Самохипноза: Всичко, което трябва да знаете
Въпреки че образът, който изниква в съзнанието ни, когато мислим за самохипноза, може да е джобен часовник или махало, което се люлее пред нас, зад тази практика се крие много повече. Ако останем с отворен ум, можем да открием, че самохипнозата е полезен инструмент за постигане на здраве и изследване на нашите емоционални състояния.
Самохипнозата не означава, че губим контрол над тялото, а че просто функционираме по различен начин за кратко време. Целта е да се работи върху мозъчните вълни и променените състояния, за да се премине към по-хармонични такива чрез предложения и думи.
За какво служи самохипнозата?
Според Американската психологическа асоциация хипнозата е състояние, включващо фокусирано внимание и намалено периферно съзнание, с повишена чувствителност към внушение. От това определение виждаме как един типичен мит, свързан с безсъзнанието, пада.
Същото се потвърждава от Cabrera et al (2013), като се твърди, че хипнозата е модалност на будно съзнание, постигната чрез думи, визуализации и жестове. Чрез тях е възможно да се генерира определено възбуждане в мозъчната кора, така че да се постигне по-подсъзнателен времеви режим на функциониране.
В този момент функционирането на двигателно, вегетативно и сетивно ниво на мислене, поведение и електрическа активност на мозъка се променя.
Самохипнозата се използва за получаване на достъп до подсъзнанието чрез концентрация и насочена релаксация. Целта е препрограмиране на емоциите.
Тя приема като отправна точка факта, че хората са склонни да функционират автоматично, сякаш са в постоянно състояние на „автопилот“ или инерция. Така че, като си припомняме нещата и се фокусираме върху тях, можем да ги анализираме, да наблюдаваме поведението си и да планираме бъдещи действия.
Когато усвоим определени поведения или начини на реагиране, ние свикваме с тях, така че самохипнозата се стреми да прекъсне тази автоматична верига, за да предложи нови начини.
Използване на самохипноза
Самохипнозата се използва в различни области; някои от най-честите са свързани с облекчаване на хронична болка (например при хора с фибромиалгия) и в случай на тревожни симптоми, нарушения на съня, спиране на тютюнопушенето, детска енуреза и синдром на раздразнените черва, например.
От друга страна, следвайки Cabrera et al (2013), важно е да запомните, че за разлика от други медицински процедури, самохипнозата е безвредна и съвместима с тях, така че може да се комбинира.
Прочетете и това: Какви са различните състояния на човешкото съзнание?
Какво представлява сесията на самохипноза?
По време на сесиите за самохипноза ще бъдете фокусирани върху три стратегии:
- Визуализация
- Фиксиране
- Дишане
По отношение на визуализацията, това, което се търси, е човекът да си представи себе си в среда, която носи спокойствие и ведрина и която се свързва с онези усещания и емоции, които му дават благополучие.
Идеята е да възстановим всички възможни детайли, от цветове и аромати до звуци, така че да усетите сцената много ярко. Тогава, когато се почувстваме спокойни и в пълния си потенциал, ние се опитваме да въведем елемента на промяната, който се стремим да постигнем.
По отношение на фиксацирането, тя се използва, за да ни въведе в състояние на самохипноза чрез фиксиране на погледа и избягване на разсейването. Като цяло ние се концентрираме или фокусираме върху една точка. След това продължаваме със сцената на желаната промяна.
И накрая, работим и с дишането, главният ключ, който ни помага да се отпуснем. Трябва да обърнем голямо внимание на дишането си и да го отпуснем. Като първо забележим как дишаме и след това преминем към по-късо и бавно такова. След това пристъпваме към това, което бихме искали да променим.
Стъпки и съвети за постигане на самохипноза
Самохипнозата изисква поредица от стъпки, за да влезете в желаното състояние. Поради тази причина се препоръчва първите няколко пъти, когато го правим, да го правим под ръководството на терапевт, тъй като той ще може да ни насочи към правилния начин за това.
1. Изберете подходяща среда
За да постигнете самохипноза, е важно да създадете оптимални условия, без разсейване. В този смисъл трябва да изключим и ума, заглушавайки мислите и дори движенията.
Например, ако сме свикнали да движим крак, когато си почиваме или да почукваме с пръсти по масата, обърнете внимание на това поведение и го спете. Или в случая с мислите, ако сме заети с ежедневни грижи, важно е да изчистим ума си и да не се оплитаме в него.
2. Подгответе се за релаксация
За да направите това, можете да започнете с дихателни техники, като следвате последователност от вдишване, задържане и отпускане. Това ще ви помогне да влезете в състояние на релаксация.
Също така е възможно да изпълнявате определени упражнения, за да фокусирате ума и да се отделите от ежедневието и материалното. Например, често се препоръчва да броите от 100 до 0. Или да броите на интервали от 2 по 2, започвайки от 50 наобратно.
Можете да добавите фрази като „Влизам в хипнотично състояние“ . Или да броите обратно от 10 и когато достигнете 0, да потвърдите „Аз съм в хипнотично състояние“.
3. Определете и повторете целите си пред себе си
Тази стъпка е да се съсредоточите върху това, което искате да постигнете или промените. Тук е важно да сте точни и конкретни и да говорите по позитивен начин. Вместо да казвате „Няма да оставям нещата за последния момент“, трябва да го промените на „Ще се организирам по-добре“.
В повечето случаи се препоръчва да обмислите тези решения предварително. Някои хора дори ги повтарят в записи, които по-късно използват по време на самохипноза.
4. Визуализирайте себе си в ситуацията
Мозъкът е склонен да свързва поведението със ситуации, така че е необходимо да визуализираме промяната: какви действия предприемаме, как се чувстваме и къде се намираме.
Колкото “по-обогатена” е тази сцена, толкова по-добре. В случаите, в които не можем да се визуализираме или имаме проблеми с това, можем да изберем да използваме метафора вместо това. Например, можете да си представите, че провеждате състезание и достигате финалната линия.
Тази сцена може да бъде подсилена чрез използването на котва. Това може да бъде различно, от думи и жестове до някои лични предмети. Важното е, че когато го мислим, казваме или визуализираме, можем да си спомним предложението и целта, която искаме да постигнем.
5. Прекратяване на самохипнозата
И накрая, за да излезете от хипнотичното състояние, най-добре е да се върнете малко по малко. Като отделите няколко минути, преди да се върнете към рутината си.
Можете да броите до 10, докато повтаряте как се чувствате. Например използвайте фрази като „Чувствам се по-спокоен“ или „Чувствам се по-облекчен да продължа деня“.
Препоръчваме ви и: Да се научим да имаме приоритети: ключ към психологическото благополучие
Мотивацията за промяна е от съществено значение
Когато се сблъскате с определени ситуации на страдание, извършването на терапевтични действия служи за облекчаване на дискомфорта. Самохипнозата може да бъде допълнена от психотерапия и медицински подходи.
Но преди всичко става въпрос за ангажираност и мотивация за промяна. Това е чудесен начин да ни насърчите да изследваме и да се срещнем лице в лице със ситуации, които не харесваме и може да е болезнено да изоставим.
В този смисъл е важно да знаем, че както самохипнозата, така и всяка друга използвана техника ще ни насочат към постигане на резултати. Стига да ги практикуваме и изпълняваме с известно постоянство.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Cabrera Macías, Yolanda, López González, Ernesto, Ramos Rangel, Yamila, González Brito, Mónica, Valladares González, Anais, & López Angulo, Laura. (2013). La hipnosis: una técnica al servicio de la Psicología. MediSur, 11(5), 534-541. Recuperado en 13 de abril de 2021, de http://scielo.sld.cu/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S1727-897X2013000500008&lng=es&tlng=es.
- Castañeda, E. & Krikorian, A. (2018). Aplicaciones actuales de la hipnosis clínica en Latinoamérica: una revisión sistemática de la literatura. Avances en Psicología Latinoamericana, 36(2), 269-283. doi: http://dx.doi.
org/10.12804/revistas.urosario.edu.co/apl/a.5488
