Могат ли вирусите да контролират поведението ни?

Може да ви звучи като научна фантастика, но не е. Вирусите могат да окажат влияние върху поведението ни, за да улеснят разпространението на заразните частици, които да достигнат до повече гостоприемници. Те правят това по различни начини.

Могат ли вирусите да контролират поведението ни? Може би никога не сте си задавали този въпрос, но много хора са го правили. Истина е, че въпросът звучи като от филм с научна фантастика и дори роман на ужасите. Науката задава по-сложни въпроси и според нея отговорът на днешния ни въпрос е: да, вирусите могат да окажат влияние върху поведението ни.

Разбира се, те не правят това директно. Те не контролират волята ни и не вземат решения вместо нас. Вирусите действат по-внимателно, мълчаливо и хитро. Защото единственото нещо, което целят тези микроскопични заразни създания, е собственото им оцеляване и размножаване, както и да бъдат част от сложните екосистеми.

Затова един от начините за постигане на целта им е като контролират поведението на гостоприемника, за да може в него да се размножат повече вирусни частици. Именно затова много от симптомите, които изпитваме докато боледуваме от грип, диария и дори класическата настинка, целят прехвърлянето на заразата към други здрави индивиди за по-бързото разпространение на инфекцията.

Кихането например е повече от естествен механизъм за изхвърляне на чуждите тела от организма ни. То е начин, по който вирусите „прескачат“ от един организъм към друг. И знаете, че този механизъм действа много добре. Но има и още по-интересни (и тревожни) факти по темата.

Как могат вирусите да контролират поведението ни?

Самата дума “вирус” ни плаши, особено в сегашната ситуация с COVID-19. Както казваме, най-големите ни врагове са тези, които не виждаме. Тези, които виждаме само под микроскоп и които притежават силата да влошават здравето ни.

Какво представляват тези живи организми? В действителност, те не са нещо повече от „пакети“ с генетична информация. Те са контейнери заобиколени от протеинови капсули.

Единствената им цел е да попаднат в клетките на други организми, за да могат да оцелеят и да се размножат. Те не засягат само хората, нападат животни, растения, гъби и дори бактерии.

Затова, когато си зададем въпрос как вирусите могат да контролират поведението ни, първото нещо, което трябва да знаем е, че те са по-умни отколкото си мислим.

Очевидно е, че те не притежават мозък, но вирусолозите ги определят като високо интелигентни създания. Те знаят как да проникнат в клетките, да я обезоръжат и да я трансформират, за да може тя да възпроизведе вирусните частици. Освен това, както вече споменахме, те оказват влияние и върху поведението на гостоприемника. Нека да видим как правят това.

Симптомите на болестта: начините, по които вирусите се разпространяват

За да разберем дали вирусите контролират поведението ни, ще се базираме на скорошно проучване. То бе публикувано в списанието  PLOS Pathogens и проведено от д-р Клаудия Хагбон и д-р Мария Истрате от университета Linköping в Швеция.

В това изследване те се опитват да проучат по-задълбочено един вид инфекциозно заболяване, отнемащо ежегодно живота на 600000 деца. Става въпрос за ротавирусите.

Най-очевидните симптоми са повръщането и диарията. Вярваше се, че повръщането е защитен механизъм на организма срещу болестта.

Считаше се, че повръщането следва връзката между мозъка и червата за освобождаване на опасните елементи, развалената храна и други токсични вещества от тялото.

В този случай, серотонинът активира нервната система, за да може мозъкът да генерира това поведение и така организмът да се освободи от вредните елементи.

Този екип от шведски лекари открива следното: ротавирусът контролира механизмите на повръщане и диария и прави това с една строго определена цел: размножаване на вирусните частици и предаването им на други хора.

Науката поведенческа вирусология

Могат ли вирусите да контролират поведението ни? Отговорът е, да, могат. Те го правят и стратегията им е да превърнат симптомите ни в средство за заразяване на другите хора. В името на целта си да оживеят и да се размножат, те контролират поведението ни чрез симптоми като кихане, повръщане и диария.

Но науката поведенческа вирусология ни разкрива още повече. Проучванията като това на Karolinska Institute в Стокхолм, Швеция, ни дават още информация.

Някои вируси могат напълно да променят поведението ни. Те могат да ни направят раздразнителни, да причинят безсъние, хиперактивност и дори промяна в личното поведение.

Пример за това е болестта на Кройцфелд-Якоб (болестта луда крава), при която животните страдат от прогресивна деменция, трудно се движат, превъзбудени са и настроението им се променя често. Друг пример за това е болестта Борна, описана за първи път при конете през 1766 година.

Тя засяга и хората, водейки до появата на клинични симптоми подобни на тези при шизофрения. Бесът е друг пример за това как вирусите могат да променят поведението на животните.

За щастие науката ни защитава от действието на повечето от тези вируси. А за онези, за които още няма ваксина или защитен механизъм, има високоефикасна стратегия: често миене на ръцете и поддържане на висока лична хигиена.