Силна личност ли сте? Вижте 7-те признака за това!
Силна личност, кое ни определя като такива? В тази статия ще разгледаме различни становища и мнения за това, кои фактори определят наличието на устойчива индивидуалност и сила на личността.
В научният бестселър на Келвин Хол и Гарднър Линдзи, “Психология на личността” (издание 1957 г.), на стр. 262 се казва, че личността е: “динамична организация на психофизическите системи на индивида, които определят характерът на поведението и мисленетото му.” Конфигурирането на факторите, определящи личностните черти и поведението се формират в резултат от миналото на индивида.
Какво означава да си силна личност?
Извън дълбоките води на науката психология, това означава да имаш силен характер.
Разгорещените дебати по темата за определяне на “характера” са се превърнали в ежедневие за теоретиците. В контекста на понятието силна личност, можем да кажем, че това е човек със стабилна психика и устойчив, стабилен характер.
Тази устойчивост се състои в способността му да овладява положението, да умее да преодолява препятствията и да се справя с трудните ситуации.
Всичко това не ви ли напомня “Кинцуги”?
“Кинцуги” е японска техника за превръщане на счупеното в изкуство. В това традиционно японско изкуство, счупеният керамичен съд се слепва със силно лепило, а залепените пукнатини се маскират със златен прах. Така, вместо един разбит съд, вече притежавате ново произведение на изкуството.
Не мислите ли, че “Кинцуги” е един прекрасен пример за това как да запазим самооблдание, да действаме с фантазия и да преодолеем трудностите? Точно в това е величието на устойчивостта!
Признаците за сила на личността
Как да разберем дали някой притежава устойчива, силна личност? Ето някои от ключовите характеристики.
1. Оптимизмът
Да бъдеш оптимист, това е способността да посрещаш трудностите сдържано, да си упорит в справянето с тях и да не губиш надежда. Като цяло, това е подходът който, дори да преживяваме някакви перипетии ни позволява да намерим решенията, а даже и да открием допълнителни позитиви и нови възможности.
Ако сме позитивни и оптимистични по-лесно ще поемаме отговорност за действията си. Освен това, трудностите са полезен повод да поработим над себе си и да се усъвършенстваме като личности.
Прочетете още нещо интересно: Топ фактори, които отслабват имунната система
2. Фрустрационната толерантност
Толерантността към фрустрация е способността ни да преодоляваме препятствията и да издържаме на стресови събития. Тя е гаранция за по-голяма емоционална стабилност на личността.
Важно е да толерирате чувството на неудовлетвореност (фрустрацията). Бъдете толерантни, както към чуждите, така и към своите грешки. Помнете, че никой на този свят не е съвършен. Ние всички правим грешки, нека не забравяме това. Приемете себе си и другите такива каквито са! Това ще ви направи по-приспособими към средата.
Винаги има програми за действие, включващи алтернативни стратегии за поведение. По-добре е да промените подхода и начина на действие, вместо да повтаряте старите си грешки.
3. Емоционалната интелигентност (ЕИ)
Емоционалната интелигентност е признак за зрялост и ерудиция. Важно е да познаваме добре нашите чувствата и емоции. ЕИ ни дава възможност да се научим да регулираме емоционалните си реакции. Като цяло, това е способността да разпознаваме и да се справяме, както със собствените си емоции, така и с емоциите на другите. Емоционалната интелигентност усъвършенства поведението в междуличностнте отношения.
Според значителен брой проучвания по този въпрос, ЕИ е пряко свързана с успехите на личността. Всъщност, тази способност осигурява основата на социалните и емоционални познания и умения, които са важен фактор за успех в почти всяка работа и дейност.
Използвайте емоционалната си интелигентност, тя може да ви бъде единствено от полза, подобрявайки вашите жизнени и служебни резултати, психическо здраве и благополучие.
4. Страстите, силните желания
В своята книга “Това трябва да се промени!”, предприемачът и бизнесмен Алфредо Кулебро, специалист по личностното развитие и успешен бизнес, определя страстта като неизчерпаема енергия, която тласка хората да продължат, без значение границите и трудностите.
Страстта под формата на силно увлечение е много полезна, защото ни позволява да се чувстваме изпълнени с желание за работа, кара ни да се наслаждаваме на дейността си, та дори и без признание.
Специални изследвания са установили, че положителната (хармонична) страст дава и положителни резултати. В крайна сметка, тя ни кара да изпитваме по-високи нива на положителни емоции, засилва концентрацията ни и увеличава желанието да изпълняваме добре задачите си.
Силното желание способства за целевата насоченост на човека , за способността му да посреща решително възникналите предизвикателства, без да е зависим от външна помощ. Въпреки, че това не е вродена способност, с времето можем да я тренираме и развием у себе си.
5. Ангажираност и мотивация
Да се чувстваш ангажиран е вид задължение, изискващо ясно съзнание.
Човек се чувства ангажиран, когато вярва в онова, което върши и то е важно за него. Това го мотивира и той става последователен в действията си. Ако той се чувства ангажиран, няма да спре, докато не достигне целта, която си е поставил.
От своя страна, мотивацията е чувство, което възниква при огромно желание и готовност да се извърши дадена дейност. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към достигането на желаните цели, като най-често те са свързани не само с професионалната самореализация, но и с ежедневни или обичайни дейности, насочени към постигането на определен резултат.
Желанието на индивида да бъде ефективен, да постига добро качество също е включено в този обхват.
Исаак Гаридо Гутиерес казва, че „…изследванията в психологията потвърждават, че действайки мотивирано, субектът упражнява свободната си воля, създавайки си силно чувство за лична отговорност”.
С други думи, мотивацията може да се определя, да се инициира и регулира чрез личен избор. Тя се поражда от силното желание за постигане на някаква конкретна цел.
Именно по този начин мотивацията се превръща в един вид вътрешен двигател, който задвижва едновременно ум, воля и интерес за постигане на целите, като ни кара да действаме положително, с желание и надежда.
Вижте статията: 5 черти които определят една силна личност: а вие имате ли ги?
6. Гъвкавостта, припособимостта
Когато преминаваме през сложни обстоятелства е много трудно да запазим самообладание, дори и да имаме ясна представа за ситуацията.
Приемането на фактите и приспособимостта ще ни позволят да се “съберем” и съсредоточим. Ще ни помогне да работим върху това, което можем да променим и да приемем онова, което не можем, както и да погледнем на промените като на нови възможности за личностно развитие и усъвършенстване.
Според “Терапията за приемане и обвързване”, (“According to Acceptance and Commitment Therapy (ACT)”) , психологическото приемане и гъвкавостта помага на хората да се откажат от миналия негативен опит, за да намерят начин да живеят пълноценно. Така те могат да се съсредоточат върху това, което наистина е важно.
7. Обучението, познанието, гаранция за силна личност
Устойчивостта на личността не е даденост. Тя по-скоро е непрестанен процес на обучение и трупане на познание.
Като цяло всички ние се учим на принципа “проба- грешка”. Следователно, не можем да направим нещо, което не сме научили.
Най-големият извор на познание е опитът. Опитът ни служи за създаване на стратегии за справяне с трудните моменти в живота, помага ни да ги преодоляваме с лекота и дори с усмивка.
Всички цитирани източници бяха добре прегледани от нашия екип, за да се гарантира тяхната качествена, надеждна, актуална и валидна информация. Библиографията на тази статия бе считана за надеждна и отговаряща на академичните или научни изисквания.
- Henin Ribeyrolles, D., Jusseaume, P., & Laffont, F. (1974). CONDITIONNEMENT CLINIQUE ET PERSONNALITE. Revue de Medecine de Tours.
- Loas, G., Guelfi, J. D., Gruselle, G., & Barrois, C. (1992). PERSONNALITE DEPENDANTE ET IMMATURITE. UNE ETUDE CLINIQUE ET PSYCHOMETRIQUE. Annales de Psychiatrie. https://doi.org/10.1016/j.jmii.2014.02.003
- Petit, M., & Zann, M. (1986). PERSONNALITE PSYCHASTHENIQUE ET PERSONNALITE OBSESSIONNELLE. Revue Du Praticien. https://doi.org/10.1159/000452656
