3 начина да научите децата на емоционална интелигентност

Всеки един човек е способен да я овладее, независимо от възрастта си.

С помощта на емоционалната интелигентност можете да научите най-малките деца как да бъдат щастливи и по-добре да разбират света около себе си. Самите ние трябва да бъдем техния най-добър пример.

Повечето от нас знаят, че концепцията, дефинираща емоционалната интелигентност, е дело на Даниел Голман.

Автори като Едуард Л. Торндайк и Дейвид Уесклър осъзнават, че интелигентност е нещо повече от това да имаш капацитета да съобразяваш и да запаметяваш информация. Те разбират, че има много повече от интелигентност в математиката и езика.

Има психологически измерения в човека, които не подлежат на измерване и може би са по-важни в ежедневния живот.

Да знаеш как да контролираш своя гняв, да разбираш своята тъга, да градиш по-добра връзка с хората край себе си… Всичко това се отнася до знанията ни за емоционалната интелигентност.

Без съмнение, би било много важно за училищата да включат методи в образователната програма, които учат децата да бъдат емоционално компетентни.

Тъй като все още емоционалната интелигентност не се възприема за нещо, също толкова важно като математиката, ние като родители можем да научим сами децата си на нея. Те могат да я усвоят, да започнат да се държат и да демонстрират тази мъдрост.

Предлагаме ви 3 ключови начина, по които да практикувате емоционална интелигентност с децата си.

Научете децата си на емоционална интелигентност

Хората се учат на емоционална интелигентност. Всъщност, няма значение дали сте на 4, или на 70 години. Основите, които я определят и изграждат, могат да се учат всеки ден. Това ще ни направи по-способни и по-щастливи хора.

Колкото до нашите деца, подходящо е да започнем да ги тренираме от ранна възраст.

По този начин ще им предадем представи и способности по естествен начин. Те по-лесно ще се адаптират към всичко в социалната и личната среда, с което се срещат ежедневно.

Например, смятаме за редно, че трябва да предпазваме децата си от риска да станат жертви или да бъдат обект на насилие. Това ги образова и ги прави по-емоционално интелигентни.

Нека сега да минем към някои основни стратегии.

1.     Моите емоции имат име. Помогни ми да ги разбера

Всяко усещане, всяко гневно избухване, усмивка или щастлив момент, които децата преживяват, си има име. Детето трябва да се запознае с тях и да знае как да дефинира своите емоции. Това ще му послужи като емоционално упътване.

• Научете децата си да казват фрази от рода на „Аз се чувствам… защото…“ Тази стратегия ще им позволи да изразяват абсолютно всичко, което пожелаят. „В училище някой ме обиди“.
• Важно е да създадете у детето усещане за комфорт, за да може то да споделя своите емоции и размишления. Важно е да му позволите да прави това, без да му отвръщате с критика.

 2. Как се чувстваш ти и как се чувствам аз невинаги е нещо еднакво

Ключова част от емоционалната интелигентност е емпатията. Това е психологическа способност, която изисква повече време за овладяване.

• Всъщност, децата на възраст 7-8 години, вече са се дистанцирали от идеята за „индивидуализъм“. Понякога този егоизъм е типичен за малките деца.
• Малко по малко те започват да защитават своите приятели (връстници). Те ще започнат да улавят чуждата гледна точка и ще стават по-чувствителни към състоянието на другите.

Докато това време настъпи, наша задача е да научим детето на емпатия. Тренирайте тази способност ежедневно. Можете да го постигнете чрез тези стратегии:

• Как мислиш се чувстваше днес дядо ти? Беше ли щастлив, тъжен, разтревожен? Как мислиш, че се почувства онова малко момче в парка, когато ти се блъсна в него?

• Бъдете пример за своите деца. Всеки ден им позволявайте да виждат, че човекът, който се грижи за тях, разбира чувствата на другите и е способен да вижда през техните очи. Ако те видят този начин на поведение у вас, ще са способни да го приложат и в собственото си поведение, без дори да го осъзнават.

3.  Помогни ми да се защитя и да отстоявам себе си

Една много важна форма на емоционална интелигентност в децата е способността да отстояват себе си по удачен, безопасен и зрял начин. Това означава, че те могат да проявят емпатия, докато наедно с това изразяват своите собствени чувства, за да се защитят.

Изключително важно е децата да действат уверено. Увереността им позволява да защитават своите права, границите си и своята цялост. В същото време те проявяват уважение и към правата на другите.

• Децата е добре да са способни да говорят на първо място свободно и без страх. Те трябва да изразяват своите потребност. В същото време е необходимо да уважават другите.
• Едно дете, което е изслушано, ще знае как да общува и да изслушва другите.

Децата ни няма винаги да разполагат с нас край себе си, за да ги защитим и да ги упътим в трудните моменти.

Поради това е препоръчително да им помогнете да усвоят ценни лични качества. Така ще се чувстват силни, способни и сигурни в ежедневния живот.

В същото време не се колебайте да предприемете активни действия, когато детето ви се сблъсква с трудности и тревоги.