Фридрих Ницше: История и принос към философията

Фридрих Ницше е философ, разглеждал редица проблеми и силно критикувал религията. В следващите редове ще се спрем по-подробно на размишленията му.

Фридрих Ницше е немски философ, поет, музикант и филолог, считан за един от най-важните мислители на западната философия. Творчеството му оказва дълбоко влияние върху съвременната мисъл.

Той се обръща към различни въпроси и отправя силна критика към западната култура, религия и философия. Неговите подривни размишления оказват влияние върху мислители на 20-ти век като Мишел Фуко, Мартин Хайдегер, Жак Дерида и Дельоз.

Кратка биография на Фридрих Ницше

Фридрих Ницше е роден на 15 октомври 1844 г. в Рьокен (Германия). Родителите му са Карл Лудвиг Ницше, лутерански пастор, и Франциска Олер. Той е най-големият от трима братя и сестри – Тереза Елизабет Александра (родена 1846 г.) и Лудвиг Йозеф (роден 1848 г.).

След смъртта на баща му през 1849 г. и на по-малкия му брат през 1850 г., семейството се премества в Наумбург, където живее с баба си по майчина линия и неомъжените сестри на баща си, под закрилата на Бернхард Дехсел, местен магистрат.

Младост

От ранна възраст Фридрих Ницше е много ученолюбив и с дълбок артистичен усет. Това му позволява да бъде приет в прочутата Landesschule Pforta, където продължава обучението си от 1858 до 1864 г. В тази институция той получава важно литературно образование, специализирайки в гръцки и римски класически текстове.

След дипломирането си през 1864 г. Ницше започва обучението си по теология в университета в Бон. Въпреки това, той отпада след един семестър и започва да учи филология при професор Фридрих Вилхелм Ричл.

През 1865 г. се запознава с творчеството на Артур Шопенхауер (оказал му най-голямо влияние и когото смята за учител), което го стимулира да се задълбочи във философията. През 1869 г. той е назначен за професор по гръцка филология в Базелския университет, без дори да е завършил, като по този начин става най-младият професор в институцията.

При преместването си в Базел Ницше се отказва от немското си гражданство и остава без гражданство до края на живота си. Въпреки това през август 1870 г. той получава разрешение да служи на пруската страна по време на френско-пруската война, но само като лекар на носилки, тъй като неутрална Швейцария му пречи да бъде призован като воин.

Въпреки че служи в опълчението само един месец, това е достатъчно време, за да изтърпи травматичните последици от войната и да се разболее от дифтерия и дизентерия. Тези болести съсипват здравето му.

Деменция и смърт

Вследствие на заболяванията си той страда от тежко зрително увреждане, мигрена и болки в стомаха. Тези здравословни проблеми го принуждават да изостави учителската си кариера и да потърси по-мек климат, въпреки че не му пречат да продължи да пише.

През 1889 г. той получава психически срив, от който започва да проявява признаци на деменция. Това състояние прогресира и той прекарва малко повече от година в психиатрична болница; след това време напуска болницата, за да бъде обгрижван у дома.

На 25 август 1900 г. Ницше умира от пневмония във Ваймар.

Изключителни произведения на Фридрих Ницше

Фридрих Ницше е написал множество текстове през целия си живот. Сред най-влиятелните са следните:

• Тъй рече Заратустра
• Отвъд доброто и злото
• Генеалогията на морала
• Залезът на боговете
• Волята за власт
• Антихристът
• Ecce homo

Приносът на Фридрих Ницше към философията

Основният принос на Фридрих Ницше е деконструкцията на културата, религията и западната философия, в опит да промени курса им, тъй като ги смята за погрешни. Нека разгледаме неговите размишления в детайли.

Фридрих Ницше – критика на традиционните ценности

Ницше защитава тезата, че традиционните ценности на западната култура представляват „робски морал“, тъй като са създадени от слаби и негодуващи хора, които насърчават поведение като подчинение и конформизъм. Според философа грешката на този морал се крие в неговата неестественост, тъй като налага закони и императиви, които противоречат на първичните инстинкти на живота и човека.

Освен това, целта на традиционния морал е да “направи човека добър”, презирайки ценностите и установявайки алтруизма като върховно благо. За Ницше алтруизмът не е нищо повече от оправдание на личния упадък, при който човек се отказва от собствения си живот, за да живее за другите.

За Ницше човекът е естествен егоист и е добре за него да бъде такъв. Следователно традиционният морал трябва да бъде разрушен и да се изгради нов, основан на индивидуална решителност, автономия и самочувствие.

Критика на религията

Ницше критикува и религията, особено християнството. Той защитава тезата, че моралните догми на това религиозно течение (пацифизъм, толерантност, братска любов) не са нищо повече от фалшиви и манипулативни постулати, които ограничават и отслабват човека. По същия начин Ницше потвърждава, че религията се ражда от страха и ужаса, които човек изпитва от себе си и от приемането на собствената си съдба.

С други думи, човекът има естествена склонност към власт, но се страхува да бъде завладян от нея. И така, като патологичен защитен механизъм, той приписва на друго същество (Бог) по-висша сила.

По този начин религията го отчуждава, насърчавайки “дребни” ценности като подчинение, жертвоготовност или смирение.

Фридрих Ницше – критика на традиционната философия

Фридрих Ницше е против повечето философи, които го предшестват. От платоновия идеализъм западната философия възприема схема за отричане на света, която се превръща в християнски концепции.

Това е довело до дуалистичен поглед върху нещата (физически свят срещу духовна реалност), с примат на последната като единствено истинска, с положителни стойности и разположена някъде отвъд нас. Така немският мислител вижда метафизиката и религията като реакция на бягство от живота.

Философията на Ницше се основава на отричането, че човешкото същество е разумно същество. За него, напротив, ирационалността е основната му характеристика. Следователно той отхвърля всички предишни философи, които са защитавали рационализма.

Аполоновото и Дионисиевото

Ницше предлага интерпретация на света и на гръцката философия чрез разграничаването на два фундаментални принципа: Аполонов и Дионисиев. Двамата гръцки богове, Аполон и Дионис, ще бъдат представители на тази оригинална интерпретация.

Първият е спокойствие, яснота, мярка и рационализъм. Следователно той е класическият образ на Гърция.

От друга страна, Дионис е импулсивен, прекомерен, преливащ и утвърждаващ живота. Еротизмът и оргията са кулминацията на това желание за живот. Представлява утвърждаването и приемането на живота въпреки всичките му болки.

Въпреки това западната философия, водена от Платон и Аристотел, потиска дионисиевите подходи, за да предложи аполонов мироглед. Пишейки срещу това, Ницше отрича аполоновите идеали и потвърждава триумфа на дионисиевите.

Как може човек да бъде научен да презира първичните инстинкти на живота и да изобрети душа, дух, за да възмути тялото! Как може човек да бъде научен да възприема предпоставката на живота, сексуалността, като нещо нечисто! Как може в най-дълбоката жизнена необходимост, в строгия егоизъм, да се търси принципът на злото и, обратно, да се издига типичният симптом на упадъка, на противоречието на инстинктите – алтруизма и любовта към ближния (отеризма) – като висша ценност!”[ /atomik-цитат]

Суперчовекът

Според Ницше, сегашният човек, с неговия декадентски и слаб морал, трябва да бъде преодолян и да стане свръхчовек : същество с нов и мощен морал.

Свръхчовекът ще определя собствените си ценности и ще живее според реалността на природата си. Като по този начин ще притежава добродетели като сила, решителност, страст и жестокост. В този смисъл той няма да носи отговорност за действията си пред никого и нищо. Защото ще бъде лидер, който ще решава какво, как и кога да прави според това, което се случва в живота му.

Ницше предлага ново начало

Фридрих Ницше е философ, който е против морала, религията и западната философия, защото вярва, че те поробват хората чрез ценности, които противоречат на тяхната природа.

За немския мислител е необходимо да се разруши установеното досега и да се изградят нови ценности. Само по този начин човекът би могъл да се развива и да бъде свободен.