Рисковете на Лаймската болест
През лятото много хора се възползват от приятното време и се наслаждават на дълги разходки на открито. Някои отиват на къмпинг, други организират пикници на поляната с приятели и семейството си. Tези дейности са чудесни, редуцират стреса и зареждат с положителна енергия всеки човек. Съществува обаче сериозен риск и това е Лаймската болест – инфекциозно заболяване, което се разпространява от ухапванията на кърлежите.
Здравните власти редовно предупреждават хората, когато рискът от ухапвания от кърлежи се повиши. Те алармират за сериозността на последствията за здравето и възможните усложнения.
Поради това днес решихме да посветим статията си на Лаймската болест и как да понижим риска от заразяване.
Какво представлява Лаймската болест?
Лаймската болест е инфекциозно заболяване, дължащо се на бактерия, позната като спирохета. Тя основно се открива в кърлежите. Като носители на бактерията кърлежите представляват заплаха за здравето не само на животните, но и на хората. Те са способни с едно ухапване да пренесат заболяването, което се характеризира със серия от симптоми, които съществено могат да понижат качеството на живот.
Случаи на Лаймска болест са регистрирани в САЩ, Европа, Азия и Австралия.
Симптоми
Един от първите симптоми на Лаймската болест е обрив по кожата, който обикновено се появява между 3-ия и 30-ия ден след ухапването от кърлеж.
По принцип обривът се появява на мястото на ухапването. Изглежда като червено петно, което постепенно нараства.
Други симптоми на Лаймската болест се изразяват в:
- Треска
- Треперене или втрисане
- Главоболие
- Силна умора
- Болка в мускулите и ставите
В много редки случаи още в първите стадии на Лаймската болест се наблюдават проблеми със сърцето и централната нервна система.
Ако нещо такова се случи, пострадалият може да изпита симптоми като понижено или неравно сърцебиене, както и парализа на Бел, изтръпналост на ръцете и краката и подуване на мембраната, която обгражда мозъка.
Прочетете и това: Защо ръцете и краката изтръпват?
Какво се случва, когато Лаймската болест прогресира?
Ако пренебрегнете ранните симптоми на Лаймската болест и не потърсите специализирана помощ, бактерията може да се разпространи до различни части на тялото и след време симптомите да се влошат.
В късните стадии на заболяването пациентът може да се разболее от артрит (болезнено подути стави) и да възникнат проблеми с централната нервна система. Артритът обикновено засяга коленете и рядко уврежда други стави.
Необичайно е за това заболяване да се развие до късните стадии, но когато това се случи, можете да изпитате:
- Проблеми с концентрацията
- Промени в настроението
- Промени в съня
- Загуба на памет
- Мускулна слабост
Кой е изложен на риск от заразяване с Лаймска болест?
Хората, които прекарват доста време на открито, където може да има и животни, са предразположени към по-висок риск от заразяване с Лаймска болест, тъй като на такива места е възможна концентрация на кърлежи. Последните предпочитат да населяват връхчетата на тревата или ниски храсти, тъй като именно по този начин имат най-голям шанс да се закачат за човек или животно.
Често кърлежът пропълзява под облеклото, преди да се захване за кожата. Щом това стане, вече е трудно да го забележите, тъй като не провокира никакъв дискомфорт. Поради тази причина кърлежът може да прекара дълго време необезпокояван на кожата.
Не всички кърлежи пренасят Лаймска болест. Въпреки това рискът от заразяване е голям, затова не е никак лошо да се опитате да го понижите.
Какво е лечението за Лаймска болест?
Ако сте диагностицирани с Лаймска болест, ще трябва да започнете курс на лечение с антибиотици, който продължава от 2 седмици до близо месец.
Ако болестта не е напреднала, антибиотиците ще се справят бързо с елиминирането на симптомите в кратък срок.
Ако Лаймската болест е в късен етап, възможно е да трябва да продължите лечението и да приемате антибиотици интравенозно.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Cortés-vecino, J. A. (2011). Garrapatas : estado actual y perspectivas. In XX congreso latinoamericano de parasitologia.
- Cortes, J. A. (2010). Cambios en la distribucion y abundancia de las garrapatas y su relacion con el calentamiento global.(Report). Revista Facultad de Medicina Veterinaria y de Zootecnia. https://doi.org/10.1017/CBO9781107415324.004
- Márquez-jiménez, F. J., Hidalgo-pontiveros, A., Contreras-chova, F., Vectores, G., & Rickettsia, B. (2005). Las garrapatas ( Acarina : Ixodida ) como transmisores y reservorios de microorganismos patógenos en España. Enfermedades Infecciosas y Microbiología Clínica. https://doi.org/10.1157/13071613