния биват предписвани антибиотици. Най-често се изписват цетриаксон и доксициклин, тъй като последният се използва и за лечението на хламидия

Всички сексуални контакти трябва да бъдат разгледани и лекувани, независимо дали са асимптомни. Лекарят може да препоръча на болния да се въздържа от сексуални контакти докато трае лечението.