Какво представляват псевдовъзприятията и какви са техните ефекти?
Какво представляват псевдовъзприятията? Случвало ли ви се е да забележите лице сред петна от боя на стена или да разпознаете предмет сред жилките на лист? Вероятно да. Този феномен на виждане на нещо „сякаш е там“ е известен като „псевдовъзприятие“.
То е много често и не е свързано с някакво разстройство, а по-скоро отразява сложността на мозъка, когато получава толкова много информация и се грижи за толкова много стимули едновременно. Нека да разгледаме по-подробно какво представлява този феномен.
Какво представляват псевдовъзприятията и какви са техните ефекти?
Псевдовъзприятията се отнасят до промени, грешки или изкривявания в процеса на възприемане на мозъка. Сега, това симптом ли е на проблем или разстройство?
Не, не е задължително. Това е по-скоро като грешка, почти като “очевидна последица” поради количеството информация, която умът получава, интерпретира и обработва едновременно.
За да го разберем по-добре, можем да вземем за пример човек, който носи очила; когато те са изместени, плъзгащи се надолу, зрението може да стане замъглено, двойно или странно, докато не бъдат върнати на мястото си, за да фокусират правилно.
Понякога същото се случва в мозъка: в присъствието на стимул или при определени условия на околната среда – като умора – той може да изпита някои усещания или преживявания, които не са съвсем правилни.
Нашият вътрешен свят се формира – наред с други неща – от възприятия, които могат да бъдат образи, концептуални схеми или представяния. Следователно понякога псевдовъзприятията също могат да се основават на тези неща.
Много е важно да се разграничат псевдовъзприятията от халюцинациите. Последното може да се появи в случаи на психоза или шизофрения. Те не са еднакви и не трябва да се бъркат; в случай на халюцинации, няма съответствие с обект или човек в реалния свят.
Смятаме, че може да ви е интересно да прочетете и: Как четенето променя мозъка и е от полза за психичното здраве
Някои примери за псевдовъзприятия
Има различни видове псевдовъзприятия. Ето няколко примера.
Мнестични изображения
Те се отнасят до спомени, които се появяват пред нас, но трансформирани от начина, по който са се случили в действителност. В рамките на този тип има ейдетични образи, които са умственото представяне на сетивно преживяване, което човекът е имал преди това.
Например, това може да се случи, когато усетим повърхност, сякаш е кадифена, или чуем звук, сякаш е меко дишане.
Псевдовъзприятията – хипнагогични образи
Това са друг тип псевдовъзприятия, които се появяват в преходния период между сън и бодърстване, когато нивото на съзнание е по-ниско. Обикновено се представят с изображения, които изглеждат така, сякаш наистина се случват, което дава усещането, че възприятието е реално. В действителност обаче те са част от това, което се случва в съня.
Сякаш елементите са смесени. Така в тези последни минути преди събуждане или когато тъкмо навлизаме в съня, може да ни се стори, че има някой в стаята или че сме видели нещо да се движи до прозореца. След това вземаме тези познати елементи от реалността и ги смесваме с нещо, което всъщност не се случва.
Последователни изображения
Този тип псевдовъзприятие възниква, след като прекараме известно време в гледане или обръщане на внимание на един и същ стимул. Например, ако гледаме състезание по бягане, в което виждаме един човек да минава след друг, възможно е, когато погледнем настрани към друга точка, първото изображение, което ни се появява, също да е на човек, който бяга.
Те са известни също като „ остатъчни изображения “. Понякога се появяват като “контраст” или “негатив “. Тоест, ако за дълго време може да гледаме изображение в черно и след това, когато позиционираме погледа си на различно място, това, което виждаме, е изображение в бяло.
Псевдовъзприятията – паразитни изображения
Те са тези, които възникват от състояния на отпадналост и умора. Те се появяват дори когато стимулът, който ги е причинил, е изчезнал и не присъства. Пример е, когато работим дълги дни или повече от 10 часа подред в една и съща стая.
Възможно е през нощта, когато най-накрая си легнем, да се появи картина, подобна на тази в офиса, пресъздаваща тази ситуация. Тези изображения обикновено са натрапчиви – тоест появяват се „от нищото“. Но те също изчезват лесно, особено когато човекът ги забележи.
Харесва ли ви тази статия? Може да прочетете и: Кои са отделните лобове на мозъка?
Мозъкът е сложна машина
Псевдовъзприятията са явления, които всички хора могат да изпитат. Това не е нещо, за което трябва да се тревожите. Напротив, тези, които изследват мозъка и неговото функциониране, предполагат, че заедно с въображението те са много различни начини на функциониране на този творчески орган.
Вярно е, че в някои случаи псевдовъзприятията могат да възникнат в лицето на уморен и свръхстимулиран мозък. Да се научите да обръщате внимание на тези сигнали е добра идея, за да се грижите по-добре за мозъка си.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Parra, Alejandro (2009). Experiencias Alucinatorias Nocturnas: Relación con la Esquizotipia, Tendencias Disociativas y Propensidad a la Fantasía. Revista Interamericana de Psicología/Interamerican Journal of Psychology, 43(1),134-143.[fecha de Consulta 2 de Septiembre de 2022]. ISSN: 0034-9690. Disponible en: https://www.redalyc.org/articulo.oa?id=28411918015
- López-Silva, Pablo, & Cavieres-Fernández, Alvaro. (2020). Voces que No lo Son: Los Problemas del Concepto Pseudoalucinación. Revista chilena de neuro-psiquiatría, 58(1), 29-39. https://dx.doi.org/10.4067/S0717-92272020000100029
