Кризата с коронавируса: 7 последствия за психиката

Освен вземане на строги мерки за предпазване от COVID-19, също така е важно да се погрижите за вашето психическо здраве. По средата на тази криза, трябва да сте наясно с психологическите ефекти от кризата с коронавируса и да сте подготвени за тях

Здравните власти и правителствени организации постоянно ни информират за предпазни мерки срещу разрастващия се COVID-19. Обаче, нещата, за които не се говори толкова много, са психологическите последствия от кризата с коронавируса. Фактори като например социална изолация, стоене насила вкъщи и неувереност сус сигурност могат да се отразят върху нашето психично здраве.

В добавка, има друг критичен фактор, който не вземаме предвид. Хиляди хора с депресия или нервни разстройства смятат тази ситуация за фактор, който може да влоши по-силно тяхното състояние.

Следователно е важно да се потърси помощ и стратегии за подкрепа, така че по време на техния период на изолация, те ще се чувстват защитени и добре гледани.

Ясно е, че никога не се сблъсквали с подобна ситуация преди. Обаче, това не означава, че трябва да се съсипваме. Всъщност, точно обратното. Трябва да продължим да сме активни при самозащитата срещу коронавируса и неговите „обратни ефекти“ (ирационално поведение, неосновани страхове и т.н.).

Вие сте задължени да реагирате и да създавате мостове и помощни връзки, във всяко семейство, в тишината на всяка къща или стая, вашият ум не ви предава и не засилва страданието.

Освен това, ви препоръчваме да се запознаете с психологическото въздействие, което тази вид криза може да предизвика.

Седем психологически последствия от кризата с коронавируса, за които трябва да знаете

Научният журнал The Lancet наскоро публикува проучване за последствията върху психиката от коронавируса. За да може да се проведе, специалистите взеха предвид други подобни ситуации (без същото влияние, разбира се). Едната от тях, беше, например карантината, която се проведе в няколко градове в Канада като ефект от избухването на SARS през 2003.

Населението е било затворено за период от 10 дни и психолозите решиха да се възползват от това, за да анализират ефектите от този тип ситуация. Като се има предвид тази информация, и наблюденията от нашата настояща ситуация, можем да предвидим, че психологическите ефекти от коронавируса могат да бъдат следните:

1. Кризата с коронавируса: Принудителното стоене вкъщи за повече от 10 дни предизвиква стрес

Едната от мерките, които предприемаме, за да предотвратим коронавируса и дори да преминем през самата болест (когато симптомите са леки) е да наложим карантина.

Този текущ изолационен период в много страни продължава 15 дни. Добре, едно нещо, което учените в това проучване, докторите Саманта Брукс и Ребека Уебстър от Кингс Колидж Лондон, можаха да видят е това, че след 10 дни, нашето психологическо здраве започва да се влошава.

От ден 11, стресът, неспокойствието и тревогата започват да се проявяват. Освен това, ако е наложено ограничение от повече от 15 дни, ефектите ще бъдат много по-сложни и трудни за управляване от повечето хора.

2. Кризата с коронавируса: Страхът от зараза става ирационален

Едно от най-очевидните психологически последствия от коронавируса е страхът от зараза. Когато една епидемична или пандемична ситуация продължава, човешкият ум започва да развива неосновани страхове.

Няма значение това, че имаме информация от сигурни източници. Не е важно това, че сме предупредени за предпазните мерки (миене на ръце, спазване на дистанция от разстояние повече от три метра…). Постепенно, ние развиваме все по-неоснователни страхове.

Може да има ирационален страх от това, че инфекцията би могла да произлиза от храната, която ядем или че нашите домашни любимци биха могли да са преносители. Това са екстремни ситуации, за които не трябва да мислим.

3. Скука и безсилие

То е очевидно. В контекст, където социалното общуване е сведено до минимум, където само тишината царува по улиците и сме принудени да се затворим по домовете си, е очевидно, че демонът на скуката няма да се бави дълго.

Знаете, че има много начини за неговото преборване. Обаче, като минават дните и неспокойствието расте, жилото на безсилието вече изплува на повърхността. Невъзможността да живеете вашия начин на живот и свободата на движение създава все по-сложни и проблемни емоции.

4. Липсата на стоки от първа необходимост и забързано пазаруване

В контекста на една епидемия или пандемия, умът често реагира импулсивно. Един такъв ефект е забързаното пазаруване.

Чували ли сте за класическата пирамида на Ейбрахам Маслоу за основните човешки потребности? Въз основа на това, човешкото същество се нуждае от запаси с храна и стоки от първа необходимост, за да се чувства добре.

При ситуация на несигурност, вашият мозък фокусира своето внимание върху този приоритет: че не трябва да се лишавате от тези основни стоки.

Не е от значение, че супермаркетите нямат проблеми със зареждането на стока. Нито има значение това, че аптеките нямат недостиг на лекарства. Вашият ум може да ви накара да повярвате, че ще се лишите от тези неща и че трябва да излезете навън и да ги купите.

5. Недоверие: Те не ни дават цялата информация!

Друго психологическо последствие от коронавируса е недоверие към доказани източници: здравни власти, политици, учени и други специалисти. Тогава следва момент в средата на тези кризи и несигурност, когато човешкият мозък не прави коректни връзки и не се доверява.

Това е нещо, което е било доказано в кризата от SARS през 2003 година. Причината? Понякога, властите са давали противоречива информация. Понякога не е имало координажия между различни членове на правителство, здравни власти и други юрисдикции.

Трябва да имаме предвид, че това е необичайно събитие и че никога преди не сме се сблъсквали с нещо подобно.

Трябва също да имаме предвид, че този противник, COVID -19, е непознат, какъвто е бил SARS за времето си. Властите отговарят въз основа на събитията и нуждите. Честото недоверие е най-големият враг в тази ситуация. Теориите на конспирацията започват да стават все по-силни, и вместо да помогнат, се превръщат в пречка.

6. Хората с психологически заболявания могат да се влошат

Посочихме това още в самото начало. Най-уязвимата част от населението, хората страдащи от депресия, фобии, обща тревожност и обсесивно-компулсивните разстройства могат да страдат още повече при тази ситуация. Жизнено важно е те да се чувстват защитени и да не прекарват тези дни в самота.

7. Най-големият враг от всички: негативното мислене

Има един очевиден и изключително опасен фактор при психологическите последствия от коронавируса: негативното мислене. Това е вид мислене, който винаги се страхува и очаква най-лошото. Мисленето, че ще загубите работата си, че човек, който обичате, ще умре и че икономиката ще претърпи провал.

Не се захващайте с този вид мислене. Вместо да ви помогне, той обърква вашия ум и извежда най-лошото от вас. Освен това, погрижете се за здравето си, следвайте предпазните мерки, и над всичко, се погрижете за вашето психическо здраве.

Във времена на криза, запазете самообладание и създайте добри взаимоотношения. Ние сме заедно във всичко това- да си помогнем взаимно успешно да превъзмогнем тази ситуация, която след време, ще отмине.