Франсис Бейкън: Принос към философията и съвременната наука
Франсис Бейкън (1561-1626) е виден английски мислител от съвременната епоха, считан за основател на философския емпиризъм и експерименталната наука. Той е философ, политик, юрист и писател.
Неговите трудове бележат повратна точка в историята на западната мисъл и съвременната наука. Следва кратко описание на неговия живот и най-значимите му постижения.
Кратка биография на Франсис Бейкън
Франсис Бейкън е роден на 22 януари 1561 г. в Лондон (Англия). Той е син на сър Никълъс Бейкън, висш магистрат в правителството на кралица Елизабет I, и Ан Кук Бейкън, една от най-просветените и културни жени на времето.
През първите години от живота му майка му го възпитава в пуритански и калвинистки принципи. По-късно, в младостта си, той получава образование в Тринити Колидж, Кеймбридж, и в престижния Gray’s Inn, Лондон. Това му позволява да стане член на британския парламент през 1584 г.
Политическа кариера и постижения на Франсис Бейкън
Говори се, че кралица Елизабет I не го обичала много. Поради тази причина се смята, че политическата му кариера започва да процъфтява, когато крал Джеймс I поема властта през 1603 г., който наистина уважава Бейкън и го смята за един от любимите си учени.
По време на управлението на Джеймс I Бейкън получава нарастващи позиции и почести като кралски лорд адвокат (1607), генерален солиситор (1613), главен прокурор (1615), член на Тайния съвет (1616), министър на правосъдието (1617), лорд Пазител на печата и накрая лорд-канцлер (1618 г.). Освен това получава титлата барон на Верулам и виконт на Сейнт Олбанс.
Франсис Бейкън бе замесен в политически интриги, които го обвиняват в дискредитиране на краля. Затова през 1621 г. той е обвинен в корупция и малтретиране на подчинените си. Въпреки това успява да избяга от тези коварни обвинения и да се отдаде изключително на своите философски и научни трудове.
Научете повече: Философията на природата и нейното значение за съвременния свят
Най-значимите постижения на Франсис Бейкън
Въпреки че политическата кариера на Франсис Бейкън завършва позорно, той остава влиятелен чрез творбите си, главно като философски защитник и практикуващ научния метод по време на научната революция.
Приносът на Франсис Бейкън може да се обобщи в четири области: литературна, политическа, философска и научна. По-долу ще обобщим най-интересното.
Франсис Бейкън – представяне на есето като литературен жанр
Франсис Бейкън често се смята за бащата на есето. Въпреки че есето се появява за първи път през 1580 г. с произведение на френския писател Мишел дьо Монтен, Бейкън е този, който популяризира този литературен жанр през 1597 г., когато написва своите известни Есета за морала и политиката.
Тези писания постигат голяма популярност благодарение на простия си стил, без езикови разкрасявания, които разглеждат обществени или лични въпроси, анализирани от различни гледни точки.
Предложение за практическа философия
Франсис Бейкън остро критикува античната философия, особено гръцката философия. Защото смята, че тази линия на мислене няма приложение в ежедневието и че по никакъв начин не е полезна. Това е така въпреки факта, че повечето професори и мислители от онова време изучават идеите на Аристотел като абсолютни истини.
Ето защо той се заема да замени идеите на класическата философия (базирана на логически и философски аргументи без практическа стойност за човешкия живот) с нов корпус от изследвания и научни знания (базирани на експерименти и наблюдения).
Не пропускайте и: Запознайте се с 13-те най-важни испански философи
Преформулиране на научния метод
Франсис Бейкън реорганизира научния метод, който доминира по негово време, който бе силно повлиян от философските идеи на Аристотел за изучаване на природата. Според Бейкън теорията на Аристотел е добра само за словесен спор.
По този начин съвременният философ защитава, че човешката мисъл трябва да използва ефективни инструменти. За да доминира над природата; нещо пренебрегнато от Аристотел. Тези „инструменти“ са експериментите, които интерпретират и оформят данните.
Затова той предлага индуктивния експериментален метод като източник на всички научни знания. Този метод се състои в наблюдение и анализиране на конкретни факти или явления от природата и оттам формулиране на универсални закони, които обясняват наблюдаваните модели.
С други думи, този метод се основава на наблюдение и изучаване на конкретни случаи и след това създаването на общи заключения.
Бейкън също се застъпва, че всички учени трябва да елиминират предварителната представа за света. Следователно трябва да бъдат скептични, което означава да не приемат обяснения, които не могат да бъдат доказани чрез наблюдение и разумен опит.
Както виждаме, методът, предложен от Бейкън, представлява фундаментален напредък за съвременната наука. Тъй като насърчава формулирането на по-адекватни научни хипотези и експериментален подход към реалността.
Основата на философския емпиризъм
От своя страна той се смята за бащата на съвременния емпиризъм, тъй като поддържа тезата, че източникът на цялото познание са сетивата и че обектът на изследване е природата (материята), която притежава различни качества и форми, тъй като е в постоянно движение.
За Бейкън сетивата са безпогрешни. Следователно всички знания трябва да се основават на рационалния анализ на данните, предоставени от опита.
Бащата на съвременната наука
Франсис Бейкън е една от най-революционните фигури на модерната епоха. Неговото виждане за знанието и природата полага основите за създаването на наука, основана на експериментиране, която е незаменима днес.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Klein J. Francis Bacon [Internet]. California: Stanford Encyclopedia of Philosophy; 2012 [revisado 30 ene 2021]. Disponible en: https://plato.stanford.edu/entries/francis-bacon/
- Prada M. Crítica moral de Francis Bacon a la filosofía. Revista Folios [Internet]. 2009; (30):99-114. Recuperado de: https://www.redalyc.org/articulo.oa?id=345941360007
- Silva C. Francis Bacon, La gran restauración (Novum organum), trad., introd. y notas Miguel Ángel Granada, apéndice Julian Martin, Tecnos, Madrid, 2011, 487 pp. (Clásicos del Pensamiento). Diánoia [Internet]. 2013; LVIII(70):237-240. Recuperado de: https://www.redalyc.org/articulo.oa?id=58433541015