Едуин Ван дер Сар получи инсулт: Изложени ли са на по-голям риск бившите футболисти?
Както бе обявено, легендарният холандски вратар получи мозъчен кръвоизлив по време на почивка на хърватски остров. Засега здравословното му състояние е стабилно, макар и притеснително, се казва в официално съобщение на клуба от Аякс. Освен случая с Едуин ван дер Сар, научните доказателства сочат, че футболистите са изложени на по-голям риск от мозъчни заболявания в средносрочен и дългосрочен план. Ще разгледаме по-отблизо какво означава това в тази статия.
Какво е здравословното състояние на Едуин Ван дер Сар?
Футболният свят беше разтревожен от тъжната новина: Едвин Ван дер Сар, историческият холандски вратар, получи инсулт. Първото официално съобщение направи амстердамският клуб Аякс, където бившият играч прекара голяма част от кариерата си:
Този петък Едуин ван дер Сар получи кръвоизлив около мозъка си. В момента е в болница, в реанимация и е в стабилно състояние. Състоянието му е стабилно, но все още тревожно.
Ван дер Сар, който до май тази година беше генерален мениджър на Аякс, беше на почивка със семейството си в Хърватия. 52-годишният бивш вратар претърп инсулт и беше откаран с хеликоптер в местна болница. Там той е приет в интензивното отделение (ИЦУ), където е открит спукан кръвоносен съд в мозъка му.
Какво е инсулт?
Има два вида инсулт: хеморагичен и исхемичен. И двете могат да унищожат мозъчните клетки, причинявайки сериозно увреждане на основните функции и риск от смърт.
Исхемичният инсулт се причинява от запушване на кръвоносен съд, който пренася кръв към мозъка. Такова запушване може да възникне поради стесняване на артериите или кръвен съсирек.
От друга страна, хеморагичният инсулт възниква, когато кръвоносен съд в мозъка се разкъса и кръвта се разпредели в цялата област. Според оповестената досега информация такъв би бил случаят с Ван дер Сар.
Футболистите по-застрашени ли са от мозъчни заболявания – случаят с Едуин Ван дер Сар
Новината повдигна ключов въпрос за футбола и спорта като цяло: професионалните футболисти са изложени на по-голям риск да страдат от мозъчни заболявания? Въпреки че това е област на текущи изследвания, има няколко проучвания, които вече са работили по темата и са отговорили положително.
Рисковете съответстват на типичните травми при контактни спортове, като контузии на главата. Във футбола, в допълнение, чести удари в черепа с топката по време на игра с глава.
Освен възможността за незабавни сериозни наранявания по време на тренировка, също така се проучва дали спортистите имат по-висок риск от страдание от мозъчни заболявания в дългосрочен план. Освен това, дали този риск включва неврологични заболявания и ускорено когнитивно влошаване.
Смятаме, че може да ви хареса да прочетете итази статия: Опитно холандско дете бе сбъркано със сина на Меси: Научете 5 предимства на футбола за децата
Какво казва Испанското дружество по спортна медицина?
Доклад на тази организация описва, че спортовете с най-висока честота на наранявания на главата са футбол, колоездене, ръгби, конна езда, колоездене и някои водни спортове. Въпреки че представляват по-малък процент в сравнение с други спортни травми, те са тези, които могат да доведат до по-големи дългосрочни усложнения.
От друга страна, докладът показва, че сътресенията представляват между 5% и 9% от нараняванията по време на спортна практика. Това може да се случи, когато главата се удари в движещ се обект и последствията варират в зависимост от тежестта на случая.
Някои възможни симптоми са както следва:
- дисбаланс
- забравяне
- главоболие
- гадене и повръщане
- загуба на съзнание
- промени в бдителността
Според тази работа повтарящите се сътресения и повтарящите се удари с глава могат да бъдат рисков фактор за психичното здраве и когнитивното увреждане. Въпреки това са необходими повече проучвания, за да се разбере как и до каква степен тези практики са свързани с други неврологични заболявания.
Проучване на бивши играчи от националния отбор на Норвегия
Друго проучване, публикувано в специализираното списание Neuroradiology, изследва 33 бивши играчи на норвежкия национален отбор по футбол с помощта на компютърна томография на мозъка. Те открили, че една трета от тези спортисти са имали централна мозъчна атрофия.
Авторите заключават, че подобно състояние може да се дължи на повтарящи се малки наранявания на главата от спорта, който практикуват.
Неотдавнашен документ от университета в Глазгоу предоставя конкретни данни
Университетът в Глазгоу проведе сравнително проучване между 7676 бивши шотландски професионални футболисти и 23 028 души от общата контролна популация. Резултатите показват, че тези спортисти имат по-висок процент на смъртност от причини, свързани с невродегенеративни заболявания.
За разлика от това, смъртността от други често срещани заболявания е по-ниска. В допълнение, работата разкри, че на бивши футболисти по-често се предписват лекарства, свързани с деменция.
Инциденти, удари с глава във футбола и риск от сътресения – случаят на Едуин Ван дер Сар
Проучване, публикувано в The American Journal of Sports Medicine, има за своя изследователска популация футболисти, които са се състезавали в Олимпийския спортен фестивал в САЩ. Проучванията разкриха, че има 74 сътресения при 39 мъже, докато има 28 сътресения при 23 жени играчи.
Работата подчертава значението, което заглавията имат в тази ситуация, въпреки че не намалява важността на други случаи на играта. Става ясно, че според събраните данни сътресенията от контакт между играчи са честа опасност във футбола. Тези сблъсъци представляват 48 от разкритите 74 сътресения.
Харесва ли ви тази статия? Може също да прочетете и: Тайната на Лука Модрич да бъде име във футбола и да стигне до Катар 2022
Лечението и рехабилитацията, които очакват Едуин Ван дер Сар
Лечението на инсулт зависи от тежестта на инсулта. Ако бившият вратар е претърпял хеморагичен вариант, целта е да се намали напрежението, генерирано в мозъка.
Има различни алтернативи за лечение, включително следното:
- Лекарства за разтваряне на кръвни съсиреци, ако има такива.
- Механични средства за премахване на съсиреци и остатъци.
- Операция за отстраняване на кръвта и възстановяване на засегнатите кръвоносни съдове.
Рехабилитацията се състои във възстановяване на способностите, които може да са били засегнати от инсулта, както и прием на лекарства за предотвратяване на бъдещи подобни ситуации. Друг важен аспект е да се намалят рисковите фактори, като високо кръвно налягане и висок холестерол.
Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се определи честотата на инсултите при футболни играчи, има проучвания, които се фокусират върху риска от деменция и други мозъчни заболявания. Според проучванията, публикувани до момента, сблъсъците между играчи и повтарящите се удари с глава увеличават риска от подобни състояния.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Barnes, B. C., Cooper, L., Kirkendall, D. T., McDermott, T. P., Jordan, B. D., & Garrett, W. E., Jr (1998). Concussion history in elite male and female soccer players. The American journal of sports medicine, 26(3), 433–438. Consultado el 10 de julio de 2023. https://doi.org/10.1177/03635465980260031601
- Mackay, D. F., Russell, E. R., Stewart, K., MacLean, J. A., Pell, J. P., & Stewart, W. (2019). Neurodegenerative Disease Mortality among Former Professional Soccer Players. The New England journal of medicine, 381(19), 1801–1808. Consultado el 10 de julio de 2023. https://doi.org/10.1056/NEJMoa1908483
- Moreno, A. L. (2022). Consecuencias del golpeo de balón con la cabeza en el fútbol. Monográfico sobre el traumatismo craneoencefálico y conmoción cerebral en el deporte. Arch Med Deporte 2022; 39(5): 265-268. Consultado el 10 de julio de 2023. http://archivosdemedicinadeldeporte.com/articulos/upload/Monografico_Femede_211.pdf#page=25
- Sortland, O., & Tysvaer, A. T. (1989). Brain damage in former association football players. An evaluation by cerebral computed tomography. Neuroradiology, 31(1), 44–48. Consultado el 10 de julio de 2023. https://doi.org/10.1007/BF00342029
