Пилоерекция: ще ви накара да настръхнете

Пилоерекцията е физиологичен механизъм, който е идеален за космати животни като котки и шимпанзета. Хората все още имат тази функция, но не е характерна за нас.

Пилоерекция е научното наименование на това, което повечето от нас познаваме като „настръхване“. Това е раздразнението на космените фоликули когато сме настинали, развълнувани, шокирани или уплашени. Има също медицинско наименование на латински език за него: Cutis Anserina.

Учените твърдят, че пилоерекцията е еволюционен остатък, който ни напомня за текстурата на птичата кожа след скубане. Хората са наследили това качество от нашите предшественици, които също са настръхвали когато са изпитвали силни усещания.

Например, котките имат също подобна реакция. Тяхната козина се изправя нагоре когато усетят опасност и се приготвят да се бият или летят. Те също настръхват и стават по-агресивни, което е някак си подобно на това как реагират другите животни.

Какво точно е пилоерекция?

Пилоерекцията е неволев физиологичен феномен, предизвикан от действието на симпатиковата нервна система. Мускулите за повдигана на космите се съкращават и кожата се изправя и следователно кожата получава характерния вид за нескубана птица.

Това, което се случва, е съкращаване на малките мускули в основата на всеки косъм. То ги отваря така, че космите се отделят и се изправят и придават на кожата зърнест вид. Това обикновено се случва при предминиците, краката, шията и главата.

Това случва под въздействието на всякакви стимули като:

• Шок
• Страх
• Емоция
• Вълнение

През повечето време, но невинаги, има лек спад в телесната температура когато настръхваме.

Пилоерекция: анатомични и биологични аспекти

Както споменахме отгоре, пилоерекцията е реакция на симпатиковата нервна система. Тя е позната също като адренергична или норадренергична система. И това име е дадено поради факта, че норадреналинът е основният невротрансмитер тук.

Симпатиковата система се активира по време на „Е-ситуации“ като бягство, стрес, физически упражнения и спешност. Надбъбречните жлези отделят адреналин, който попада в притока на кръв при този вид ситуация. Следователно, възниква пилоерекция.  Също така се повишава мускулната активност и ни кара да треперим, така че да можем да се стоплим когато това е предизвикано от ниски температури.

Ако настръхването е резултат от страх, тогава пилорефлекторния рефлекс идва заедно с повишаване на сърдечния ритъм. Това води до повече изпомпване на кръв в големите мускули и разширява зениците за да засили нашето зрение. Нещо подобно се случва при случаи на други видове шок и силно емоции.

Пилоерекция: функции

Механизмът на пилоерекция присъства при много космати животи. Изправящите се косми в реакция към студените температури е просто рефлекс. Издигналите се косми позволяват въздуха да е заключен и създават изолационен слой, който помага срещу ниските температури.

Когато се появява настръхване като реакция на страха, тяхната роля е да се разшири обема на тялото. С други думи, изглеждаме по-големи с настръхналите косми и освен това по-заплашителни. Както виждате, това е биологичен защитен механизъм, който се активира когато се чувстваме застрашени.

Бодливите прасета са най-добрия пример за показване функциите на пилоерекцията. Това животно повдига своите бодли когато усеща опасност. Същото се случва с много други животни като шимпанзета, мишки, котки и т.н.

Друга интересна информация

Като цяло, пилоерекцията при хората е на практика безполезна. Нямаме достатъчно коса по нашето тяло за да действа като изолационен слой. По подобен начин, нашата коса не е достатъчно дълга за да ни накара да изглеждаме по-големи когато настръхваме.

Ето защо учените мислят, че този феномен е само остатък от нашия еволюционен процес. Тоест, ние сме наследили този защитен механизъм от нашите предшественици, но не можем да го използваме както правят другите бозайници.

За едни човешкият мозък е много по-сложен от този на другите видове и филоеректорния рефлекс също е управляван от психологически фактори. Нашата лимбична система кара косите ни да се изправят когато чуем песен, която харесваме или гласа на някой, когото харесваме.