Окситоцинът, "хормонът на любовта", има тъмна страна, която трябва да познавате

Той е от огромно значение при раждането, стимулира дори кърменето, но с неговия излишък се обясняват някои токсични връзки. Вижте как

Прегледано и одобрено от психолог Bernardo Peña.

Написано от Valeria Sabater

Последна актуализация: 19 октомври, 2022

Малко чувства са толкова интензивни, чисти и вълшебни, колкото чувството, провокирано от окситоцина, познат още като “хормонът на любовта”. Това чувство е силно биологично и емоционално.

Окситоцинът понякога е известен като хормонът на любовта, молекулата на прегръдката, химията на щастието, а също и  на кърменето.

Хормонът на любовта е от първостепенно значение по време на раждането. Той играе ключова роля по време на  кърменето и спомага за изграждането на тази интензивна връзка, която съществува между майката и детето. Несъмнено тази връзка е ключ към съществуването на човешката раса и на много други бозайници.

Ето защо този малък хормон на любовта, който се произвежда в хипоталамуса и отделя от задната хипофизна жлеза, е едно от най-известните телесни вещества. Това е основната химическа същност на любовта.

Но какво ще стане, ако ви кажем, че окситоцинът има и  страна, която съвсем не е положителна? Ще повярвате ли, че той може да има  и отрицателно въздействие върху емоционалната ви цялост?

Сигурни сме, че това е тема, коята би заинтригувала много от вас. Тук ще ви предложим повече информация за този мултифункционален хормон, за да можете да имате  по-ясна и пълна  представа за него.

Хормонът на любовта и зависимите взаимоотношения

Ако някога сте имали интимна връзка, основана на зависимост, трябва да знаете, че вероятно сте били под влияние на някои от най-тъмните аспекти на окситоцина. При този тип взаимоотношения чувствата на страст заглушават идентичността и приоритетите. Възможно е дори да станете пленник на другия човек, забравяйки съществените аспекти на собствения си живот.

Това може да ви изглежда просто като метафора или  опростено сравнение.Въпреки това,   невропсихолозите, всъщност, често сравняват този тип увлечение с пиянството или интоксикацията.

В ситуацията, която описахме, усещането е почти като да си пиян от “свръхдоза” окситоцин. В този случай вие ставате зависими от обичта, която боли, но от която не можете да се освободите.

Окситоцинът и социалните взаимоотношения

Това химическо вещество всъщност се класифицира като нанопептид (т.е. пептид, който съдържа девет аминокиселини).

• Той действа като хормон и като мозъчен невротрансмитер. Благодарение на този малък пептид ние сме в състояние да взимаме решения, свързани с нашите социални взаимодействия. А следователно и да развиваме у себе си редица социални проявления като щедрост, съпричастност или алтруизъм.
• Ето защо доскоро  се смяташе, че окситоцинът, освобождаван от мозъка, е универсално лекарство. Хормонът на любовта редуцира реакциите на стрес и тревожност, които могат да произлязат от ежедневните ни  социални взаимодействия, дори и с хората, които обичаме най-много и са най-близо до нас.
• Днес обаче, благодарение на някои нови изследвания, е доказано, че окситоцинът си има и тъмна страна. Тя действа по обратния начин – подтиква ни към  по-нездравословни взаимоотношения. При тях взаимната мания води бавно, но сигурно и двамата партньори по пътя на самоунищожението.

Окситоцин и алкохол: Вещества, които при прекомерни количества ни карат да губим контрол

Фактът, че любовта понякога е химическа катастрофа, не е просто поетично преувеличение – това е очевидна реалност.

• Известно е, че ефектите на окситоцин и алкохол имат много прилики  що се отнася до взаимодействието им с мозъка.
• И двете са свързани с  предаването на GABA невротрансмитери в префронталната кора и лимбичните структури. В допълнение, и двете са способни да увеличат ефекта на  тревожност или стрес. Освен това и двете водят до намаляване на усещането за страх, който изпитваме при проявяването на определени поведения.
• Под влияние и на двете вещества се чувстваме по-сигурни, по-смели и изпитваме по-голямо желание да експериментираме.

Ето защо любовта, която се основава на страстна еуфория и почти болестна мания прилича на пиянството. По този начин за нас е по-трудно да намерим подходящ баланс или обективна яснота за ситуацията.

Невролозите и психолозите са очаровани от силния ефект, който окситоцинът може да има върху много хора.

Преди да започнете да мислите за създаването и пускането на пазара на нова напитка, където окситоцинът замества алкохола, трябва да знаете обаче, че това съвсем не е приложим вариант.

Въпреки това, възможността да се използва за лечение на определени състояния на депресия, както и на клинични нарушения е много реална.

Любовта е много мощен наркотик

Знаем, че когато сме влюбени, мозъкът ни освобождава магическа комбинация от допамин, серотонин, норепинефрин … и списъкът продължава.

• Благодарение на тези невротрансмитери усещаме повече енергия, страст и повече желание да експериментираме …
• Въпреки това, окситоцинът е веществото, което посредничи за всичко това. Той стимулира отделянето на тези химични вещества, които  стимулират производството на още по-интензивен агент: фенилетиламин.
• Това ендогенно химично съединение принадлежи, както може би с изненада ще научим, към семейството на амфетамините.То обикновено живее в мозъка ни около 4 години в концентрирани количества.

Това лесно обяснява този начален период на интензивна страст,в който сме като сателити, които обикалят планета, неспособни да видят нищо друго, съществуващо във Вселената.

Това е напълно нормално. Когато сме в това състояние, обаче,  трябва да внимаваме да не загубим вътрешния си компас и да забравим къде е нашият север.

Докато влюбването може да бъде магическо преживяване ,трябва да се погрижим никога да не компрометираме собствената си цялост и да бъдем напълно завладени в тази вихрушка от силни “пиянски” емоции, които са резултат от излишък на окситоцин в мозъка.