Научете как се отразява шумът на настроението
Шумът влияе на настроението, според науката, особено пред последните години. На първо място трябва да отбележим, че силният шум води до оглушаване, а този проблем е свързан с редица допълнителни физиологични затруднения.
На второ място, самият шум представлява агресивен стимулатор на мозъка. Звукът на камбани, клаксони, сирени и всички видове аларми стряскат организма. В резултат на това нивото на стрес се повишава, а това е един от основните начини, по които шумът влияе на настроението.
Освен всичко казано, силният шум стимулира прекомерно мозъка. Шумът е почти постоянно около нас при извършването на ежедневните ни дейности. Това кара мозъкът ни да се фокусира върху различни неща едновременно и се отразява на умствената ни дейност. Това е друг начин, по който шумът влияе на настроението.
По какъв начин шумът влияе на настроението
Според Световната здравна организация (СЗО), нивото на шум не трябва да превишава 65 децибела. Превишаването на това ниво оказва отрицателно въздействие върху социалното поведение на хората. И по-точно повишава тревожността, раздразнителността и чувството за безпомощност.
По същия начин според наличната информация седем от десет души потвърждават, че шумът не им позволява да се концентрират. Шумът се отразява на способността ни да внимаваме и в дългосрочен план може да доведе дори до проблеми с ученето и паметта. Повечето хора са в лошо настроение, когато около тях е прекалено шумно.
Друг начин, по който шумът влияе на настроението, е по време на сън. Нуждаем се от тишина и спокойствие, за да заспим. Ако е шумно, често страдаме от безсъние или сънят ни е накъсан и прекъсван. А това има множество психологични и физиологични последици.
Архитектура на слуха
Архитектурата на слуха е свързана с начина, по който шумът влияе на настроението. Науката е установила, че акустиката на дома, сградите и всяка една сграда директно оказва влияние върху емоциите на хората. Именно с това се занимава архитектурата на слуха.
Експертите в тази област подчертават, че начинът, по който е построена сградата определя акустичните й качества. А тези качества на свой ред директно влияят върху настроението на хората. Архитектурата на слуха е свързана с дизайна на сградата и материалите, с които е построена тя.
Един от учените в тази област е Тревор Кокс, инженер по акустика от Университета Салфорд в Манчестър, Великобритания. Той споделя, че сгради като Света София в Турция имат такава акустика, че когато пристъпите в тях, усещате спокойствие и душевен мир.
Проучване в тази област показва, че дори краткото слушане на звуци на 110 Hz намалява активността на говорните центрове и прехвърля дейността към части на мозъка, свързани с абстрактността и креативността.
Прочетете и: Шумът в ушите – 5 натурални средства
Музиката и настроението
Влиянието на звуците е толкова голямо, че в действителност, вече има цяла област посветена на ученето и терапията базирани на музика. Проучване проведено от Университета в Бари (Италия) и Университета в Хелзинки (Финландия) показват, че музиката променя биохимията на емоциите.
Проучването, публикувано в списанието Nature, показва, че се наблюдава промяна в рецепторите на допамина при слушане на музика. Това проучване е първото по рода си, търсещо начини за лечение на проблемите с настроението с нефармацевтични средства.
Терапията с музика се използва и при пациенти с Алцхаймер и Паркинсон, като постигнатите резултати са добри. Затова, ако музиката притежава тази сила, става ясно, че шумът оказва влияние върху настроението по друг начин.
Препоръчваме ви да прочетете и: Как музиката влияе на настроението?
Превенция и съвети
Големите градове имат проблем с нивото на шума. Затова всеки един трябва да се стреми да намали нивото на шум в ежедневния си живот. Доброволните действия като избягване натискането на клаксона, когато това не е необходимо, слушане на тиха музика, тихо говорене, наистина са полезни.
Освен това е важно хората да използват устройства за защита на слуха, когато са в шумна среда, в която нивото на шум не може да се контролира. Не трябва да забравяме и значението на редовната почивка на тихи места.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Galindo, M. (2003). La acústica en espacios religiosos católicos: iglesias Gótico-Mudéjares (Doctoral dissertation, Universidad de Sevilla).
- Quarto, T., Fasano, M. C., Taurisano, P., Fazio, L., Antonucci, L. A., Gelao, B., … & Pallesen, K. J. (2017). Interaction between DRD2 variation and sound environment on mood and emotion-related brain activity. Neuroscience, 341, 9-17.
- Herranz Pascual, K., & López Barrio, I. (2000). Modelo de impacto del ruido ambiental.
