Симптоми и лечение на жълтеница при кърмачетата
Въпреки че самата жълтеница при кърмачетата не е сериозно заболяване, трябва да се счита за предупредителен знак, тъй като може да показва недиагностицирано състояние.
Защо възниква? Как да я идентифицираме?
Като родители е важно да си отговорим на тези въпроси. Ето защо бихме искали да ви разкажем за свързаните причини, симптомите и наличните терапии за лечение.
Какво е жълтеница?
Жълтеница при кърмачетата е състояние, което се характеризира с промяна на цвета на кожата и склерата (бялото на очите), които започват да изглеждат жълтеникави. Развива се, когато има излишък от билирубин в кръвния поток.
Билирубинът е жълт пигмент, който е резултат от нормалното разграждане на червените кръвни клетки. Това вещество обикновено преминава през черния дроб и се освобождава в червата като жлъчка.
През повечето време жълтеницата е временна и безвредна и се повлиява добре от неинвазивни лечения. Въпреки това винаги е необходимо да посетите лекар, за да изключите каквато и да е била патология. Основните причини са изброени по-долу.
Основните причини за жълтеница при кърмачетата
Нормално е бебетата да имат високи нива на билирубин след раждането. Всъщност повечето новородени имат жълтеникав цвят на кожата си.
Според данни от статия, публикувана от University and Health Magazine, състоянието се развива при 80% от бебетата, родени преждевременно, и 60% от родените на термин. Въпреки това, не винаги се забелязва и може да изчезне от само себе си след около две седмици.
Въпреки това, не винаги се вижда и може да изчезне от само себе си след две седмици.
Основната причина е незрял черен дроб, който не е в състояние да обработва правилно излишния билирубин. Също така новородените произвеждат повече билирубин от нормалното, защото червените им кръвни клетки се обновяват по-често.
Други възможни причини могат да включват:
- Фамилна анамнеза за жълтеница
- Не се хранят с кърма
- Вътрешно кървене
- Кръвна инфекция (септицемия)
- Вирусни или бактериални инфекции
- Несъвместимост между кръвната група на майката и бебето
- Чернодробна недостатъчност
- Анормални червени кръвни клетки
Симптомите на жълтеница при кърмачетата
Основният признак на жълтеница при кърмачетата е пожълтяване на кожата и бялото на очите. Тези симптоми често стават забележими между втория и четвъртия ден след раждането. Промяната на цвета може да започне от лицето и да се разпространи до корема, краката и стъпалата.
Когато състоянието е тежко, то може да бъде придружено и от:
- Липса на апетит
- Ненормално ниско тегло
- Остър плач
- Уморен външен вид
Диагноза
Според статия, публикувана от специалистите на Американската академия по педриатика, лекарят може да диагностицира жълтеница при кърмачетата според външния вид на новороденото.
Въпреки това, за да се измери нивото на билирубина в кръвта, са необходими други допълнителни изследвания. Така че, в допълнение към физическия преглед, се препоръчва да се извърши:
- Лабораторен тест на кръвна проба (пълна кръвна картина)
- Анализ с помощта на устройство “транскутанен билирубин метър”.
- Тестът на Кумбс
- Брой на ретикулоцитите
Не пропускайте и: Предотвратяването на затлъстяването при децата е възможно: разберете как
Лечение на жълтеница при кърмачетата
Жълтеницата при кърмачетата обикновено отминава сама след две до три седмици, без да е необходимо допълнително лечение. Въпреки това, когато е умерена или тежка, новороденото може да се наложи да бъде хоспитализирано за няколко дни.
Как се лекува ще зависи от нивото на билирубина в кръвта, възрастта на бебето и дали е било преждевременно. Бебето ще се нуждае от лечение, ако нивата на билирубин са много високи или се покачват бързо.
Като цяло лечението може да включва една от следните мерки.
Фототерапия
Прочетете също: Как да намалим риска от синдрома на внезапната детска смърт
За лечението бебето е изложено на специална лампа, която излъчва светлина в синкаво-зелен спектър. Тази светлина помага за разграждането на молекулите на билирубина, така че да могат да бъдат елиминирани чрез урината. Това не е ултравиолетова светлина, използва се пластмасов протектор, който действа като филтър.
Освен това по време на лечението бебето ще носи само пелени и защитни превръзки за очите. В някои случаи това се допълва и от използването на светлоизлъчваща подложка или матрак.
Интравенозен имуноглобулин (IVIG)
Когато се появи жълтеница поради несъвместимост между кръвните групи на майката и детето, се използва интравенозно преливане на имуноглобулин. Тази процедура ще намали жълтеницата и необходимостта от кръвопреливане.
Обменно преливане
В редки случаи, когато няма отговор от други лечения, бебето може да се нуждае от кръвопреливане.
Както обясняват експертите, това включва многократно отстраняване на малки количества кръв за разреждане на нивата на билирубина и антителата, наследени от майката. След това кръвта се прехвърля обратно към бебето.
Тази статия може да ви хареса: Ишиас по време на бременност
Хранителни навици при жълтеница при кърмачетата
Ако жълтеницата не е сериозна, лекарят ще препоръча прости промени в хранителните навици на бебето. Някои майки може да се нуждаят от подкрепа, ако имат проблеми с кърменето.
Някои майки се нуждаят от подкрепа, защото имат проблеми с кърменето. В тези случаи следните съвети могат да помогнат за намаляване на жълтеницата:
- Кърмете по-често, така че бебето да има повече изхождания.
- Използвайте допълнителни хранителни източници, като адаптирано мляко, когато има проблеми с кърменето. Това може да се наложи, особено ако новороденото губи тегло или е дехидратирано.
- Опитайте да използвате адаптирано мляко за няколко дни и след това възобновете кърменето (само по препоръка на вашия лекар).
Кога да отидете на лекар
Всички бебета трябва да бъдат прегледани от специалист в рамките на първите пет дни от живота си, за да се определи дали имат жълтеница. Важно е да отидете в спешното отделение, ако жълтеникавият цвят е придружен от треска, загуба на апетит или безпомощност.
Жълтеницата обикновено не е опасна при новородени бебета, които нямат други заболявания. Въпреки това, ако става въпрод за недоносено бебе, изисква специално внимание, тъй като усложненията могат да включват остра билирубинова енцефалопатия, церебрална парализа и глухота.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Durán, M., García, J. L., & Sánchez, A. (2014). Efectividad de la fototerapia en la hiperbilirrubinemia neonatal. Enfermería Universitaria. https://doi.org/10.1016/j.reu.2015.05.006
- Galíndez-González, A. L., Carrera-Benavides, S. R., Díaz-Jiménez, A., & Martínez-Burbano, M. B. (2017). Factores predisponentes para ictericia neonatal en los pacientes egresados de la UCI neonatal, Hospital Infantil los Ángeles de Pasto. Universidad y Salud. https://doi.org/10.22267/rus.171903.97
- Ictericia infantil – Síntomas y causas – Mayo Clinic. (2022, 6 enero). https://www.mayoclinic.org/es-es/diseases-conditions/infant-jaundice/symptoms-causes/syc-20373865
- Lozano, N. M., Díaz, C. V., Durá, J. L. Q., Muñoz, A. A., & Torcal, F. V. (2009). Ictericia neonatal: evaluación clínica de un bilirrubinómetro transcutáneo. Anales De Pediatria. https://doi.org/10.1016/j.anpedi.2009.02.006
- Mitra, S., & Rennie, J. (2017). Neonatal jaundice: aetiology, diagnosis and treatment. British Journal of Hospital Medicine, 78(12), 699-704. https://doi.org/10.12968/hmed.2017.78.12.699
- Murki, S., & Kumar, P. (2011). Blood Exchange Transfusion for Infants with Severe Neonatal Hyperbilirubinemia. Seminars in Perinatology, 35(3), 175-184. https://doi.org/10.1053/j.semperi.2011.02.013
- Omeñaca, F., & González, M. (2014). Ictericia neonatal. Pediatría Integral, XVIII(6), 367-374. https://www.pediatriaintegral.es/publicacion-2014-07/ictericia-neonatal
- Thomas, M., Greaves, R. F., Tingay, D. G., Loh, T. P., Ignjatovic, V., Newall, F., Oeum, M., Tran, M. T. C., & Rajapaksa, A. E. (2022). Current and emerging technologies for the timely screening and diagnosis of neonatal jaundice. Critical Reviews in Clinical Laboratory Sciences, 59(5), 332-352. https://doi.org/10.1080/10408363.2022.2038074
- Zwiers, C., Scheffer-Rath, M. E., Lopriore, E., De Haas, M., & Liley, H. G. (2018). Immunoglobulin for alloimmune hemolytic disease in neonates. The Cochrane library, 2018(3). https://doi.org/10.1002/14651858.cd003313.pub2