Нека да ценим хората сега, а не, когато ги губим

През последните години се наблюдава интересно обществено движение, което предлага да „забавим“ скоростта.

Вместо да страдаме по липсата на близки хора, по-добре е да се научим да им се радваме и да ги ценим, докато са все още край нас. През целия живот ще губим хора, които обичаме.

Не става дума само за смърт, тъй като ние често се сбогуваме с много и важни хора, пресичали нашия житейски път. Поради някаква причина, те продължават по своя път и вече не са част от живота ни.

Когато загубим човек, преминаваме през период, когато търсим причина за случилото се. Начинът, по който преминава този процес и изводите, които си правим – ще ни помогнат да се изправим лице в лице с бъдещето.

Днес ще размишляваме на тази тема.

Когато губим нещо, това невинаги ни кара да „продължим напред по-леко“

В блога често споменаваме, че човек трябва да се стреми да живее по-спокойно, като избягва ситуации, които го натоварват излишно. В този смисъл: след прекъсване на трудна връзка може да се почувствате по-скоро нещастни, отколкото балансирани.

Разбира се, да оставим в миналото това, което ни наранява, не е единственото важно нещо. Трябва и да даваме всичко от себе си за хората, които ценим, докато са „тук и сега“. Не бива да чакаме утрешния ден.

• Обществото се основава на скоростта и промяната в отношенията. Искаме всичко и го искаме сега. Често не толерираме чувството за неудовлетвореност, не търпим да казват „не”, както и това,че определени неща са различни от това, което очакваме
• През последните години се наблюдава интересно обществено движение, което предлага да „забавим“ скоростта. Подчертава се значението на темпото, което позволява да преживяваме връзките си  по-пълноценно. По този начин оценяваме най-простичките и основните неща в живота.
• Фокусираме се върху работата, потребността от усъвършенстване, създаване и натрупване на неща. Всичко това ни кара да забравим стойността на чистата любов, като неразделна част от личните отношения.
• Ако продължим да водим такъв начин на живот, накрая губим всичко, което сме смятали за важно. Тогава всяко нещо, което губим, се превръща в рана, която ще носим вечно в сърцето.

• Забързаността е най-големият враг на ясното съзнание. Това е поведение срещу живота, което пречи да забавим темпото и да оценим всичко, което притежаваме, включително важните хора в живота ни.
• Силните връзки се подхранват от искрена привързаност, взаимност и признание. Ако хората около вас не се чувстват по този начин, тогава рискувате да ги загубите. Връзките се нуждаят от постоянно подхранване и грижа. Струва си да забавите темпото и да се огледате – какво виждате пред себе си?

Потребността да живеем, съзнавайки кое е важно и да го ценим

Не всеки е способен да поставя приоритети в живота и да определя какво е важно и какво – не.

Да, работните ангажименти са от значение за поддържането на семейството и за воденето на достоен живот. Понякога, обаче, може да поставим летвата твърде високо (или твърде ниско), а това позволява на стреса и напрежението да се отразяват върху здравето и взаимоотношенията.

Да живееш – означава да знаеш как да поддържаш баланс

•  Да си способен да промениш фокуса на своето внимание, интереси и мотивация спрямо неща, които обогатяват живота – не материално, а емоционално.
• Няма нужда да размишлявате, „живейте така, сякаш няма утре“ или „прегръщайте децата си толкова силно, сякаш това е последният път, в който ги виждате“. Не можем да се превърнем в жертва на този тип фаталистични мисли. Все пак си струва да осъзнаваме: трябва максимално да се наслаждаваме на присъствието на любимите хора.
• Всяка загуба провокира страдание. Когато раздялата е необходима, преживяваме един период на ретроспекция, в рамките на който лекуваме раните си. За да се предпазим от такива ситуации, трябва да бъдем подготвени.
• Необходимо е да осъзнаем, че нищо в живота не е вечно.

Ние сме временни гости в този несигурен свят.

• Ако съществуването е коварен извор на нещастие, струва си да се възползваме от случаите, в които можем да контролираме нещата. Ако обичате някого, грижете се за него и показвайте чувствата, за да бъде той винаги край вас.

Не говорим просто за романтични отношения. Всяка връзка се нуждае от грижа и  внимание. Обгърнете децата с внимание, с грижа и уважение, за да се чувстват зрели хора. Правете същото спрямо приятелите и членовете на семейството.

Ако обичаме някого, струва си да го ценим, докато все още сме заедно. В противен случай – може да съжаляваме, ако го загубим или той реши да ни напусне.