Дивертикул на Зенкер: какво е това и как се лекува?
Дивертикулът на Зенкер е известен също като “фарингоезофагеален дивертикул”. Това е най-често срещаният дивертикул на хранопровода и името му идва от немския патолог Зенкер, който публикува преглед на 22 случая през 1874 г.
Разпространението на дивертикула на Зенкер е много ниско, максимум 0,11% в световен мащаб, и е по-често в по-напреднала възраст и при мъже. Обикновено е безсимптомно и, когато е симптоматично, изисква хирургично разрешаване.
Как възниква дивертикулът на Зенкер?
Дивертикулът на Зенкер се счита за пропулсивен дивертикул. Дължи се на изпъкналост на фарингеалната лигавица и субмукоза през относително слаба област на задната фарингеална стена, наречена триъгълник на Килиан. Тази мускулна слабост се намира в горната трета, където се намира задната връзка на фаринкса с хранопровода.
Въпреки че причината е неизвестна, тя е свързана с вътрешното налягане, което възниква по време на преглъщане във връзка с наличието на крехки области във фаринкса.
Симптоми
Първоначално дивертикулът на Зенкер е асимптоматичен или има леки симптоми като хронично възпалено гърло. Докато расте, дивертикулът започва да се изпълва с храна и това генерира симптоми: най-честият симптом е затруднено преглъщане (дисфагия).
Придружава се от некиселинна регургитация, лигавене, киселини и лош дъх (халитоза). Може също да има дисфония или дрезгав глас поради засягане на нерва, инервиращ гласните струни, болка във врата, болка в гърдите, повръщане, хронична кашлица, усещане за задушаване, наличие на маса на врата и загуба на тегло.
Дивертикулите на Зенкер могат да се усложнят. Бронхиалната аспирационна пневмония е най-честото усложнение. По-рядко срещаните усложнения включват кръвоизлив, перфорация на дихателните пътища или медиастинума, язва, инфекция на дивертикуларния сак или компресия на хранопровода.
Научете повече: 11 средства за ускоряване на облекчаването на възпалено гърло
Дивертикул на Зенкер, най-често срещаните дивертикули
Дивертикулът на Зенкер, въпреки че се счита за фалшив дивертикул, тъй като има само лигавица и субмукоза, е най-честият и представлява 52-82% от всички дивертикули.
Името идва от немския патолог Фридрих Алберт фон Зенкер. Заедно с Von Ziemsse те го описват подробно през 1878 г., въпреки че преди това е описано от д-р Ейбрахам Лудлоу през 1769 г.
По-често се среща в напреднала възраст, между седмото и осмото десетилетие от живота и при мъжете. Разпространението варира от 0,01 до 0,11% и е предимно безсимптомно.
Диагностика на дивертикула на Зенкер
За диагностицирането на дивертикула на Зенкер е необходима езофагограма. Езофагограмата или “бариева рентгенова снимка” се състои от флуороскопско изследване на хранопровода с контрастно багрило.
Други методи, като манометрия и изследване на рН, могат да се използват, за да се определи дали дивертикулът има необичайна мускулна реакция при преглъщане или наличието на гастроезофагеален рефлукс. Входната езофагоскопия не се препоръчва поради риск от перфорация.
Диагнозата се потвърждава с бариева рентгенография. При нея се вижда процесът на преглъщане и се доказва наличието на дивертикул, който се измества към една от страните на шията, предимно вляво.
Не пропускайте и: Гастроезофагеална рефлуксна болест: всичко, което трябва да знаете
Окончателното лечение е хирургично
Когато дивертикулът на Zenker е асимптоматичен, той не изисква лечение. Въпреки това, ако дивертикулът на Zenker нарасне, изпълни се с храна и започне да проявява симптоми, лечението е хирургично.
Може да се извърши отворена или ендоскопска операция. И при двете се отстранява или изрязва дивертикула, както и крикофарингеалния мускул. Това се нарича крикофарингеална дивертикулектомия и миотомия.
Винаги трябва да се подозира при затруднено преглъщане
Диагнозата дивертикул на Зенкер трябва да се заподозре по симптомите и да се потвърди с бариева езофагограма. Това трябва да бъде първото предполагаемо състояние, което трябва да се изключи при пациенти в старческа възраст със затруднено преглъщане.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- García M, Figueredo P. Divertículo de Zenker. Informe de dos casos. Cir Ciruj. 2006;74. Disponible en https://www.medigraphic.com/pdfs/circir/cc-2006/cc064l.pdf.
- Gómez, et al. Experiencia en el manejo del divertículo de Zenker: Una serie de 18 casos. Rev Col Gastroenterol. 2011;26(2). Disponible en www.scielo.org.co/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0120-99572011000200005.
- Luis E, et al. Divertículo de Zenker. Rev. Col. Bras. Cir. 2001;28(4). Disponible en https://www.scielo.br/j/rcbc/a/pLD489q8jVf8M5b95HjwXTq/?lang=pt.
- Peñaloza A, Rodríguez J, Murillo A, et al. Manejo del divertículo de Zenker con endoscopia avanzada. Revista Colombiana de Cirugia. 2016;31(4). Disponible en https://www.redalyc.org/journal/3555/355549418004/355549418004.pdf.
- Pérez T, et al. Diagnóstico y tratamiento del divertículo de Zenker. Rev Med Hosp Gen Mex 2005;68(3):155-159. Disponible en https://www.medigraphic.com/pdfs/h-gral/hg-2005/hg053e.pdf