Превенция и лечение на гонореята

Гонореята е една от най-често срещаните болести предавани по полов път. В много случаи не се наблюдават никакви симптоми, а това повишава риска от предаване на заразата и на други хора. Затова превенцията е много важна.
Превенция и лечение на гонореята
José Gerardo Rosciano Paganelli

Прегледано и одобрено от лекар José Gerardo Rosciano Paganelli.

Написано от Редакционен екип

Последна актуализация: 27 декември, 2022

Гонореята е полово-предавана инфекция причинена от бактерията Neisseria gonhorrhoeae. Бактерията е позната и като гонокок. За съжаление това заболяване е едно от най-често срещаните в днешния ни начин на живот.

Тъй като се предава по полов път единственият начин да се заразите с това заболяване е при сексуален контакт с някой носител на инфекцията. Това може да се случи при нормален (вагинален секс), анален секс и орален секс. Инфекцията може да се предаде на детето от майката по време на раждане.

Изключително важно е да запомните, че тази инфекция няма специфични симптоми. Затова е познато като асимптомно заболяване. 

Често носителите на заразата не подозират за болестта си (тъй като не се оплакват от никакви симптоми) и затова не знаят, че трябва да се лекуват. Това е и една от причините за разпространението на болестта.

Клинична проява на гонореята
симптоми на горонеята

От медицинска гледна точка е важно да се прави разлика между пола и възрастта на болния. Това означава, че протичането на болестта се разграничава при мъжете, жените и децата.

При мъжете

При по-малко от 10% от мъжете болестта протича асимптомно. В останалите 90% се наблюдават симптоми при заразяване с гонорея. След едноседмичен инкубационен период се появяват следните симптоми:

  • Секрет (гноен) от пениса. Секретите се появяват при уриниране; в някои случаи се наблюдават постоянно.
  • Възпаление в областта на таза – усещане за сърбеж и парене в срамната област.
  • Болка и парене при уриниране.
  • Болка и възпаление на тестисите.

При жените
гонореята при жените

При повечето от половината жени не се наблюдават симптоми. Но когато се появят симптоми при жените, те са по-сериозни отколкото при мъжете. Освен това вероятността нещата да се усложнят се увеличава. Симптомите при жените са:

  • Жълти секрети (гнойни) и неприятна миризма от влагалището/уретрата.
  • Честа нужда от уриниране и усещане за болка и парене по време на уриниране.
  • Зачервяване на лигавицата на половите органи, което може да бъде придружено с болка, парене и/или сърбеж.
  • Болка в корема.
  • Кървене извън дните на месечния цикъл.

При жените инфекцията се разпространява, което е много опасно. Може да се стигне до появата на тазово-възпалителна болест (ТВБ), която е болезнена, често става хронична и може да доведе до стерилност.

Освен това гонореята може да засегне фалопиевите тръби, да доведе до появата на салпингит, ендометриоза…

Най-неприятният факт е, че всяка една част от женската репродуктивна система може да бъде засегната от това заболяване. Освен това стигайки до коремната кухина инфекцията лесно може да се разпространи и до други части на тялото.

При децата
гонореята при децата

По време на раждане майката може да зарази детето си с гонорея, ако е носител на инфекцията. Това се случва при контакта на бебето със секретите и лигавицата на родовия канал на майката, които са носители на заразата.

В повечето случаи заразените бебета развиват конюнктивит познат като Oftalmia neonatorum или неонатална офталмия.

Този вид конюнктивит не се среща често, защото след като се роди бебето очите му биват почистени с еритромицин или сребърни соли. Така се избягва появата на усложнения.

Други възможности

Съществува вероятност да се развият и други усложнения при заразяване с гонорея. Срещат се по-рядко и зависят от вида секс, който практикувате.

  • Аноректална гонорея. Наблюдава се при разпространението на болестта при практикуването на анален секс. При ходене по голяма нужда болните се оплакват от болка и парене, заради възпаления ректум. Освен това може да доведе до промени в лигавиците на дебелото черво под формата на брадавици или хемороиди. Понякога изпражненията могат да са съпроводени с гной или кръв.
  • Фарингеална гонорея. Свързва се с практикуването на орален секс. Клиничната картина наподобява много тази на фарингита.

Поставяне на диагноза и превенция
гонореята - поставяне на диагноза и превенция

За да може да бъде поставена или отхвърлена диагнозата гонорея лекарят трябва да се запознае с клиничната история на болния. Освен това болния трябва да бъде прегледан. По време на прегледа лекарят ще прецени симптомите и оплакванията на пациента. След това ще бъде назначено адекватно лечение. 

При жените освен споменатата процедура се прави и цитонамазка на влагалището. По този начин ще бъде поставена по-точна диагноза.

Както и останалите полово-предавани инфекции, броят на случаите на гонорея през последните години се е увеличил. Това може и да звучи иронично заради превантивните мерки (като използването на презервативи), на които се дава широка гласност, но е истина.

През 80-те години на миналия век, по време на кризата с разпространението на СПИН, страхът от разболяване кара хората да използват предпазни средства. По-късно с появата на ефикасно лечение и с новите контрацептиви страхът от разболяване от полово-предавани болести намалява. Това обяснява увеличаването на случаите на гонорея.

Единственият начин за предпазване от това заболяване е чрез добро сексуално обучение, което препоръчва използването на предпазни средства при сексуален контакт (независимо дали става въпрос за вагинален, анален или орален секс). Сексуалното обучение акцентира и върху необходимостта от редовно посещение на гинеколог (за жените) и на уролог – за мъжете.

Лечение на гонореята

Лечението на гонореята е медикаментозно. И по-точно на болния биват предписвани антибиотици. Най-често се изписват цетриаксон и доксициклин, тъй като последният се използва и за лечението на хламидия

Всички сексуални контакти трябва да бъдат разгледани и лекувани, независимо дали са асимптомни. Лекарят може да препоръча на болния да се въздържа от сексуални контакти докато трае лечението.


Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.



Този текст се предоставя само с информационна цел и не замества консултация с професионалист. При съмнения, консултирайте се със своя специалист.